Днес Китай отбелязва 10 години от полета на първия китайски астронавт!
На днешния ден Китай отбелязва 10 години от полета на първия си астронавт – Ян Ливей. Космическият транспортен съд “Шенчжоу 5 ” излетя на 15 октомври 2003 година и обиколи Земята 14 пъти, преди да се завърне наред. Тогава обаче светът научи за сполучливия полет на Ливей едвам откакто всичко завърши. Китайските управляващи толкоз били загрижени по тази причина дали полетът ще бъде сполучлив, че нито излитането, нито кацането бяха излъчени онлайн по малкия екран. Днес имаме едвам няколко броени фотоси от полета.
Китай постоянно е определян като закъснелия състезател в пилотираната космонавтика. Отнело е повече от 40 години след полетите на Юрий Гагарин (СССР) и Алан Шепард (САЩ) преди трета страна да придобие опция за независимо изпращане на хора в космоса. Въпреки че Китай значително е догонващата страна, даже и преди 10 години мнозина галактически запалянковци от Съединени американски щати се опасяваха, че в един миг страната дотолкоз ще дръпне напред, че нейните пилотирани кораби ще почнат да усвояват Луната още преди Запада да е съумял да реагира на това.
На фотографията: китайският астронавт Ян Ливей, излизайки от капсулата след завръщането си. Photo: CNSA
Днес, 10 години по-късно, Китай към момента е в ролята на догонващата страна. Макар че, в действителност, в интервала сред 2003 и 2013 година догонването беше прекомерно сполучливо. Китай в този интервал изстреля галактически кораби с двама или трима астронавти на борда, сполучливо организира безпилотни облитания към Луната и изведе в орбита тестов модул “Тянгонг ” с цел да тества процедурите по съединяване и разкачване.
През идващите месеци и години китайската космонавтика ще продължи да се развива. В края на тази година Китай ще би трябвало да организира първото меко кацане на Луната с роботизиран уред и да достави на лунната повърхнина луноход. По-късно през това десетилетие китайска сонда ще би трябвало да вземе проби от Луната и да ги достави на Земята за по-нататъшен разбор в земните лаборатории. Кулминацията на космонавтиката обаче се чака да е след към още 10 години – тогава в орбита ще бъде изведена модулна орбитална станция, сходна на “Мир ”.
Ако през днешния ден космонавтиката на Китай към момента има характерности на догонваща, след още 10 години обстановката може да е напълно друга. Защото моментът на градежа на модулната орбитална станция на Китай съответствува с един различен миг – извеждането на “Международната галактическа станция ” от орбита. Ако страните-участнички не се съгласят за удължение на интервала на употреба и руснаците не запазят модулите си за по-нататъшно развиване, нищо чудно е след 10 години единствените, които имат непрекъснато наличие в космоса, да са Китай. Защото за “Международната галактическа станция ” не се възнамерява сурогат.
Както е упоменато (ref. spacedaily), софтуерно Китай не прави скок напред, само че има политическата воля да го направи. В демократични условия политиците би трябвало да се преценяват с желанието на електората, по тази причина нещата на Запад стават по-бавно. Космонавтиката в Китай е народен приоритет, без значение дали това е съобразено с желанието на всеки един китаец, и ще продължи да се развива.
