Дубравка Угрешич: Родината на писателя е литературата
На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - " Лисица ", оповестена за най-хубава книга на 2018 година от „ Пъблишърс Уийкли “, „ Къркъс Ривюс “ и „ Ню Стейтсман “.
Авторката е едно от огромните имена в хърватската литература.
Живее в Нидерландия. Носителка на голям брой литературни награди, измежду които швейцарската премия за есеистика „ Шарл Вейон “, немската премия за есеистика „ Хайнрих Ман “, австрийската държавна премия за европейска литература и други.
Тя е позната на българските читатели със своите романи („ Форсиране на романа река “, „ Музеят на безусловната капитулация “, „ Министерство на болката “ и др.) и есеистични книги („ Американски речник “, „ Култура на лъжата “, „ Четенето неразрешено “ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка.
В изявлението си пред БНР в предаването " Хоризонт за вас " тя приказва на български език.
" Българският ми е доста детски, първичен. Няма с кого да приказвам, само че чета на български ", показа писателката и описа:
" Бях на 7 години, когато за първи път пристигнах в България с майка ми. Тогава се срещнах с баба ми и дядо ми. После идвахме постоянно и в тийнейджърските ми години доста обичах да пристигам на Черно море. След това към този момент пристигам в България по други аргументи, културни аргументи - книги, издатели ".
Угрешич дефинира " Лисица " като разказ за четец, който е по-умен, по-образован и има по-добър книжовен усет от създателя.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
" Страните, в които ние живеем имат своята специфичност и те са форматиращи за своите жители. За мен, като публицист, е видна едвам основно разлика - постоянните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте " in " или " out " - един ден сте публицист, а на другия ден сте зложелател на народа ".
По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е " нервна " - в никакъв случай не разчита на наличие в дълъг интервал, " тъй като знае, това са гени, че може би на следващия ден няма да бъде нищо ".
Угрешич описа по какъв начин в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на така наречен " врагове на народа ".
" Постоянно има боязън от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще повдигнат своя историческа версия.
По думите на писателката през днешния ден в Хърватия и Сърбия е доста съвременно да се изтрие всичко, което е било преди, тъй като хората, които са на власт стигматизират и те дефинират какво ще се чете и на какво ще се приветства и на какво няма.
" Те са нови културни арбитри, това е постоянно някакъв тип полиция, казано алегорично. Хората, които имат такава надменност и такава власт, че могат да дефинират какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние отново имаме обстановка като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм ".
Писателят няма татковина
Дубравка Угрешич показа, че не се нервира от определянето ѝ като балканска авторка и сподели:
" Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш доста огромно име и тогава към този момент не е значимо какъв е паспортът ти. Това Набоков го споделя доста красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като създател от съответна страна. Писателят няма татковина. Родината на писателя е литературата ".
Писателката съобщи, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
" Не знам защо да изпитвам носталгия, толкоз е грозно в този момент, че няма защо да изпитвам носталгия, с изключение на за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, ежедневен живот, всичко това не е нещо, за което човек би трябвало да изпитва носталгия. Тази страна толкоз се промени, бих споделила, че е по-лошо в сравнение с беше ", описа Угрешич и посочи, че за дребна част от хърватите несъмнено е по-добре в този момент, само че за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на усет: " Няма никой, който ще вземе справедливи фактори, с цел да каже по какъв начин е било преди и по какъв начин е в този момент ".
Доброволно заточение
" Няма непринудено заточение, това не е тъкмо, тъй като полицията не ме е хванала за ръка, с цел да ме води през границата, не беше нищо такова. Това беше доста неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - способ за политическа битка, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с непрекъснати вреди, с медии. Те направиха това на доста хора, освен на мен. Наричаха ни " национални врагове ".
Когато разбрах, че съм станала " национален зложелател ", си споделих " За какво ми е тогава този народ? ". Сега звучи смешно, само че тогава не беше и нищо не е смешно, в случай че човек гледа от вероятността на жертвите. А те не са единствено починалите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много разнообразни са жертвите ", безапелационна беше Дубравка Угрешич.
Авторката е едно от огромните имена в хърватската литература.
Живее в Нидерландия. Носителка на голям брой литературни награди, измежду които швейцарската премия за есеистика „ Шарл Вейон “, немската премия за есеистика „ Хайнрих Ман “, австрийската държавна премия за европейска литература и други.
Тя е позната на българските читатели със своите романи („ Форсиране на романа река “, „ Музеят на безусловната капитулация “, „ Министерство на болката “ и др.) и есеистични книги („ Американски речник “, „ Култура на лъжата “, „ Четенето неразрешено “ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка.
В изявлението си пред БНР в предаването " Хоризонт за вас " тя приказва на български език.
" Българският ми е доста детски, първичен. Няма с кого да приказвам, само че чета на български ", показа писателката и описа:
" Бях на 7 години, когато за първи път пристигнах в България с майка ми. Тогава се срещнах с баба ми и дядо ми. После идвахме постоянно и в тийнейджърските ми години доста обичах да пристигам на Черно море. След това към този момент пристигам в България по други аргументи, културни аргументи - книги, издатели ".
Угрешич дефинира " Лисица " като разказ за четец, който е по-умен, по-образован и има по-добър книжовен усет от създателя.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
" Страните, в които ние живеем имат своята специфичност и те са форматиращи за своите жители. За мен, като публицист, е видна едвам основно разлика - постоянните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте " in " или " out " - един ден сте публицист, а на другия ден сте зложелател на народа ".
По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е " нервна " - в никакъв случай не разчита на наличие в дълъг интервал, " тъй като знае, това са гени, че може би на следващия ден няма да бъде нищо ".
Угрешич описа по какъв начин в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на така наречен " врагове на народа ".
" Постоянно има боязън от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще повдигнат своя историческа версия.
По думите на писателката през днешния ден в Хърватия и Сърбия е доста съвременно да се изтрие всичко, което е било преди, тъй като хората, които са на власт стигматизират и те дефинират какво ще се чете и на какво ще се приветства и на какво няма.
" Те са нови културни арбитри, това е постоянно някакъв тип полиция, казано алегорично. Хората, които имат такава надменност и такава власт, че могат да дефинират какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние отново имаме обстановка като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм ".
Писателят няма татковина
Дубравка Угрешич показа, че не се нервира от определянето ѝ като балканска авторка и сподели:
" Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш доста огромно име и тогава към този момент не е значимо какъв е паспортът ти. Това Набоков го споделя доста красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като създател от съответна страна. Писателят няма татковина. Родината на писателя е литературата ".
Писателката съобщи, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
" Не знам защо да изпитвам носталгия, толкоз е грозно в този момент, че няма защо да изпитвам носталгия, с изключение на за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, ежедневен живот, всичко това не е нещо, за което човек би трябвало да изпитва носталгия. Тази страна толкоз се промени, бих споделила, че е по-лошо в сравнение с беше ", описа Угрешич и посочи, че за дребна част от хърватите несъмнено е по-добре в този момент, само че за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на усет: " Няма никой, който ще вземе справедливи фактори, с цел да каже по какъв начин е било преди и по какъв начин е в този момент ".
Доброволно заточение
" Няма непринудено заточение, това не е тъкмо, тъй като полицията не ме е хванала за ръка, с цел да ме води през границата, не беше нищо такова. Това беше доста неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - способ за политическа битка, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с непрекъснати вреди, с медии. Те направиха това на доста хора, освен на мен. Наричаха ни " национални врагове ".
Когато разбрах, че съм станала " национален зложелател ", си споделих " За какво ми е тогава този народ? ". Сега звучи смешно, само че тогава не беше и нищо не е смешно, в случай че човек гледа от вероятността на жертвите. А те не са единствено починалите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много разнообразни са жертвите ", безапелационна беше Дубравка Угрешич.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ