148 години от началото на епичните боеве при Шипченския проход
На днешния 9 август се навършват 148 години от началото на епичните боеве при Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877–1878 г.). Героизмът на Българското опълчение остава записан със златни букви в историята – продължение на бойните обичаи, самоотвержеността и високия дух на българските хайдути, четници и борците за свободата от Април 1876 година
За събитията сред 9 и 11 август си спомня опълченецът от 4-та тайфа Манол Георгиев:
„ На 9 август се почнаха към този момент ужасните сражения сред турци и българи. От гърмежите на топове и пушки бе се заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Тук опълченците се сражаваха като разярени лъвове. Те гледаха напреде си неприятеля, който от дълго време чакаха, и стреляха с най-голяма експедитивност и ненаситност. Боят от час на час се ожесточаваше. Турците последователно настъпваха по долините и на втория ден, 10 август, се приближиха до самите позиции на опълченците, а отгоре, откъм местността Бедек, турските колони настъпваха и застрашаваха да завземат пътя зад връх Св. Никола, който води към Габрово. След завземането на този път от неприятеля опълченците трябваше или да измрат до един, или уверено да си пробият път, с цел да се избавят от пленение. Беше 11 август сутринта. Този ден сякаш предвещаваше нещо извънредно, нещо ужасно за една от воюващите страни, единствено че не се знаеше за коя от двете страни ще бъде това предвещание… “
За събитията сред 9 и 11 август си спомня опълченецът от 4-та тайфа Манол Георгиев:
„ На 9 август се почнаха към този момент ужасните сражения сред турци и българи. От гърмежите на топове и пушки бе се заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Тук опълченците се сражаваха като разярени лъвове. Те гледаха напреде си неприятеля, който от дълго време чакаха, и стреляха с най-голяма експедитивност и ненаситност. Боят от час на час се ожесточаваше. Турците последователно настъпваха по долините и на втория ден, 10 август, се приближиха до самите позиции на опълченците, а отгоре, откъм местността Бедек, турските колони настъпваха и застрашаваха да завземат пътя зад връх Св. Никола, който води към Габрово. След завземането на този път от неприятеля опълченците трябваше или да измрат до един, или уверено да си пробият път, с цел да се избавят от пленение. Беше 11 август сутринта. Този ден сякаш предвещаваше нещо извънредно, нещо ужасно за една от воюващите страни, единствено че не се знаеше за коя от двете страни ще бъде това предвещание… “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




