Преди 24 години е окончателно разрушен мавзолеят на Георги Димитров в София
На днешната дата преди 24 години дефинитивно е съборен мавзолеят на Георги Димитров - някогашен ръководител на Министерския съвет и общоприет секретар на Централен комитет на Българската работническа партия (комунисти). Един от знаците на тоталитарния режим в България бе опустошен след седем дни битка със хубавичко структура на постройката, оповестява Българска телеграфна агенция на 27 август 1999 година.
Операцията по събарянето стартира на 21 август, като след първите три гърмежа солидната постройка единствено се накланя, само че не рухва. На петия ден са подхванати местни взривявания на покривната структура. Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове , осведоми организацията тогава.
Мавзолеят е издигнат за рекордния период от шест дни. Изграждането му стартира на 3 юли 1949 година, ден след гибелта на Георги Димитров. В постройката е сложено балсамираното тяло на комунистическия водач и мавзолеят е част от държавния парад в Народна република България през интервала 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 година тленните остатъци на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани.
Общественият спор за ориста на постройката стартира още след решението за кремацията, е видно от архивите на Българска телеграфна агенция от 90-те години на предишния век. Дискусията се води и на страниците на българския щемпел. Сред концепциите е постройката да се модернизира и да бъде превърната в огромен атракционен център „ Ниагара “ с ресторант и нощен клуб.
През 1992 година общинарите гласоподават събарянето на мавзолея, се показва в последователност на събитията по отношение на разрушаването на постройката. На 18 март 1993 година организацията оповестява, че Столичната огромна община е решила до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската войска и до 30 юни - някогашният пантеон. През 1995 година от Парламентарната група на Демократичната левица внасят предложение някогашният пантеон да се трансформира в мемориал на българската воинска популярност, против което се опълчват от Съюза на репресираните.
На 9 август 1999 година със заповед на Министерството на районното развиване и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде отстранен. Заповедта е подписана от заместник-министъра на районното развиване и благоустройството Евгени Чачев, който е акредитиран от министър Евгений Бакърджиев да го замества, тъй като е в отпуск.
Първите дейности по демонтирането на постройката стартират на 21 август, към два месеца преди локалните избори, планувани за 16 октомври 1999 година. Първият гърмеж се оказва непълен за събарянето на мавзолея.
Висшият съвет на Българска социалистическа партия прави оценка провалилия се опит да бъде взривена постройката на някогашния пантеон като " допустимо най-красноречива илюстрация както на цялата поквареност на самия план, по този начин и на управническото изтощение, което стои зад него ", написа в информация на Българска телеграфна агенция от 21 август. От Българска социалистическа партия окачествяват като „ избирателен фойерверк “ опита да бъде взривен мавзолеят.
Освен публичен отзив, няколкото несполучливи опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в задграничните медии. В публикация под заглавие " Мавзолей на комунистически водач се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха " " Гардиън " оповестява за несполучливите два опита в събота на управляващите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, написа Българска телеграфна агенция на 23 август 1999 година.
В същия ден организацията цитира и обява във " Франкфуртер алгемайне цайтунг " под заглавие " Мавзолеят на Димитров не ще да се срине ".
На 26 август берлинският в. „ Тат “ разяснява: „ В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало , трябваше да се убеди българското държавно управление. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на някогашния български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха напразно. Детонациите единствено разклатиха солидната камара от мрамор и бял камък, само че не съумяха да я съборят “.
Първоначално е оповестено, че събарянето на мавзолея ще коства 30-40 хиляди нови лв., само че по-късно се оказва, че интервенцията се оскъпява. Трите частни компании, взели участие във взривяването на постройката, са отказали пари, излиза наяве на 27 декември 1999 година. Трябваше да им платим 15 хиляди лв., само че компаниите отхвърлиха, оповестява на конференция регионалният шеф инж. Васил Маринчев.
Eто какво още написа Българска телеграфна агенция за интервенцията по събарянето на мавзолея на Георги Димитров през 1999 година:
София, 21 август 1999 година 300 кг амонит се оказаха незадоволителни да сложат завършек на 50-годишното битие на някогашния пантеон на Георги Димитров. Сградата бе взривена в 14:37 часа през днешния ден, само че остана цяла.
След взривяването се подвигна червеникава пушилка, паднаха няколко колони и солидната сграда " клекна " на една страна в посока на военното министерство.
Акцията бе следена от публични лица, измежду които министър председателят Иван Костов и вицепремиерът Евгений Бакърджиев от покривната тераса на " Московска " 5 и от няколко десетки жители на ъгъла на някогашния партиен дом.
***
София, 21 август 1999 г./БТА/: Незадействаните 7 детонатора в основата на мавзолея от страната на Българска народна банка бяха взривени наново в 16:50 часа . Това деяние е за обезопасяване на по-нататъшните работи, обясниха от щаба на вицепремиера Бакърджиев.
Повече взривявания няма да има, стартира механично почистване, сподели пред Българска телеграфна агенция по телефона госпожа Полина Михайлова, началник на пресцентъра на Министерството на районното развиване и благоустройството.
***
София, 22 август 1999 година /БТА/: Две трети от стените на погребалната камера в някогашния пантеон на Георги Димитров са разрушени, останалата част от камерата държи структурата. Това сподели пред публицисти през днешния ден заместник-социалният министър Теодор Дечев, който дава отговор за сигурността при разрушаването на мавзолея.
Сградата е строена като противоатомно леговище и това е бил главният проблем при разрушаването, изясни Дечев.
В момента се обмислят няколко разновидността за доразрушаване на мавзолея - побутване с булдозери, частични гърмежи и дърпане със стоманени въжета, сподели по телефона пред Българска телеграфна агенция Дечев. Сутринта бутането е пробвано и задната част на мавзолея е хлътнала с към 50 сантиметра.
***
София, 22 август 1999 г./БТА/: Мавзолеят не рухна и след трети гърмеж тъкмо в 19:30 ч. довечера.
Вдигна се червеникава пушилка и откакто тя се разсея гледката бе същата за стотината наблюдаващи откъм западната част на площад " Александър Батенберг ", които реагираха с ръкопляскания, крясъци, смях и дюдюкане.
За разлика от първите два гърмежа през вчерашния ден, третият опит не бе предупреден. От към два часа мобифоните на отговорниците за връзка с медиите не отговаряха и кореспонденти безрезултатно се опитваха да получат удостоверение на плъзналия слух.
***
София, 23 август 1999 година /БТА/: Да се взривява или унищожава механично покривната структура на мавзолея обсъждаха през днешния ден специалистите. Задачата е сложна, тъй като покривът е със комплицирана структура и съставлява гредоскара, заяви пред публицисти заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Теодор Дечев. Всяка от подпокривните греди е от стоманобетон със сечение 60-70 см.
При разрушаването се оказало, че структурата на постройката се състои от външна и вътрешна черупка, изляти от стоманобетон с дебелина 40-50 см, 12-сантиметров слой бетон, 50-сантиметров тухлен дувар и вграден 9-сантиметров термоизолационен пласт от корк.
Мавзолеят не е издигнат за шест дни, счита господин Дечев. Според него саркофагът в началото е бил иззидан от тухла и затрупан със зебло. През 50-те години е бил издигнат в настоящия му тип, а през 1978 година е бил в допълнение реконструиран и усилван, сподели той.
***
София, 23 август 1999 г./БТА/: Вероятно повече от плануваните 40 000 нови лв. ще коства разрушаването на мавзолея и разчистването на мястото, сподели през днешния ден Ваня Зегова, заместник-министър на районното развиване и благоустройството.
Парите могат да бъдат набавени от дарения, сподели госпожа Зегова, само че не заяви какъв брой тъкмо до момента са събрани. Имало обаче доста донори.
***
София, 25 август 1999 г./БТА/ Точно в 21:00 - след няколкочасова подготовка, бяха подхванати местни взривявания на покривната плоча на някогашния пантеон.
Целта е да се отслабят конзолните връзки на покрива със стените на погребалната камера, изясни по-рано зам.-социалният министър Теодор Дечев, член на междуведомствената група по разрушаването на мавзолея.
След разсейването на дима се видя, че покривът на постройката леко е слегнал и някои от подпорните конзоли са паднали, заяви кореспондент на Българска телеграфна агенция от наблюдателния пункт за медиите, който довечера бе на ул. " Московска " 5.
***
София, 27 август 1999 година /БТА/: Тази вечер приключи окончателното почистване на руините , останали от някогашния пантеон на Георги Димитров.
Арматурните железа, които булдозери и фадроми не можаха да раздерат, бяха разрязани с оксижен и натоварени на самосвали " Крас ". С хидравлични чукове бяха разрушени гранитните бордюри, опасвали мавзолея откъм страната на градската градина. Остана единствено част от стената с вградения в нея трафопост.
Сега на мястото на мавзолея има заравнена площадка и откъм източната страна на площад " Батенберг " се отваря просторна панорама към Ларгото, някогашния партиен дом и ЦУМ.
Операцията по събарянето стартира на 21 август, като след първите три гърмежа солидната постройка единствено се накланя, само че не рухва. На петия ден са подхванати местни взривявания на покривната структура. Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове , осведоми организацията тогава.
Мавзолеят е издигнат за рекордния период от шест дни. Изграждането му стартира на 3 юли 1949 година, ден след гибелта на Георги Димитров. В постройката е сложено балсамираното тяло на комунистическия водач и мавзолеят е част от държавния парад в Народна република България през интервала 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 година тленните остатъци на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани.
Общественият спор за ориста на постройката стартира още след решението за кремацията, е видно от архивите на Българска телеграфна агенция от 90-те години на предишния век. Дискусията се води и на страниците на българския щемпел. Сред концепциите е постройката да се модернизира и да бъде превърната в огромен атракционен център „ Ниагара “ с ресторант и нощен клуб.
През 1992 година общинарите гласоподават събарянето на мавзолея, се показва в последователност на събитията по отношение на разрушаването на постройката. На 18 март 1993 година организацията оповестява, че Столичната огромна община е решила до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската войска и до 30 юни - някогашният пантеон. През 1995 година от Парламентарната група на Демократичната левица внасят предложение някогашният пантеон да се трансформира в мемориал на българската воинска популярност, против което се опълчват от Съюза на репресираните.
На 9 август 1999 година със заповед на Министерството на районното развиване и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде отстранен. Заповедта е подписана от заместник-министъра на районното развиване и благоустройството Евгени Чачев, който е акредитиран от министър Евгений Бакърджиев да го замества, тъй като е в отпуск.
Първите дейности по демонтирането на постройката стартират на 21 август, към два месеца преди локалните избори, планувани за 16 октомври 1999 година. Първият гърмеж се оказва непълен за събарянето на мавзолея.
Висшият съвет на Българска социалистическа партия прави оценка провалилия се опит да бъде взривена постройката на някогашния пантеон като " допустимо най-красноречива илюстрация както на цялата поквареност на самия план, по този начин и на управническото изтощение, което стои зад него ", написа в информация на Българска телеграфна агенция от 21 август. От Българска социалистическа партия окачествяват като „ избирателен фойерверк “ опита да бъде взривен мавзолеят.
Освен публичен отзив, няколкото несполучливи опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в задграничните медии. В публикация под заглавие " Мавзолей на комунистически водач се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха " " Гардиън " оповестява за несполучливите два опита в събота на управляващите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, написа Българска телеграфна агенция на 23 август 1999 година.
В същия ден организацията цитира и обява във " Франкфуртер алгемайне цайтунг " под заглавие " Мавзолеят на Димитров не ще да се срине ".
На 26 август берлинският в. „ Тат “ разяснява: „ В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало , трябваше да се убеди българското държавно управление. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на някогашния български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха напразно. Детонациите единствено разклатиха солидната камара от мрамор и бял камък, само че не съумяха да я съборят “.
Първоначално е оповестено, че събарянето на мавзолея ще коства 30-40 хиляди нови лв., само че по-късно се оказва, че интервенцията се оскъпява. Трите частни компании, взели участие във взривяването на постройката, са отказали пари, излиза наяве на 27 декември 1999 година. Трябваше да им платим 15 хиляди лв., само че компаниите отхвърлиха, оповестява на конференция регионалният шеф инж. Васил Маринчев.
Eто какво още написа Българска телеграфна агенция за интервенцията по събарянето на мавзолея на Георги Димитров през 1999 година:
София, 21 август 1999 година 300 кг амонит се оказаха незадоволителни да сложат завършек на 50-годишното битие на някогашния пантеон на Георги Димитров. Сградата бе взривена в 14:37 часа през днешния ден, само че остана цяла.
След взривяването се подвигна червеникава пушилка, паднаха няколко колони и солидната сграда " клекна " на една страна в посока на военното министерство.
Акцията бе следена от публични лица, измежду които министър председателят Иван Костов и вицепремиерът Евгений Бакърджиев от покривната тераса на " Московска " 5 и от няколко десетки жители на ъгъла на някогашния партиен дом.
***
София, 21 август 1999 г./БТА/: Незадействаните 7 детонатора в основата на мавзолея от страната на Българска народна банка бяха взривени наново в 16:50 часа . Това деяние е за обезопасяване на по-нататъшните работи, обясниха от щаба на вицепремиера Бакърджиев.
Повече взривявания няма да има, стартира механично почистване, сподели пред Българска телеграфна агенция по телефона госпожа Полина Михайлова, началник на пресцентъра на Министерството на районното развиване и благоустройството.
***
София, 22 август 1999 година /БТА/: Две трети от стените на погребалната камера в някогашния пантеон на Георги Димитров са разрушени, останалата част от камерата държи структурата. Това сподели пред публицисти през днешния ден заместник-социалният министър Теодор Дечев, който дава отговор за сигурността при разрушаването на мавзолея.
Сградата е строена като противоатомно леговище и това е бил главният проблем при разрушаването, изясни Дечев.
В момента се обмислят няколко разновидността за доразрушаване на мавзолея - побутване с булдозери, частични гърмежи и дърпане със стоманени въжета, сподели по телефона пред Българска телеграфна агенция Дечев. Сутринта бутането е пробвано и задната част на мавзолея е хлътнала с към 50 сантиметра.
***
София, 22 август 1999 г./БТА/: Мавзолеят не рухна и след трети гърмеж тъкмо в 19:30 ч. довечера.
Вдигна се червеникава пушилка и откакто тя се разсея гледката бе същата за стотината наблюдаващи откъм западната част на площад " Александър Батенберг ", които реагираха с ръкопляскания, крясъци, смях и дюдюкане.
За разлика от първите два гърмежа през вчерашния ден, третият опит не бе предупреден. От към два часа мобифоните на отговорниците за връзка с медиите не отговаряха и кореспонденти безрезултатно се опитваха да получат удостоверение на плъзналия слух.
***
София, 23 август 1999 година /БТА/: Да се взривява или унищожава механично покривната структура на мавзолея обсъждаха през днешния ден специалистите. Задачата е сложна, тъй като покривът е със комплицирана структура и съставлява гредоскара, заяви пред публицисти заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Теодор Дечев. Всяка от подпокривните греди е от стоманобетон със сечение 60-70 см.
При разрушаването се оказало, че структурата на постройката се състои от външна и вътрешна черупка, изляти от стоманобетон с дебелина 40-50 см, 12-сантиметров слой бетон, 50-сантиметров тухлен дувар и вграден 9-сантиметров термоизолационен пласт от корк.
Мавзолеят не е издигнат за шест дни, счита господин Дечев. Според него саркофагът в началото е бил иззидан от тухла и затрупан със зебло. През 50-те години е бил издигнат в настоящия му тип, а през 1978 година е бил в допълнение реконструиран и усилван, сподели той.
***
София, 23 август 1999 г./БТА/: Вероятно повече от плануваните 40 000 нови лв. ще коства разрушаването на мавзолея и разчистването на мястото, сподели през днешния ден Ваня Зегова, заместник-министър на районното развиване и благоустройството.
Парите могат да бъдат набавени от дарения, сподели госпожа Зегова, само че не заяви какъв брой тъкмо до момента са събрани. Имало обаче доста донори.
***
София, 25 август 1999 г./БТА/ Точно в 21:00 - след няколкочасова подготовка, бяха подхванати местни взривявания на покривната плоча на някогашния пантеон.
Целта е да се отслабят конзолните връзки на покрива със стените на погребалната камера, изясни по-рано зам.-социалният министър Теодор Дечев, член на междуведомствената група по разрушаването на мавзолея.
След разсейването на дима се видя, че покривът на постройката леко е слегнал и някои от подпорните конзоли са паднали, заяви кореспондент на Българска телеграфна агенция от наблюдателния пункт за медиите, който довечера бе на ул. " Московска " 5.
***
София, 27 август 1999 година /БТА/: Тази вечер приключи окончателното почистване на руините , останали от някогашния пантеон на Георги Димитров.
Арматурните железа, които булдозери и фадроми не можаха да раздерат, бяха разрязани с оксижен и натоварени на самосвали " Крас ". С хидравлични чукове бяха разрушени гранитните бордюри, опасвали мавзолея откъм страната на градската градина. Остана единствено част от стената с вградения в нея трафопост.
Сега на мястото на мавзолея има заравнена площадка и откъм източната страна на площад " Батенберг " се отваря просторна панорама към Ларгото, някогашния партиен дом и ЦУМ.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ