79 години от Малчугана: атомната бомба на САЩ над Хирошима
На днешната дата преди 79 години Съединени американски щати употребяват за първи път атомна бомба върху японския град Хирошима. Над 70 000 души умират на място, регионът е подравнен със земята.
На всеки 6-ти август Япония резервира минута безмълвие в 8:15 ч. - точният час, в който американският бомбардировач " Енола Гей " пуска бомбата.
Разрухата, провокирана от оръжието с кодово име " Малчугана " е невиждана до тогава. Втората бомба " Дебелака " е хвърлена три дни по-късно над Нагасаки и убива още десетки хиляди. Това поставя завършек на най-опустошителната глава в международната история.
Съединени американски щати остават единствената страна, употребила атомна бомба по време на война. През май 2016 година Барак Обама стана първият настоящ президент на Съединени американски щати, който посети Хирошима. Той прикани за " свят без нуклеарни оръжия ".
" Една мълния и огнена стена унищожиха един град и демонстрираха, че човечеството има средствата да се самоунищожи ", сподели той по време на послание на мястото на първата бомбардировка.
Защо Съединени американски щати го направиха?
Американските учени, работещи по плана " Манхатън ", сполучливо тестват работеща атомна бомба през юли 1945 година след капитулацията на нацистка Германия през месец май.
Тогавашният президент Хари Труман разпорежда на комитет от съветници, управляван от военния министър Хенри Стимсън, да разиска въпроса дали Америка да употребява атомна бомба против Япония.
" По това време измежду членовете на комисията има необятен консенсус в поддръжка на решението за нанасяне на удар. Стимсън е твърдо безапелационен, че бомбата би трябвало да бъде употребена ", изясни архивистът Сам Ръшай пред Си Ен Ен.
Чарлз Майер, професор по история в Харвардския университет, съобщи, че въпреки да е било допустимо Труман да вземе друго решение, " би било мъчно да се обоснове пред американската общност удължаването на войната, когато това оръжие е било разполагаем. "
" Изглеждало, че атомната бомба предлага " вълшебно решение ", което би икономисало доста болежка. Япония не е била подготвена да се съобщи абсолютно и е имало опасения, че предварителна проява на качествата на оръжието няма да свърши работа ", изясни Майер.
Подобна проява е щяла да включва детониране на нуклеарно оръжие в ненаселен, само че наблюдаем регион, с цел да принуди Япония да се съобщи - метод, който е бил желан от група учени и част от висшето управление на Съединени американски щати. Този ход на събитията отпада от проектите. Труман и военните му съветници са се страхували от " доста скъпоструващо навлизане " в Япония.
" Неотдавнашният опит от сраженията в Иво Джима и Окинава бил доста безценен от позиция на американските и японските жертви, макар унищожаването на японските военновъздушни сили и флот. Сред американските военни плановици е необятно публикувано убеждението, че японците ще се бият до последния човек. Американските ръководители били сигурни, че цяла Япония ще бъде мобилизирана за отбрана на родните острови ", сподели Ръшай.
Някои историци допускат, че изгледът за сигурна интервенция на Съветския съюз във войната е помогнала за решението за бърз завършек на спора посредством потребление на бомбата. Съюз на съветските социалистически републики в последна сметка нахлува в Манджурия на 9 август и разгромява японските сили.
Хирошима е била една от четирите евентуални цели и президентът Труман оставил на военните да решат кой град да ударят. Хирошима е определена за цел заради военното си значение. Нагасаки е бомбардиран няколко дни по-късно.
Какъв е резултатът?
При първичния гърмеж умират минимум 70 000 души, а още 70 000 умират от излагане на радиация. Общият брой на смъртните случаи единствено през първите пет години евентуално надвишава 200 000. Раковите заболявания са единствено част от дълготрайните последствия.
На 9 август 1945 година Съединени американски щати хвърлят още една бомба върху Нагасаки, Япония, при което умират до 80 000 души. Япония се съгласява абсолютно да одобри изискванията за капитулация на 14 август.
Тоталното опустошение, породено от бомбардировките, кара мнозина да подлагат на критика решението.
В записките си от 1963 година " Мандат за смяна " някогашният президент Дуайт Д. Айзенхауер подлага на критика потреблението на атомните бомби, като споделя, че те не са били нужни за капитулацията на Япония.
През 1958 година Градският съвет на Хирошима приема резолюция, с която осъжда Труман за това, че е отказал да изрази разкайване за потреблението на атомните бомби и е траял да се застъпва за използването им в изключителна обстановка. В резолюцията се споделя, че жителите на града " считат за собствен величествен дълг да бъдат крайъгълен камък на международния мир и че на никоя нация по света не би трябвало да се разрешава да повтаря грешката с потреблението на нуклеарни оръжия ".
В Резолюцията позицията на някогашния президент е наречена " жестоко оскверняване, осъществено по отношение на народа на Хирошима и неговите паднали жертви ".
Труман дава отговор на резолюцията за Хирошима с писмо до ръководителя на Съвета, в което декларира: " възприятията на жителите на вашия град са елементарно разбираеми и аз по никакъв метод не съм афектиран от резолюцията ".
Въпреки това Труман акцентира нуждата от решението, като се базира на това по какъв начин Съединени американски щати са били " простреляни в гърба " при нападението на Япония над Пърл Харбър. Президентът споделя, че решението за потребление на двете нуклеарни бомби е избавило живота на 250 000 съюзнически бойци и 250 000 японци, защото е премахнало потребността от инвазия.
" Като отговорникът, който подреди хвърлянето на бомбата, считам, че жертвата на Хирошима и Нагасаки беше незабавна и нужна за бъдещото благоденствие както на Япония, по този начин и на Съюзниците ", заключава Труман.
Как се усещат американците и японците по този въпрос?
Проучване на Pew Research Center от 2015 година открива, че единствено 14% от японците считат бомбардировката за " оправдана ". Проучване на " Галъп ", извършено директно след бомбардировката през 1945 година, сочи, че 85% от американците утвърждават решението на Труман. Изследване на организация Pew от 2018 година демонстрира, че делът на американците, които считат, че потреблението на нуклеарни оръжия против Япония е било целесъобразно, е понижен до 56%. | БГНЕС
На всеки 6-ти август Япония резервира минута безмълвие в 8:15 ч. - точният час, в който американският бомбардировач " Енола Гей " пуска бомбата.
Разрухата, провокирана от оръжието с кодово име " Малчугана " е невиждана до тогава. Втората бомба " Дебелака " е хвърлена три дни по-късно над Нагасаки и убива още десетки хиляди. Това поставя завършек на най-опустошителната глава в международната история.
Съединени американски щати остават единствената страна, употребила атомна бомба по време на война. През май 2016 година Барак Обама стана първият настоящ президент на Съединени американски щати, който посети Хирошима. Той прикани за " свят без нуклеарни оръжия ".
" Една мълния и огнена стена унищожиха един град и демонстрираха, че човечеството има средствата да се самоунищожи ", сподели той по време на послание на мястото на първата бомбардировка.
Защо Съединени американски щати го направиха?
Американските учени, работещи по плана " Манхатън ", сполучливо тестват работеща атомна бомба през юли 1945 година след капитулацията на нацистка Германия през месец май.
Тогавашният президент Хари Труман разпорежда на комитет от съветници, управляван от военния министър Хенри Стимсън, да разиска въпроса дали Америка да употребява атомна бомба против Япония.
" По това време измежду членовете на комисията има необятен консенсус в поддръжка на решението за нанасяне на удар. Стимсън е твърдо безапелационен, че бомбата би трябвало да бъде употребена ", изясни архивистът Сам Ръшай пред Си Ен Ен.
Чарлз Майер, професор по история в Харвардския университет, съобщи, че въпреки да е било допустимо Труман да вземе друго решение, " би било мъчно да се обоснове пред американската общност удължаването на войната, когато това оръжие е било разполагаем. "
" Изглеждало, че атомната бомба предлага " вълшебно решение ", което би икономисало доста болежка. Япония не е била подготвена да се съобщи абсолютно и е имало опасения, че предварителна проява на качествата на оръжието няма да свърши работа ", изясни Майер.
Подобна проява е щяла да включва детониране на нуклеарно оръжие в ненаселен, само че наблюдаем регион, с цел да принуди Япония да се съобщи - метод, който е бил желан от група учени и част от висшето управление на Съединени американски щати. Този ход на събитията отпада от проектите. Труман и военните му съветници са се страхували от " доста скъпоструващо навлизане " в Япония.
" Неотдавнашният опит от сраженията в Иво Джима и Окинава бил доста безценен от позиция на американските и японските жертви, макар унищожаването на японските военновъздушни сили и флот. Сред американските военни плановици е необятно публикувано убеждението, че японците ще се бият до последния човек. Американските ръководители били сигурни, че цяла Япония ще бъде мобилизирана за отбрана на родните острови ", сподели Ръшай.
Някои историци допускат, че изгледът за сигурна интервенция на Съветския съюз във войната е помогнала за решението за бърз завършек на спора посредством потребление на бомбата. Съюз на съветските социалистически републики в последна сметка нахлува в Манджурия на 9 август и разгромява японските сили.
Хирошима е била една от четирите евентуални цели и президентът Труман оставил на военните да решат кой град да ударят. Хирошима е определена за цел заради военното си значение. Нагасаки е бомбардиран няколко дни по-късно.
Какъв е резултатът?
При първичния гърмеж умират минимум 70 000 души, а още 70 000 умират от излагане на радиация. Общият брой на смъртните случаи единствено през първите пет години евентуално надвишава 200 000. Раковите заболявания са единствено част от дълготрайните последствия.
На 9 август 1945 година Съединени американски щати хвърлят още една бомба върху Нагасаки, Япония, при което умират до 80 000 души. Япония се съгласява абсолютно да одобри изискванията за капитулация на 14 август.
Тоталното опустошение, породено от бомбардировките, кара мнозина да подлагат на критика решението.
В записките си от 1963 година " Мандат за смяна " някогашният президент Дуайт Д. Айзенхауер подлага на критика потреблението на атомните бомби, като споделя, че те не са били нужни за капитулацията на Япония.
През 1958 година Градският съвет на Хирошима приема резолюция, с която осъжда Труман за това, че е отказал да изрази разкайване за потреблението на атомните бомби и е траял да се застъпва за използването им в изключителна обстановка. В резолюцията се споделя, че жителите на града " считат за собствен величествен дълг да бъдат крайъгълен камък на международния мир и че на никоя нация по света не би трябвало да се разрешава да повтаря грешката с потреблението на нуклеарни оръжия ".
В Резолюцията позицията на някогашния президент е наречена " жестоко оскверняване, осъществено по отношение на народа на Хирошима и неговите паднали жертви ".
Труман дава отговор на резолюцията за Хирошима с писмо до ръководителя на Съвета, в което декларира: " възприятията на жителите на вашия град са елементарно разбираеми и аз по никакъв метод не съм афектиран от резолюцията ".
Въпреки това Труман акцентира нуждата от решението, като се базира на това по какъв начин Съединени американски щати са били " простреляни в гърба " при нападението на Япония над Пърл Харбър. Президентът споделя, че решението за потребление на двете нуклеарни бомби е избавило живота на 250 000 съюзнически бойци и 250 000 японци, защото е премахнало потребността от инвазия.
" Като отговорникът, който подреди хвърлянето на бомбата, считам, че жертвата на Хирошима и Нагасаки беше незабавна и нужна за бъдещото благоденствие както на Япония, по този начин и на Съюзниците ", заключава Труман.
Как се усещат американците и японците по този въпрос?
Проучване на Pew Research Center от 2015 година открива, че единствено 14% от японците считат бомбардировката за " оправдана ". Проучване на " Галъп ", извършено директно след бомбардировката през 1945 година, сочи, че 85% от американците утвърждават решението на Труман. Изследване на организация Pew от 2018 година демонстрира, че делът на американците, които считат, че потреблението на нуклеарни оръжия против Япония е било целесъобразно, е понижен до 56%. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ