Защо Москва нахлу в Афганистан
На Бъдни вечер на 1979 година Съветският съюз стартира инвазия в Афганистан , неговия централноазиатски комшия на юг.
Първо, Русия спуснала въздушно елитни войски в главните афганистански градове. Скоро по-късно тя разположила моторизирани дивизии през границата. Само за няколко дни Комитет за държавна сигурност на Съюз на съветските социалистически републики (КГБ) проникнал в афганистанския президентски замък, отровил президента и неговите министри и помагнал за стартирането на подкрепян от Москва прелом за слагане на нов марионетен водач - Бабрак Кармал.
Инвазията провокирала брутална, деветгодишна революция в Афганистан.
Когато последните руски войски се изтеглят от Афганистан при започване на 1989 година, спорът е лишил живота на почти 1 милион цивилни и към 125 000 афганистански, руски и други бойци. Войната нанесла удар освен на Афганистан, само че и на Съветския съюз, чиято стопанска система и народен авторитет били тежко изумени.
По-късно това асъдействало доста за разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Тогава за какво Москва го е направила?
От началото на 19 век нататък Афганистан се трансформирала в геополитическа пионка в по този начин наречената „ Голяма игра “ сред империите на царска Русия и Англия. Страхувайки се, че експанзията на царска Русия в Централна Азия ще я приближи рисково до границата на Индия - имперското украшение на Англия, последната почнала да води три войни в Афганистан, с цел да сътвори буфер против съветското посягане.
Нито съветската гражданска война от 1917 година, нито краят на английското колониално ръководство в Индия трансформирали геополитическото значение на Афганистан. През 1919 година, годината, в която афганистанците извоювали своята самостоятелност, с цел да водят лична външна политика, Съветският съюз станал първата страна, която открила дипломатически връзки с Афганистан, която от своя страна е една от първите, които публично признават болшевишкото държавно управление . През идващите десетилетия Съюз на съветските социалистически републики предлага както икономическа, по този начин и военна помощ на безпристрастен Афганистан . Когато Британската империя почнала да запада след Втората международна война и Съединените щати се трансформирали в преобладаваща международна мощ, Афганистан останал на фронтовата линия на Студената война .
Москва се е борила за афганистанската честност
През 1973 година последният крал на Афганистан е бил свален от власт посредством прелом от своя братовчед и шурей Мохамед Дауд Хан, който траял да открива република. Съюз на съветските социалистически републики приветства тази смяна, само че насладата им скоро избледня, защото властническият Дауд Хан отхвърли да бъде руска марионетка . По време на среща през 1977 година той споделил на руския водач Леонид Брежнев, че ще продължи да наема задгранични специалисти от страни отвън Съюз на съветските социалистически републики. "Афганистан ще остане безпаричен, в случай че е належащо, само че свободен в своите дейности и решения. " Не е изненадващо, че руските водачи не го одобрили. През 1978 година комунистическата Народна демократична партия на Афганистан свалила Дауд Хан в това, което стана известно като Сурската гражданска война. Дауд Хан и 18 членове на фамилията му починали по време на нея.
Въпреки комунистическото управление на Афганистан руските водачи към момента не могли да се провиснал. Новият режим, разграничен и неустойчив, се сблъскал с яростна културна опозиция от консервативни и религиозни водачи и съпротива в огромна част от афганистанската провинция против радикалните земеделски промени на комунистите. През есента на 1979 година революционерът Хафизула Амин провежда вътрешен прелом, който умъртвил първия водач на партията и сложи началото на неговото малко, само че брутално ръководство. Националните безредици нарастнали, а извиването на ръцете отстрана на Москва се засилило.
Москва се е страхувала от възходящо присъединяване на Съединени американски щати
Хаосът в Афганистан разтревожил руското управление на първо място, тъй като нараснал възможностите афганистанските водачи да се извърнат за помощ към Съединените щати. В края на октомври 1979 година висшите членове на Политбюро предизвестили Брежнев, че Амин се стреми да следва по-„ уравновесена политика “ и че Съединените щати откриват „ опцията за смяна в политическата линия на Афганистан “ .
Само седмици по-късно ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико и министърът на защитата Дмитрий Устинов убедили Брежнев, че даже американците да не се пробват интензивно да подкопаят руското въздействие в Афганистан, безмилостният, само че неустойчив режим на Амин ще сътвори недостатъци, които Съединени американски щати биха могли да употребяват по-късно. Москва, настояват те, трябвало да работи.
"Доктрината на Брежнев “
Десетилетие по-рано, през 1968 година, Брежнев въвел новата си доктрина: Всички социалистически (да се чете: приятелите комунисти на Москва) режими имат отговорността да поддържат другите, като употребяват военна мощ, в случай че е належащо. „ Доктрината на Брежнев “ беше отговор на „ Пражката пролет “, къс интервал на либерализация под управлението на новия водач на Чехословакия Александър Дубчек. Дори скромните стъпки на Дубчек дали задоволително съображение на Съветите да нахлуят в Чехословакия и да го отвлекат.
До 1979 година Афганистан, неуверен, в миналото другарски режим, дал още един късмет на Съюз на съветските социалистически републики да наложи военно доктрината на Брежнев. Лидерите осъзнали, че в случай че не подхващат дейности, това може да сложи под въпрос готовността на Съюз на съветските социалистически републики да поддържа други режими на своя страна на по този начин наречената „ желязна завеса “, физическата и идеологическата граница, разделяща Съюз на съветските социалистически републики от останалата част от Европа след Втората международна война.
Афганистан и „ националният проблем “ на Съюз на съветските социалистически републики
През цялата си история голямата територия на Русия обхващала необятен кръг от национални и етнически групи, населяващи историческите им родини. По време на руската ера, която включвала репресивна система на централизирана власт, комунистическите водачи се тревожели за вътрешни провокации, протичащи се в сателитните страни – изключително бързоразвиващите се централноазиатски страни с мюсюлманско болшинство.
Докато пропагандата изобразявала руския живот като благополучен и мултиетнически подобен, където разнообразни обичаи процъфтяват в подтекста на националното единение, действителността за някои групи включва чистки, депортации и трудови лагери. За Москва всяко противоречие или смяна в съюза с афганистанците криели риска да провокират сходни дейности в прилежащи страни като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, които споделяли етническа еднаквост, вяра и история с Афганистан.
Лесно е да се заключи, че започването на инвазия в Афганистан, с цел да се поддържа неизвестен режим, е било неуместно и обречено на неуспех начинание. За руските водачи в Москва през декември 1979 година обаче решението да създадат тъкмо това изглеждало разумно и неизбежно.
Първо, Русия спуснала въздушно елитни войски в главните афганистански градове. Скоро по-късно тя разположила моторизирани дивизии през границата. Само за няколко дни Комитет за държавна сигурност на Съюз на съветските социалистически републики (КГБ) проникнал в афганистанския президентски замък, отровил президента и неговите министри и помагнал за стартирането на подкрепян от Москва прелом за слагане на нов марионетен водач - Бабрак Кармал.
Инвазията провокирала брутална, деветгодишна революция в Афганистан.
Когато последните руски войски се изтеглят от Афганистан при започване на 1989 година, спорът е лишил живота на почти 1 милион цивилни и към 125 000 афганистански, руски и други бойци. Войната нанесла удар освен на Афганистан, само че и на Съветския съюз, чиято стопанска система и народен авторитет били тежко изумени.
По-късно това асъдействало доста за разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Тогава за какво Москва го е направила?
От началото на 19 век нататък Афганистан се трансформирала в геополитическа пионка в по този начин наречената „ Голяма игра “ сред империите на царска Русия и Англия. Страхувайки се, че експанзията на царска Русия в Централна Азия ще я приближи рисково до границата на Индия - имперското украшение на Англия, последната почнала да води три войни в Афганистан, с цел да сътвори буфер против съветското посягане.
Нито съветската гражданска война от 1917 година, нито краят на английското колониално ръководство в Индия трансформирали геополитическото значение на Афганистан. През 1919 година, годината, в която афганистанците извоювали своята самостоятелност, с цел да водят лична външна политика, Съветският съюз станал първата страна, която открила дипломатически връзки с Афганистан, която от своя страна е една от първите, които публично признават болшевишкото държавно управление . През идващите десетилетия Съюз на съветските социалистически републики предлага както икономическа, по този начин и военна помощ на безпристрастен Афганистан . Когато Британската империя почнала да запада след Втората международна война и Съединените щати се трансформирали в преобладаваща международна мощ, Афганистан останал на фронтовата линия на Студената война .
Москва се е борила за афганистанската честност
През 1973 година последният крал на Афганистан е бил свален от власт посредством прелом от своя братовчед и шурей Мохамед Дауд Хан, който траял да открива република. Съюз на съветските социалистически републики приветства тази смяна, само че насладата им скоро избледня, защото властническият Дауд Хан отхвърли да бъде руска марионетка . По време на среща през 1977 година той споделил на руския водач Леонид Брежнев, че ще продължи да наема задгранични специалисти от страни отвън Съюз на съветските социалистически републики. "Афганистан ще остане безпаричен, в случай че е належащо, само че свободен в своите дейности и решения. " Не е изненадващо, че руските водачи не го одобрили. През 1978 година комунистическата Народна демократична партия на Афганистан свалила Дауд Хан в това, което стана известно като Сурската гражданска война. Дауд Хан и 18 членове на фамилията му починали по време на нея.
Въпреки комунистическото управление на Афганистан руските водачи към момента не могли да се провиснал. Новият режим, разграничен и неустойчив, се сблъскал с яростна културна опозиция от консервативни и религиозни водачи и съпротива в огромна част от афганистанската провинция против радикалните земеделски промени на комунистите. През есента на 1979 година революционерът Хафизула Амин провежда вътрешен прелом, който умъртвил първия водач на партията и сложи началото на неговото малко, само че брутално ръководство. Националните безредици нарастнали, а извиването на ръцете отстрана на Москва се засилило.
Москва се е страхувала от възходящо присъединяване на Съединени американски щати
Хаосът в Афганистан разтревожил руското управление на първо място, тъй като нараснал възможностите афганистанските водачи да се извърнат за помощ към Съединените щати. В края на октомври 1979 година висшите членове на Политбюро предизвестили Брежнев, че Амин се стреми да следва по-„ уравновесена политика “ и че Съединените щати откриват „ опцията за смяна в политическата линия на Афганистан “ .
Само седмици по-късно ръководителят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Громико и министърът на защитата Дмитрий Устинов убедили Брежнев, че даже американците да не се пробват интензивно да подкопаят руското въздействие в Афганистан, безмилостният, само че неустойчив режим на Амин ще сътвори недостатъци, които Съединени американски щати биха могли да употребяват по-късно. Москва, настояват те, трябвало да работи.
"Доктрината на Брежнев “
Десетилетие по-рано, през 1968 година, Брежнев въвел новата си доктрина: Всички социалистически (да се чете: приятелите комунисти на Москва) режими имат отговорността да поддържат другите, като употребяват военна мощ, в случай че е належащо. „ Доктрината на Брежнев “ беше отговор на „ Пражката пролет “, къс интервал на либерализация под управлението на новия водач на Чехословакия Александър Дубчек. Дори скромните стъпки на Дубчек дали задоволително съображение на Съветите да нахлуят в Чехословакия и да го отвлекат.
До 1979 година Афганистан, неуверен, в миналото другарски режим, дал още един късмет на Съюз на съветските социалистически републики да наложи военно доктрината на Брежнев. Лидерите осъзнали, че в случай че не подхващат дейности, това може да сложи под въпрос готовността на Съюз на съветските социалистически републики да поддържа други режими на своя страна на по този начин наречената „ желязна завеса “, физическата и идеологическата граница, разделяща Съюз на съветските социалистически републики от останалата част от Европа след Втората международна война.
Афганистан и „ националният проблем “ на Съюз на съветските социалистически републики
През цялата си история голямата територия на Русия обхващала необятен кръг от национални и етнически групи, населяващи историческите им родини. По време на руската ера, която включвала репресивна система на централизирана власт, комунистическите водачи се тревожели за вътрешни провокации, протичащи се в сателитните страни – изключително бързоразвиващите се централноазиатски страни с мюсюлманско болшинство.
Докато пропагандата изобразявала руския живот като благополучен и мултиетнически подобен, където разнообразни обичаи процъфтяват в подтекста на националното единение, действителността за някои групи включва чистки, депортации и трудови лагери. За Москва всяко противоречие или смяна в съюза с афганистанците криели риска да провокират сходни дейности в прилежащи страни като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, които споделяли етническа еднаквост, вяра и история с Афганистан.
Лесно е да се заключи, че започването на инвазия в Афганистан, с цел да се поддържа неизвестен режим, е било неуместно и обречено на неуспех начинание. За руските водачи в Москва през декември 1979 година обаче решението да създадат тъкмо това изглеждало разумно и неизбежно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ