Проф. Пимпирев: На Антарктида работим за цялото човечество
На Антарктида работим за цялото човечество, сподели проф. доктор Христо Пимпирев, ръководител на Управителния съвет на Българския антарктически институт в границите на полемика в българския павилион на КОП28 в Дубай, написа Българска телеграфна агенция.
Проф. Христо Пимпирев показа дружно с проф. Антонио Кесада, началник на испанската национална Антарктична стратегия и ръководител на Съвета на мениджърите на националните антарктически стратегии, доцент Гонсало Виейра, координатор на португалската полярна стратегия и вицепрезидент на Международната пермафрост асоциация и Драгомир Матеев от Българския антарктически институт и отговарящ за връзките в Съвета на мениджърите на националните антарктически стратегии, резултати от проучванията на климата на Южните Шетландски острови.
Събитието „ Научни проучвания в региона на Южните Шетландски острови – ключ към разкриването на изменението на климата в Западна Антарктида “, проведено от Министерство на околната среда и водите, бе намерено от министър Юлиян Попов. Модератор на полемиката беше Марина Стефанова, заместник-декан " Устойчивост, овластяване и ангажираност " на Факултета по стопанска система и ръководство в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Проф. Кесада и доцент Вийера бяха на КОП28 по покана на Министерство на околната среда и водите и на Българския антарктически институт.
Тук сме, тъй като всички страдаме от климатичните промени, сподели проф. Пимпирев. Той благодари на своите сътрудници и другари Антонио Кесада и Гонсало Вийера, че са приели да вземат участие в събитието. Ние сме от три европейски страни – две от Южна Европа – Испания и Португалия, и България – от източната част на континента, само че на Антарктида сме дружно, сподели проф. Пимпирев. Тук сме да покажем, е Антарктида е значим регион, тя е част от света, където климатичните промени се виждат ясно, без там да има замърсяване от хората. Нашите бази са на Южните Шетландски острови, където ледът доста бързо се топи. Антарктида е 90 % покрита от лед и в случай че той се стопи, това ще е злополука, сподели проф. Пимпирев.
„ На Антарктида работим за цялото човечеството. Тя не е тематика на този конгрес, а би трябвало да бъде, тъй като е значима за климатичните промени “, добави той и акцентира, че е нужно съдействието на всички страни.
Ситуацията на Антарктида е тревожна, сподели проф. Антонио Кесада. Южните Шетландски острови са най-уязвимата зона на Антарктида, там виждаме всяка година промени, идентифицираме кои се дължат на климатичните промени. На Южните Шетландски острови всичко се трансформира, означи той.
Проф. Кесада също акцентира смисъла на взаимната работа сред експедициите на обособените страни. На Антарктида всичко е толкоз мъчно, че би трябвало да сме дружно, изясни той. Това е и единственият метод да понижим въглеродния си отпечатък и да пестим средства. Не можем да позволим учените да чакат с дни транспортен съд, който да ги води от Анкарктида. Миналата година пет страни започнахме интензивно да обменяме информация и да организираме логистиката. Така единствено за година успяхме да спестим 1,5 милиона $, като си оказваме помощ при транспортиране на товари, съоръжение, научни екипи, сподели Кесада. Въглеродният ни отпечатък е извънредно невисок и желаеме да покажем, че това е допустимо, добави той и сподели, че се възприемат нови модели екологични структури за антарктическите бази.
Антарктида е нашият термометър, разбираме какво се случва със света, гледайки този континент. Политиците би трябвало да схванат, че Антарктида е значима за целия свят, добави проф. Кесада.
Доц. Вийера изясни на аудиторията за какво е значимо проучването на пермафроста – безконечната заледеност. В нея не протичат никакви химични процеси. Поради покачването на температурите повърхността също се затопля и на Антарктида виждаме измененията, които настъпват при размразяване на безконечната заледеност, сподели той. Променят се океанските течения, микроорганизмите се засилват, някои попадат във водата. Всички промени в наличието на вода в почвата въздействат на растенията, може да се провокират огромни свлачища.
Пермафрост е безконечната заледеност. И тъй като е замръзнала, в почвата не протичат съвсем никакви химични реакции. С увеличението на стоплянето, земята също се затопля. На Антарктида виждаме измененията. Водата тече в друга посока, микроорганизмите се активизират и някои от тях се примесват във водата. Всички промени във водата в почвата въздействат върху растенията. Той също акцентира, че на Антарктида интернационалното съдействие е ключът към триумфа в проучванията.
Драгомир Матеев посочи смисъла на разпространението на познанието и научните резултати от антарктическите проучвания, както и нуждата да се работи за образованието.
В полемиката онлайн се включи и капитанът на българския транспортен съд НИК421 кап. II сан Николай Данаилов. Плавателният съд е на второто си пътешестване към Антарктида. Той заяви, че българският научно-изследователски транспортен съд „ Св. св.Кирил и Методий “ сега се намира край крайбрежията на Бразилия на път към Мар дел Плата, Аржентина.
„ За нас е доста значимо като българи, тъй като от повече от двадесет години проф. Пимпирев правеше експедиции без транспортен съд, а в този момент за втора година ще имаме експедиция с кораб. Това е допустимо с помощта на съдействието с Испания, Аржентина, Чили. Миналата година помогнахме за превозването на доста хора и товари. На Антарктида никой не може да оцелее самичък. Горд съм,че на кораба има доста товари за турската стратегия, за португалската стратегия. Над 10 научни опита ще бъдат извършени на борда на нашия транспортен съд. Възможно е да посетим и други острови и да отидем още по на юг, в случай че реши ръководителят ни проф. Пимпирев, корабът ни е подготвен за това и ние сме доста горди като страна с този транспортен съд “, сподели капитанът на НИК421.
Проф. Христо Пимпирев показа дружно с проф. Антонио Кесада, началник на испанската национална Антарктична стратегия и ръководител на Съвета на мениджърите на националните антарктически стратегии, доцент Гонсало Виейра, координатор на португалската полярна стратегия и вицепрезидент на Международната пермафрост асоциация и Драгомир Матеев от Българския антарктически институт и отговарящ за връзките в Съвета на мениджърите на националните антарктически стратегии, резултати от проучванията на климата на Южните Шетландски острови.
Събитието „ Научни проучвания в региона на Южните Шетландски острови – ключ към разкриването на изменението на климата в Западна Антарктида “, проведено от Министерство на околната среда и водите, бе намерено от министър Юлиян Попов. Модератор на полемиката беше Марина Стефанова, заместник-декан " Устойчивост, овластяване и ангажираност " на Факултета по стопанска система и ръководство в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Проф. Кесада и доцент Вийера бяха на КОП28 по покана на Министерство на околната среда и водите и на Българския антарктически институт.
Тук сме, тъй като всички страдаме от климатичните промени, сподели проф. Пимпирев. Той благодари на своите сътрудници и другари Антонио Кесада и Гонсало Вийера, че са приели да вземат участие в събитието. Ние сме от три европейски страни – две от Южна Европа – Испания и Португалия, и България – от източната част на континента, само че на Антарктида сме дружно, сподели проф. Пимпирев. Тук сме да покажем, е Антарктида е значим регион, тя е част от света, където климатичните промени се виждат ясно, без там да има замърсяване от хората. Нашите бази са на Южните Шетландски острови, където ледът доста бързо се топи. Антарктида е 90 % покрита от лед и в случай че той се стопи, това ще е злополука, сподели проф. Пимпирев.
„ На Антарктида работим за цялото човечеството. Тя не е тематика на този конгрес, а би трябвало да бъде, тъй като е значима за климатичните промени “, добави той и акцентира, че е нужно съдействието на всички страни.
Ситуацията на Антарктида е тревожна, сподели проф. Антонио Кесада. Южните Шетландски острови са най-уязвимата зона на Антарктида, там виждаме всяка година промени, идентифицираме кои се дължат на климатичните промени. На Южните Шетландски острови всичко се трансформира, означи той.
Проф. Кесада също акцентира смисъла на взаимната работа сред експедициите на обособените страни. На Антарктида всичко е толкоз мъчно, че би трябвало да сме дружно, изясни той. Това е и единственият метод да понижим въглеродния си отпечатък и да пестим средства. Не можем да позволим учените да чакат с дни транспортен съд, който да ги води от Анкарктида. Миналата година пет страни започнахме интензивно да обменяме информация и да организираме логистиката. Така единствено за година успяхме да спестим 1,5 милиона $, като си оказваме помощ при транспортиране на товари, съоръжение, научни екипи, сподели Кесада. Въглеродният ни отпечатък е извънредно невисок и желаеме да покажем, че това е допустимо, добави той и сподели, че се възприемат нови модели екологични структури за антарктическите бази.
Антарктида е нашият термометър, разбираме какво се случва със света, гледайки този континент. Политиците би трябвало да схванат, че Антарктида е значима за целия свят, добави проф. Кесада.
Доц. Вийера изясни на аудиторията за какво е значимо проучването на пермафроста – безконечната заледеност. В нея не протичат никакви химични процеси. Поради покачването на температурите повърхността също се затопля и на Антарктида виждаме измененията, които настъпват при размразяване на безконечната заледеност, сподели той. Променят се океанските течения, микроорганизмите се засилват, някои попадат във водата. Всички промени в наличието на вода в почвата въздействат на растенията, може да се провокират огромни свлачища.
Пермафрост е безконечната заледеност. И тъй като е замръзнала, в почвата не протичат съвсем никакви химични реакции. С увеличението на стоплянето, земята също се затопля. На Антарктида виждаме измененията. Водата тече в друга посока, микроорганизмите се активизират и някои от тях се примесват във водата. Всички промени във водата в почвата въздействат върху растенията. Той също акцентира, че на Антарктида интернационалното съдействие е ключът към триумфа в проучванията.
Драгомир Матеев посочи смисъла на разпространението на познанието и научните резултати от антарктическите проучвания, както и нуждата да се работи за образованието.
В полемиката онлайн се включи и капитанът на българския транспортен съд НИК421 кап. II сан Николай Данаилов. Плавателният съд е на второто си пътешестване към Антарктида. Той заяви, че българският научно-изследователски транспортен съд „ Св. св.Кирил и Методий “ сега се намира край крайбрежията на Бразилия на път към Мар дел Плата, Аржентина.
„ За нас е доста значимо като българи, тъй като от повече от двадесет години проф. Пимпирев правеше експедиции без транспортен съд, а в този момент за втора година ще имаме експедиция с кораб. Това е допустимо с помощта на съдействието с Испания, Аржентина, Чили. Миналата година помогнахме за превозването на доста хора и товари. На Антарктида никой не може да оцелее самичък. Горд съм,че на кораба има доста товари за турската стратегия, за португалската стратегия. Над 10 научни опита ще бъдат извършени на борда на нашия транспортен съд. Възможно е да посетим и други острови и да отидем още по на юг, в случай че реши ръководителят ни проф. Пимпирев, корабът ни е подготвен за това и ние сме доста горди като страна с този транспортен съд “, сподели капитанът на НИК421.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ