Публикувани са данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.10.2022 г.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за октомври се регистрира доста превишение на разноските над приходите по КФП за месеца, като дефицитът на месечна база възлиза на 981,4 млн. лева Причините за превишението на разноските над приходите са по-високите разноски в сходство с годишните планове, както и по-големия размер на възобновения данъчен заем към бизнеса по ЗДДС. През октомври се следи повишаване на обществените разноски (вкл. и заради втората стъпка от утвърденото през лятото преизчисляване на пенсиите), финансовите разноски, разноските за прехрана и други.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа за първите 10 месеца на 2022 г. е близо до балансирано (минимално превишение на приходите над разноските в размер на 4,8 млн. лева.) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 480,3 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 485,1 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 година са в размер на 50 240,1 млн. лева. или 84,2 % от обновените годишни разчети[1]. Постъпленията нарастват с 8 106,5 млн. лева (19,2 %) по отношение на регистрираните към октомври 2021 година Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 4,6 милиарда лева (14,0 %), неданъчните доходи – с близо 3,5 милиарда лева или 50,9 % (основно заради изключителните приходи от вноски от държавните производители на електрическа сила по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, които не са постъпвали през 2021 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37 721,3 млн. лева, което съставлява 81,8 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,1 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 7 138,5 млн. лева или 78,9 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 18 051,3 млн. лева (81,0 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 12 791,1 млн. лева (79,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 832,0 млн. лева (83,0 % от разчета), а тези от мита са в размер на 378,9 млн. лева (99,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1 324,9 млн. лева или 94,5 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 11 206,6 млн. лева, което съставлява 83,7 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 10 221,8 млн. лева. (увеличение с 3 449,8 млн. лева по отношение на същия интервал на миналата година) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. Следва да се означи, че от месец юли по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват вноски от обществените предприятия от бранш „ Енергетика “ в осъществяване на §24 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които се употребяват за покриване на разноските по член 36б, алинея 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните доходи се регистрира растеж, защото такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разноските за дотации по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ се прави погашение на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила отвън контролирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, което също следва да се има поради при съпоставката на разноските със същия интервал на миналата година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 297,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 година възлизат на 50 235,4 млн. лева, което е 76,2 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към октомври 2021 година бяха в размер на 41 406,0 млн. лв..
Съпоставени със същия интервал на миналата година, разноските по КФП нарастват номинално с 21,3 % или 8,8 милиарда лева, което се дължи главно на по-високия размер на разноските по националния бюджет. Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации (3,7 милиарда лева или 83,3 %), където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите за погашение на обезщетения за високите цени на електрическата сила посредством бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира растеж (2,2 милиарда лева или 12,4 %), основно в частта на разноските за пенсии (1,7 милиарда лева или 15,1 %). Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година (с 1,1 милиарда лева или 27,1 %) са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътно-строителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към октомври 2021 година (съответно с 27,2 %; 9,7 % и 4,9 %).
Нелихвените разходи към октомври 2022 година са в размер на 48 289,4 млн. лева, което съставлява 76,5 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 45 032,4 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 3 227,9 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 29,2 млн. лв.. Лихвените плащания са в размер на 591,2 млн. лева. (89,0 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 октомври 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 354,7 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния резерв към 31.10.2022 година е 12,938 милиарда лева, в това число 12,555 млрд. лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,383 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 октомври 2022 г. са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория . Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
[1] Разчети към ЗДБРБ за 2022 година (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 година, изм. и доп. Дъждовни води., бр. 52 от 05.07.2022 г.).
Бюджетното салдо по КФП на касова основа за първите 10 месеца на 2022 г. е близо до балансирано (минимално превишение на приходите над разноските в размер на 4,8 млн. лева.) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 480,3 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 485,1 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 година са в размер на 50 240,1 млн. лева. или 84,2 % от обновените годишни разчети[1]. Постъпленията нарастват с 8 106,5 млн. лева (19,2 %) по отношение на регистрираните към октомври 2021 година Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 4,6 милиарда лева (14,0 %), неданъчните доходи – с близо 3,5 милиарда лева или 50,9 % (основно заради изключителните приходи от вноски от държавните производители на електрическа сила по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, които не са постъпвали през 2021 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 37 721,3 млн. лева, което съставлява 81,8 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,1 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 7 138,5 млн. лева или 78,9 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 18 051,3 млн. лева (81,0 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 12 791,1 млн. лева (79,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 832,0 млн. лева (83,0 % от разчета), а тези от мита са в размер на 378,9 млн. лева (99,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1 324,9 млн. лева или 94,5 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 11 206,6 млн. лева, което съставлява 83,7 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 10 221,8 млн. лева. (увеличение с 3 449,8 млн. лева по отношение на същия интервал на миналата година) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. Следва да се означи, че от месец юли по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват вноски от обществените предприятия от бранш „ Енергетика “ в осъществяване на §24 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които се употребяват за покриване на разноските по член 36б, алинея 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните доходи се регистрира растеж, защото такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разноските за дотации по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ се прави погашение на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила отвън контролирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, което също следва да се има поради при съпоставката на разноските със същия интервал на миналата година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 297,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 година възлизат на 50 235,4 млн. лева, което е 76,2 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към октомври 2021 година бяха в размер на 41 406,0 млн. лв..
Съпоставени със същия интервал на миналата година, разноските по КФП нарастват номинално с 21,3 % или 8,8 милиарда лева, което се дължи главно на по-високия размер на разноските по националния бюджет. Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации (3,7 милиарда лева или 83,3 %), където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите за погашение на обезщетения за високите цени на електрическата сила посредством бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира растеж (2,2 милиарда лева или 12,4 %), основно в частта на разноските за пенсии (1,7 милиарда лева или 15,1 %). Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година (с 1,1 милиарда лева или 27,1 %) са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътно-строителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към октомври 2021 година (съответно с 27,2 %; 9,7 % и 4,9 %).
Нелихвените разходи към октомври 2022 година са в размер на 48 289,4 млн. лева, което съставлява 76,5 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 45 032,4 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 3 227,9 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 29,2 млн. лв.. Лихвените плащания са в размер на 591,2 млн. лева. (89,0 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 октомври 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 354,7 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния резерв към 31.10.2022 година е 12,938 милиарда лева, в това число 12,555 млрд. лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,383 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 октомври 2022 г. са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория . Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
[1] Разчети към ЗДБРБ за 2022 година (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 година, изм. и доп. Дъждовни води., бр. 52 от 05.07.2022 г.).
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ