Любен Каравелов: И лъжата има свой край, и маската се носи до време
На днешния ден, 4 ноември, се ражда един от най-големите поети и национални герои, оставили незаличима диря в българската история – Любен Каравелов.
Годината на неговото раждане е противоречива. Според някои източници тя е 1834, съгласно други - 1835 година Мястото обаче е ясно – люлката на Освобождението – Копривщица. Градът, в който са родени и други видни имена от възрожденския и освободителен интервал на България - Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и други.
Освен с енциклопедичните си писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история и нумизматика, Каравелов е прочут и с присъединяване си в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния, при започване на 70-те години на 19 век.
Животът на поета-революционер минава в битка за свободата на Родината.
След Освобождението се включва в основаването на комитет Единство, който провежда Кресненско-Разложкото въстание.
Любен Каравелов си отива на 45-годишна възраст в Русе. Денят е 21 януари, а повода – туберколоза.
Огромно е наследството, което Каравелов оставя след себе си в културната, литературна и политическата история на страната ни. За жал с времето все по-малко са тези, които съумяват да го видят. Които съумяват да го оценят!
По мотив годишнината от рождението му, припомняме тези мощни цитати и фрагменти от неговото непреходно творчество:
" Важността на религията изчезва пред триумфите на цивилизацията и нейното място се заема от общия мироглед за националност и независимост. "
" Сърбите и българите могат да живеят под едно държавно управление, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление. "
" А да бъдат свободни един човек и един народ, те би трябвало да почитат свободата и на другите народи; с цел да бъде индивидът човек, би трябвало да почита и правото на другия човек. "
" Българите не търсят непознатото, само че не дават и своето. "
" Между китайците и гърците съществува огромно подобие: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за актуалните науки и за актуалното човеческо развиване, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини. "
" Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете. "
" И лъжата има собствен край, и маската се носи до време. "
" Без обучение ние в никакъв случай няма да достигнеме до никакво положително. "
" У нас всичко става за пари… Тежко и горко на нашият народ, в случай че той остане дотолкоз обратно, щото разнообразни шарлатани да пазят ползите му! "
" Народът заплаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им. "
" У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в учебните заведения си, то ще да ни се доплаче; а в случай че разгърнеме нашите периодичен списания (даже нашите книги), то би трябвало да се пукнеме от смях. "
" Обязаността на всеки публицист и на всеки възпитател е да бъде елементарен и да приказва със своят личен език. "
" Свободата не ще екзарх, желае Караджата. "
" Ние сме родени да кърпим непознатите облекла. "
" У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и мустаките. А мозъкът им, разсъдъкът им и достойнството им са напълно маловажни неща. "
" Обичам те, мое благо родно място! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа положително и свято - всичко е твое! " - Из „ Българи от остаряло време ”
„ Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и непознатото изучете –
от свойто – не гнусете:
който майка заборави,
господ ще го задави,
непознати люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават непознати
и за злите няма
в цяла земя безконечна
наслада домакинска. ” - Из „ Учете се, братя мои ”
Главата си аз всеки път държа високо,
душата ми е горделива, твърдо е моето сърце,
но и самият цар да хвърлеше на мене своето око,
и пред него не щях да наведа моето лице.
Но пред тебе, моя майко – да ти кажа право, –
колкото и да съм горд, злобен и неумирим,
пред тебе се укротява моето сърце твърдо,
и аз съм от свещени боязън удържим!
Духът ли твой тайнствено смирява
моят горделиви манталитет – твоят дух свети и високи,
който в най-високите неща самоуверено проникава,
като молния лети и в душевните секрети дълбоки.
Аз трептя, когато си напомня
какъв брой пъти съм аз отчаяние и мрак
поселявал в твойта душа, о, майко,
в твойта света души, която ме обичаше по този начин!
С болна душа се разделих от тебе:
искаше ми се всичката земя да обходя,
искаше ми се на нея обич да найда
и на тая обич да отдам и самичък себе.
За нея аз на всички места, на всички места ходех,
по всичките врата тропах аз с тъга
и трохици обич, като просек аз просех –
само че всеки ми е злоба злобно подавал.
И се аз вървях, търсех единствено обич,
търсих на всички места, а ниде не найдох,
и най-сетне при тебе, дома, о майко,
скръбен и болен аз пристигнах.
И излезе ми ти отсреща и ясно
в твоите очи, моя майко, видях
всичката обич, която аз жаждах
и сe търсех по този начин дълго и на вятъра! - Из „ До моята майка ”
Ниво, моя, равнище,
равнище позлатена!
Кой ще да те оре,
нивичко свещена?
Обрасла си, равнище,
с търне и буряни;
ровена, копана –
от върли душмани.
Или са теб, равнище,
синове презрели,
с емижи, с черясла,
с плугът не орали?
Братя мои благи,
вий, юнаци славни!
Орете, засейте
свойта света равнища!
Засейте я гъсто
с чиста света истина,
ваше дребно семе
не ще е напразно.
Света дума „ истина ”
ще пораства, ще зрее...
Вечна му е памет,
който я посее. - Из „ Нива ”
Годината на неговото раждане е противоречива. Според някои източници тя е 1834, съгласно други - 1835 година Мястото обаче е ясно – люлката на Освобождението – Копривщица. Градът, в който са родени и други видни имена от възрожденския и освободителен интервал на България - Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и други.
Освен с енциклопедичните си писания, публикации по българска литература, просвета, лексикография, политическа история и нумизматика, Каравелов е прочут и с присъединяване си в националреволюционното придвижване като член и ръководител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния, при започване на 70-те години на 19 век.
Животът на поета-революционер минава в битка за свободата на Родината.
След Освобождението се включва в основаването на комитет Единство, който провежда Кресненско-Разложкото въстание.
Любен Каравелов си отива на 45-годишна възраст в Русе. Денят е 21 януари, а повода – туберколоза.
Огромно е наследството, което Каравелов оставя след себе си в културната, литературна и политическата история на страната ни. За жал с времето все по-малко са тези, които съумяват да го видят. Които съумяват да го оценят!
По мотив годишнината от рождението му, припомняме тези мощни цитати и фрагменти от неговото непреходно творчество:
" Важността на религията изчезва пред триумфите на цивилизацията и нейното място се заема от общия мироглед за националност и независимост. "
" Сърбите и българите могат да живеят под едно държавно управление, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление. "
" А да бъдат свободни един човек и един народ, те би трябвало да почитат свободата и на другите народи; с цел да бъде индивидът човек, би трябвало да почита и правото на другия човек. "
" Българите не търсят непознатото, само че не дават и своето. "
" Между китайците и гърците съществува огромно подобие: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за актуалните науки и за актуалното човеческо развиване, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини. "
" Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете. "
" И лъжата има собствен край, и маската се носи до време. "
" Без обучение ние в никакъв случай няма да достигнеме до никакво положително. "
" У нас всичко става за пари… Тежко и горко на нашият народ, в случай че той остане дотолкоз обратно, щото разнообразни шарлатани да пазят ползите му! "
" Народът заплаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им. "
" У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в учебните заведения си, то ще да ни се доплаче; а в случай че разгърнеме нашите периодичен списания (даже нашите книги), то би трябвало да се пукнеме от смях. "
" Обязаността на всеки публицист и на всеки възпитател е да бъде елементарен и да приказва със своят личен език. "
" Свободата не ще екзарх, желае Караджата. "
" Ние сме родени да кърпим непознатите облекла. "
" У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и мустаките. А мозъкът им, разсъдъкът им и достойнството им са напълно маловажни неща. "
" Обичам те, мое благо родно място! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой благи краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, в случай че ти и да си жертван на тежки премеждия и несгоди! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа положително и свято - всичко е твое! " - Из „ Българи от остаряло време ”
„ Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и непознатото изучете –
от свойто – не гнусете:
който майка заборави,
господ ще го задави,
непознати люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават непознати
и за злите няма
в цяла земя безконечна
наслада домакинска. ” - Из „ Учете се, братя мои ”
Главата си аз всеки път държа високо,
душата ми е горделива, твърдо е моето сърце,
но и самият цар да хвърлеше на мене своето око,
и пред него не щях да наведа моето лице.
Но пред тебе, моя майко – да ти кажа право, –
колкото и да съм горд, злобен и неумирим,
пред тебе се укротява моето сърце твърдо,
и аз съм от свещени боязън удържим!
Духът ли твой тайнствено смирява
моят горделиви манталитет – твоят дух свети и високи,
който в най-високите неща самоуверено проникава,
като молния лети и в душевните секрети дълбоки.
Аз трептя, когато си напомня
какъв брой пъти съм аз отчаяние и мрак
поселявал в твойта душа, о, майко,
в твойта света души, която ме обичаше по този начин!
С болна душа се разделих от тебе:
искаше ми се всичката земя да обходя,
искаше ми се на нея обич да найда
и на тая обич да отдам и самичък себе.
За нея аз на всички места, на всички места ходех,
по всичките врата тропах аз с тъга
и трохици обич, като просек аз просех –
само че всеки ми е злоба злобно подавал.
И се аз вървях, търсех единствено обич,
търсих на всички места, а ниде не найдох,
и най-сетне при тебе, дома, о майко,
скръбен и болен аз пристигнах.
И излезе ми ти отсреща и ясно
в твоите очи, моя майко, видях
всичката обич, която аз жаждах
и сe търсех по този начин дълго и на вятъра! - Из „ До моята майка ”
Ниво, моя, равнище,
равнище позлатена!
Кой ще да те оре,
нивичко свещена?
Обрасла си, равнище,
с търне и буряни;
ровена, копана –
от върли душмани.
Или са теб, равнище,
синове презрели,
с емижи, с черясла,
с плугът не орали?
Братя мои благи,
вий, юнаци славни!
Орете, засейте
свойта света равнища!
Засейте я гъсто
с чиста света истина,
ваше дребно семе
не ще е напразно.
Света дума „ истина ”
ще пораства, ще зрее...
Вечна му е памет,
който я посее. - Из „ Нива ”
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ