На база на предварителни данни и оценки за месец януари

На база на предварителни данни и оценки за месец януари 2024 година се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) да бъде позитивно в размер на 0,4 милиарда лева (0,2 % от прогнозния БВП), което е близо до регистрираното за януари 2023 година Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2024 година нарастват с към 6,3 на 100 по отношение на януари 2023 година, което компенсира в огромна степен по-високите разноски, дължащи се главно на базов резултат при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии през януари 2024 г., след влязлото в действие нарастване от юли 2023 година Сред другите аргументи са и по-високите разноски за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при някои други администрации с признатия в средата на 2023 година ЗДБРБ за 2023 г. и други. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2024 година се чака да бъдат в размер на 5,2 млрд. лева и нарастват с 0,3 милиарда лева по отношение на регистрираните за януари 2023 година. За този растеж принос имат най-много данъчните доходи, които нарастват номинално по отношение на януари 2023 година с 0,5 милиарда лева, до момента в който неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) остават по-ниски от постъпленията за януари 2023 година с към 0,2 милиарда лева. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2024 г. са в размер на 4,8 млрд. лева. За съпоставяне, разноските по КФП за януари 2023 година бяха в размер на 4,4 милиарда лв.. Нарастване на разноските се обрисува при обществените заплащания, в това число разноските за пенсии, както и при разноските за личен състав и други, до момента в който разноските за дотации за нефинансови предприятия (основно по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “) регистрират спад, главно заради нормализирането на цената за небитовите консуматори на електрическа сила на Българската самостоятелна енергийна борса, която остана под избрания предел за погашение на обезщетения през декември 2023 година и януари 2024 година, до момента в който през януари 2023 година бяха изплатени обезщетения по настоящи тогава стратегии. 2,2% е бюджетният недостиг за 2023 г, оценен по методологията на Европейски Съюз На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ за 2023 г. да бъде недостиг в размер на към 2,2% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, оценен по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП). Постигнатият по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството, при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2023 година На база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67 057,9 млн. лева и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Следва да се означи, че приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година В частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено. Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лева (11,8%) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78,0% от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11 206,2 млн. лева, като нарастват с 12,9% по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лева и нарастват с 5,6% по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1% по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8%. Неданъчните доходи са в размер на 10 903,6 млн. лева, което съставлява 97,8% от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лева, като се регистрира спад с 2 175,3 млн. лева по отношение на 2022 година При съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2 677,4 млн. лв.. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6 565,0 млн. лева (9,9%). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.  Нелихвените разноски са в размер на 69 996,7 млн. лева , което съставлява 98,8% от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% по отношение на плануваните за 2023 година). Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз. Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9% от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. Салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт. Размерът на фискалния запас към 31.12.2023 година е 13,4 милиарда лева , в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.