На 13 март е открита официално Национална астрономическа обсерватория - Рожен
На днешния 13-ти март се навършват42години от формалното разкриване на най-голямата в Югоизточна Европа обсерватория – тази на връх Рожен в Родопите.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита публично на 13-ти март 1981 година, само че постоянната наблюдателна активност по научни стратегии датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура за над 12 млн лева и към момента е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и изобщо в региона на Югоизточна Европа.
Слънцето и слънчевата интензивност са най-вероятният движещ фактор, определящ световните климатични промени. Тук също са значими и галактическите частици, които доближават до Земята. В това число различен проблем, свъран с живота на планетата въобще е и вероятносттта от конфликт с метеорит.
За това, както и за изгодата от ежедневното наблюдаване на Слънцето като неговите мощни изригвания, които са извънредно значими на фона на прагматичните проблеми от всекидневието ни като това, дали ще имаме телефон или интернет, Николай Колев беседва с шефа на Института по астрономия с обсерватория доктор Никола Петров.
Националната астрономическа обсерватория/НАО/ Рожен е оборудвана с 4 телескопа: повсеместен 2-м Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмит камера, 60с м рефлектор (също на Zeiss, Jena) и издигнат със лични сили 15 см безоблачен коронограф.
НАО Роженосигурява наблюдения по необятен клас астрономически и астрофизически задания – от динамичност и физика на тела от Слънчевата система до извънгалактични проучвания: метеорити и комети, спектри на звезди от разнообразни класове и типове колебливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита публично на 13-ти март 1981 година, само че постоянната наблюдателна активност по научни стратегии датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура за над 12 млн лева и към момента е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и изобщо в региона на Югоизточна Европа.
Слънцето и слънчевата интензивност са най-вероятният движещ фактор, определящ световните климатични промени. Тук също са значими и галактическите частици, които доближават до Земята. В това число различен проблем, свъран с живота на планетата въобще е и вероятносттта от конфликт с метеорит.
За това, както и за изгодата от ежедневното наблюдаване на Слънцето като неговите мощни изригвания, които са извънредно значими на фона на прагматичните проблеми от всекидневието ни като това, дали ще имаме телефон или интернет, Николай Колев беседва с шефа на Института по астрономия с обсерватория доктор Никола Петров.
Националната астрономическа обсерватория/НАО/ Рожен е оборудвана с 4 телескопа: повсеместен 2-м Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмит камера, 60с м рефлектор (също на Zeiss, Jena) и издигнат със лични сили 15 см безоблачен коронограф.
НАО Роженосигурява наблюдения по необятен клас астрономически и астрофизически задания – от динамичност и физика на тела от Слънчевата система до извънгалактични проучвания: метеорити и комети, спектри на звезди от разнообразни класове и типове колебливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ