На Деня на труда: По прозорците, по покривите, по клоните

На Деня на труда: По прозорците, по покривите, по клоните са надвиснали като едри гроздове хора, хора, хора...
В своята поредица " Минало несвършено "  Impressio ви сервира китки от неувяхващи изявления, писани от дълго време, само че звучащи настоящо и през днешния ден. Ще изтупаме дружно повехналите страници, с цел да открием измежду тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не трябва да бъдат забравяни.



Карикатура на Райко Алексиев за 1 май, вестник " Щурец ", 1934 г. Снимка: " Изгубената България "
 


София, манифестация по случай 1 май пред постройката на някогашния царски замък, 1954 г. Снимка: " Изгубената България "

1 май за новото ни време е по-скоро обичаен празник на левите придвижвания в света, тъй като самото му официализиране като интернационален ден, е обвързвано с интернационалното социалистическо придвижване през 20-и век и работническите митинги за обществени права. Ако мислите, обаче, че Първи май е соц небивалица, надълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като " Импepcĸи тpyдoв дeн ".



София, служащ в обувен цех “9 септември ”, 1959 г. Снимка: " Изгубената България "



Ботевград, заводът за полупроводници, 60-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "

Първият показателен Ден на интернационална взаимност сред служащи, обаче е надалеч преди този момент. Свързват го с пъpвaтa международна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 година, ĸoгaтo служащи излизат на митинг за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам моли за публично признание на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за международен мир.



Първомайска манифестация, евентуално София, 50-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "

1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Празникът на трудовите хора в Съединени американски щати, Англия и Канада е през... септември.

В България 1 май (18 април ст.ст.) е маркиран за първи път в София през 1893 година, само че единствено от печатарските служащи, които вършат манифестация до така наречен " Панагюрски хан " отвън града. Едва на идната, 1894 година, честването на празника у нас е съвсем навсякъде.

Първомайска манифестация в Пловдив, 1901 г. Снимка: " Изгубената България "
Първото честване на 1 май в България, 1894 година
В навечерието на 18 април (1 май) Евтим Дабев и още двама служащи от настоятелството на общоработническото сдружение " Братство " са извикани в софийското градоначалство и предизвестени, че им се не разрешават освен каквито и да било първомайски митинги из града, само че даже и всякакво заседание в клуба на " Братство ".

На 18 април София осъмва с по-голям брой конни стражари от нормално и постове пред редакцията и пред клуба на " Братството ", заради което се взема решение празненството да се устрои в гостилницата " Александрия " (до паметника на Васил Левски). Съдържателят е единственият, който не се подчинява на заповедта на властта до притежателите на обществени заведения в София да не позволяват събиране на първомайски манифестанти.



София, 1919 г. Снимка: " Изгубената България "



Сливен, 1905 г. Снимка: " Изгубената България "

Твърде скоро обаче, стачкуващите са открити от полицията и разгонени от " Александрия " с ръкопашен пердах. Въпреки това, отсам стартира манифестация по бул. " Дондуков " до клуба на " Братството ", върху която непрестанно налитат от всички страни конни стражари. Пред клуба има към този момент повече от 500 души и полицията среща корав отпор.

Гонитбата на първомайците продължава след обяд. Тя се концентрира върху носещите червени първомайски лентички. Вечерта манифестиращите се събират в кафене " Корча ", чийто притежател е албанец и турски гражданин и разчита, че няма да бъде обиден от властта. Но полицията нахълтва и тук и с пердах разпръсва събранието, като арестува няколко десетки служащи.



София, 1905 г. Снимка: " Изгубената България "
1931 година
" 1 май в София мина с дребни произшествия. Към 7,30 ч. вечерта на бул. " Мария-Луиза " и " Екзарх Йосиф " била издигната естрада, обаче полицията разпръсна натрупалите се, като арестува 10 души.

В салона на Народния дом се състоя нощес заседание. Когато говореше Янко Сакъзов, стана пердах с камъни сред младежи социалисти и младежи от патриотични организации. Полицията се намеси. Дадени са изстрели. Пукнати са при нападението главите на няколко социалисти, а огромна част от тях са контузени от пръчки и приклади.



Майстор обущар с чираци пред работилницата си, 1924 г. Снимка: " Изгубената България "
 


Шивашко ателие, 30-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "

1945 г. Първото отбелязване Деня на труда след Деветосептемврийския прелом от 1944 година е в детайли разказано в сп. " Сердика ", с отговарящ възторг и агитация. Картината на гонения и забрани е радикално изменена.

" Започна украсата на площадите, улиците, институциите, жилищата. Трябваше всичко да бъде хубаво, като успеха, и красиво, като концепцията.

Официалното празненство стана пред Народното събрание. Върху фасадата му, над самите трибуни за формалните лица, са сложени барелефите на Сталин, Чърчил, Труман, Тито и Георги Димитров, а над тях голям надпис:

" Да живее нашата антифашистка коалиция, отпред със Съветския съюз, Англия и Съединените щати ".



По булеварда крачат окарикатурени международните „ врагове “, София 1945 г. Снимка: " Изгубената България "

Огромни скулптурни фигури се издигат в две редици на площада - те символизират единния, едномислещ и единодействуващ български народ: войскарят, който в този миг пролива кръвта си край Драва и Мур за отечеството; партизанинът, който сътвори 9 септември; селякът, който храни града; интелигентът, който " храни " селото; миньорът, който копае черното злато за служащия и служащият, който кове богатствата за цялостен народ.

Още е прекомерно рано за формалното празненство, още даже не се разсъмнало, а улиците на София са цялостни с нетърпеливи и радостни жители, с групи прииждащи от околните села селяни, кънтят от висок, жизнен шум, от песни и музики. Малките поточета от хора се вливат като избухлив поток, който на " Цар Освободител " се трансформира във вълнуващо се море.

На формалните трибуни са заели местата си регентът Цвятко Бобошевски, Екзарх Стефан I, всички министри, членовете на Националния комитет на Отечествения фронт, заместник-председателят на Съюзническата контролна комисия генерал-полковник Бирюзов, дипломатическите задачи, членовете на управленията на отечественофронтовските партии, представители на профорганизациите, нашите и непознати публицисти.

Самолетът " 1 май ", София 1945 г. Снимка: " Изгубената България "

На парадната естрада, от която ще бъде признат парада на манифестиращите, са застанали министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на войната ген. Дамян Велчев, секретарят на Наказателен кодекс на Отечествен фронт Цола Драгойчева, министър ген. Добри Терпешев и министър Никола Петков.

А в близост, по площада, по прозорците на зданията, по покривите, по клатещите се застрашително клони на дърветата са надвиснали като едри гроздове хора, хора, хора...

Часът е 8 и половина. Откъм Борисовата градина долита ехото на марша на труда и се задава представителната група на манифестацията - една висока разлюляна гора от национални флагове и знамената на Отечествен фронт партии.

Зад тях оттекват стоманените стъпки на боеца: редят се армията, пехотата, артилерията, танкистите, с обкичени с ордени за смелост гърди. Начело на въздушните войски е самолетът " 1 май ". Ето и трудовите войски, които са съумели да показват с изразителни макети своя конструктивен труд.



По булеварда крачат окарикатурени международните „ врагове “, София 1945 г. Снимка: " Изгубената България "

Първа софийска военна болница показва една транспарантна операционна зала, в която лекар-хирург прави избавителна за смъртно ранения войник интервенция, а болница " Червен кръст " демонстрира по какъв начин става кръводарението и кръвопреливането.

Минават колоните на Народната милиция - пазач на националната независимост, славните партизани, след тях служащи от софийските заводи, спортисти, жители.

В един момент пред централната естрада се втурват от всички страни група оскъдно облечени студенти, служащи, възпитаници, издигат на ръце оратор, който стартира да приказва енергично слово за великия пролетарски 1 май. Но... ето и полицията, в сини униформи, която се нахвърля върху групата, разгонва я с " удари " от палки и бичове, " арестува " уредниците и ги " води " с " ритници " в " Обществената сигурност " - нали по този начин ставаше през фашистко време? Тази сценка напомни предишното и провокира възмущението на народа.

Първомайска манифестация в град Сливен, 1948 година Подвижна платформа показва Държавна текстилна фабрика “Георги Кирков ”, която в действителност е национализираното Текстилно акционерно сдружение “Илия Г. Калов ”. Снимка: " Изгубената България "

Много ще би трябвало да се написа, с цел да се отбележат всички макети, лозунги, монтажи, които красяха първомайската манифестация: Централен комитет на районна прокуратура (к) е показан с един колосален червен танк, който щурмува Бранденбургската врата в Берлин и смазва тевтонеца Хитлер; ето още един макет - Хитлер, обесен на пречупения кръст; клетка, в която са затворени Александър Цанков и неговите " министри " ; валяк, който смазва спекулата, черната борса и фашизма.

Столичната национална община е показана също ослепително: служащите и служащите от службата Градини и паркове при общината са изработили едно от най-изящните и монументални творби на своето изкуство - емблемата на Отечествения фронт. Трамвайните чиновници пък са пуснали същински трамваен трен.



Големият първомайски церемониал в София през 1945 г. Снимка: " Изгубената България "

Задават се пъстроцветни групи селяни и селянки в китни национални носии. Те демонстрират своя труд, своята тъга, своя плод и своята наслада. Една от тях жъне буйни класове в същинска равнища и пее тъжните национални песни, друга група демонстрира дървеното рало, трета трактор - през днешния ден и на следващия ден!

Цели 10 часа продължи манифестацията на първомайците. Започнали преди 50 години с едвам 300 души, през днешния ден, на 1 май 1945 година, те броят 300 хиляди! "

Със съкращения от сп. " Сердика ", бр. 3-4, 1945 година

Манифестация по случай деня на труда 1-ви май, 40-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "

Работилница за ортопедични протези, 20-те години на ХХ век. Снимка: " Изгубената България "

Работници от леярски завод в Завод 12 в София, произвеждащ улични табели и уреди, 20-те години на ХХ век. Снимка: " Изгубената България "



Пред склада на “Никотеа ” - тютюневата фабрика, прототип на фабриката от романа “Тютюн ” на писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "



София, пощенски куриери с колела, към 1940 г. Снимка: " Изгубената България "

Производство в тухларна фабрика “Златен лъв ” (в днешния Южен парк в София), 30-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "

  Медицински служащи на първомайска манифестация, незнайно къде, началото на 50-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "



Банков хор, чиновници на Българска народна банка на 1 май 1946 година, София Снимка: " Изгубената България "

Манифестация по случай 1 май - ден на труда, Ловеч, 1966 г. Снимка: " Изгубената България "



Цех за слагане на етикети в консервна фабрика “Раковски ”, Димитровград 50-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "



Майстор-сладкар с направена от него торта макет на “моста на Дружбата ” (Дунав мост) във връзка откриването му, София, 1954 г. Снимка: " Изгубената България "



Ученици на манифестация по случай 1 май на площад " Девети септември ", София, 70-те години на ХХ век Снимка: " Изгубената България "