На днешната дата един от символите на Варна навършва 45

На днешната дата един от знаците на Варна навършва 45 години от своето публично основаване. 

Както е известно, Аспаруховият мост свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като съставлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той към момента се слави като най-дългият на територията на страната и към момента е един от най-големите на Балканите.

Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.  Мостът е планиран за общоприетите натоварвания – Н-300 и НК-800, вятър и температурни разлики, при което провисването на средния отвор е към 0,30 m.

Средната част е стоманена непрекъсната греда с три отвора (80+160+80 m), с оптималната височина 52 m, проектирана от Димитър Димитров, а методите към нея са от стоманобетонни прости греди. Под него минават кораби, с цел да доближат пристанище " Варна Запад “.

Пуснат е предварително в употреба на 8 септември 1976 година, като е открит от ръководителя на Държавния съвет Тодор Живков. Освен на земетресение от 7-а степен по скалата на Рихтер, Аспаруховият мост е планиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 km/h и температурна разлика от -40° до +40 °C.[1]

Преди Аспаруховият мост да бъде издигнат, превозът сред Варна и Бургас е бил по-затруднен. Каналът сред езерото и морето е преодоляван чрез преносим железен мост, вдигащ се при прекосяване на кораби. Това извънредно е забавяло стопанските и туристическите връзки между Северна и Южна България.

От Аспаруховия мост може да се скача с бънджи. За задачата е пригодена подпора в най-високата му част. Все повече хора се вземат решение да опитат това рисково преживяване.

Мостът има и печална популярност, носеща се от множеството самоубийства осъществявани тук.

 

Направено е освещаване на 7 април 2013 година от Митрополит Кирил.

Очаква се построяването на втори мост, който да облекчи центъра на Варна от трафика към близките курорти, като една от опциите е да бъде част от магистрала " Черно море “.