2 август 1932 г. - Открит е позитронът
На днешната дата през 1932 година американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история. 47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.). 1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански. 1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник. 1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света. 1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите. 1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП). 1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България. 1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи. 1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили. 1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар. 1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика. 1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия. 1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия. 1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция. 1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд. 1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200. 1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери. 1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история. 47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.). 1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански. 1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник. 1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света. 1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите. 1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП). 1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България. 1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи. 1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили. 1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар. 1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика. 1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия. 1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия. 1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция. 1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд. 1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200. 1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери. 1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ