На днешната дата – 28 февруари, се навършват 116 години

На днешната дата – 28 февруари, се навършват 116 години от рождението на един от най-вдъхновяващите и обичани на българския четец създатели на словото – Емилиян Станев. Авторът на скъпи и именити български творби се ражда през 1907 година в гр. Търново, а години по-късно към този момент изявеният публицист - Никола Стоянов Станев, избира името Емилиян Станев за собствен книжовен псевдоним.

Детството си прекарва главно в градовете Търново и Елена. Често съпровожда татко си на лов из Еленския балкан, което неизбежно ражда у него възприятието на обич и възхита към природата. Чувство, което по-късно ще откри израз в още първите му креативен изяви.

В София учи живопис, само че призванието му не е четката, а перото...



Сред най-значителните творби, с които Емилиян Станев остава златното си име в съкровищницата на българската литература, са анималистичните му разкази, измежду които „ Вълчи нощи “, „ Дива птица “, „ В тиха вечер “, повестта „ Крадецът на праскови ” (1948), романите „ Иван Кондарев ” (1958-1964), „ Легенда за Сибин, преславският княз ” (1968), „ Антихрист ” (1970), „ Търновската кралица ” (1974) и други

Природата, любовта и индивидът са част от тематиките, които вълнуват автора; в които откриваме отговори на екзистенциалните въпроси за величието и смисъла на живота, за силата и хубостта на човешките усеща, за любовта и състраданието.

В чест на огромния публицист ви сервира шепа от неговите съкровени мисли и житейски послания, пулсиращи вечно от страниците на неговите творби:

" Понякога реализирам в себе си „ безшумно благополучие “, като се взирам в птиците, цветята и изобщо в природата, и ми се коства, че встъпвам в един превъзходен свят, някаква еманация на зримата действителност, в която е прикрит смисълът на света и на индивида. "

" Не отнемайте на индивида визията за прелестното, тъй като е по-потребна от хляба, защото пази в себе си извора на очакванията и без нея сме скотоподобни от лакомия и земни богатства. "



" Човек обича, по тази причина търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи… "

" Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш. "

" Всяко живо създание на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо. "

" Тоя взор я изплаши. Никой не беше я поглеждал по този начин безрезервно, по този начин енергично, с подобен лоялен и неутолим взор, в който нямаше никакво разстройване и никаква потайност. Стори ѝ се, че го опозна в един момент и видя цялата му душа. И тя осъзна, че дава отговор на тоя взор без да желае, с цялото си създание, по един непонятен метод, като че ли неочакваният, издиг на възприятията беше я понесъл като морска вълна. "

" Не може да се назова детска книга тая, която детето като чете без да се усмихне нито един път, без да тръпне от екстаз и учудване по лицето му. "

" Ако се опитате да видите света посредством тези понятия и показа, които науката ви дава през днешния ден, светът би изглеждал освен необхватен, само че и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е единствено в точния момент да го сториш. "

" Не може да се командва изкуството, то в никакъв случай не служи на пошли цели или на държавна политика – тогава не е същинско изкуство, тогава се изражда и гине. "

" Издават книги за съпротивата, пишат в тях за „ героичен убийства ”, а не помнят, че всяко ликвидиране си е ликвидиране и че в индивида има морална опозиция. "

" Писател, който не може да написа за любовта, не е никакъв публицист. Видиш ли, че не може да написа за любовта, не го чети. Любовта принадлежи към безконечните тематики на изкуството... Любовта е на първо място потребност. Тя е, така или другояче, най-хубавото у индивида. "