На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите,

На Архангелова задушница почитаме и паметта на бойците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, заради което денят е прочут още като Мъжка задушница.
По остаряла българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на умрелите си близки рано сутринта, с цел да раздадат варено и жито и самун за " Бог да елементарни ". Обичаят се съблюдава от епохи, като в него дружно с православните канони се преплитат антични практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари. Римляните, да вземем за пример, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята респект, оставяйки ни като завещание многочислените могили по нашите земи.

На Архангелова задушница се раздават варено жито, самун или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават освен на околните, само че и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото участват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причестяване, а житото е знак на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

Прикадяването на гроба с тамян заема изключително място по време на Архангеловата задушница, заради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като знак на неугасващия спомен за умрелия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите " Бог да елементарни ".