Почина бившият шеф на НДК Христо Друмев
На 90-годишна възраст умря Христо Друмев, който беше дълготраен шеф на НДК, заяви за Българска телеграфна агенция брачната половинка му Емилия Друмева.
Завършва юридическо обучение. Благодарение на това, че владее непознати езици, става аташе във Външното министерство и дава отговор за „ целия американски контингент “, като е назначен с помощта на доктор Минчо Нейчев, някогашен чиновник във компанията на татко му, тогава министър на правораздаването, с престиж и въздействие в Министерството на външните работи. След гибелта на М. Нейчев е уволнен заради „ политическа неприспособимост “ и се занимава с поправяне на пишещи машини и с покер (по-късно отхвърля покера поради брачната половинка си и го заменя с бридж). След като е уволнен, е притеглен към българското разузнаване от негов някогашен сътрудник от Външното министерство.
Юрисконсулт е 5 години на „ Техноекспортстрой “ в Средния изток. След завръщането си от Багдад става шеф в предприятието „ Филм България “, обикаля интернационалните фестивали и търгува с кинематографична продукция, подписва контракт с „ Метро Голдуин Майер “, с което за първи път внася в България типичен американски филми.
Културен аташе е в българския културен дом „ Витгенщайн “ във Виена до 1988 година. Генерален шеф е на Националния замък на културата от 1988 година до 4 май 2011 или общо 24 години.
От 1994 година става основател и ръководител на Управителния съвет на Съюз „ Произведено в България “, от 1994 година е ръководител на Фондация „ Доверие и протекция ", вицепрезидент е на Българския капиталов конгрес. Член е на ръб Superbrands в БТПП.
Христо Друмев е бил президент и на Българската федерация по бридж; 2 пъти е международен първенец по бридж – в Лил през 1998 година и в Монреал през 2002 година Член на Надзорния съвет на ПФК „ Левски ". 31 години Христо Друмев е бил сътрудник и конфиденциален помощник на Държавна сигурност и на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб с псевдонимите Драганов и Борил. Служил е общо с 22 ръководители. Досието му в архивите е в 10 тома. За съдействието си е получавал заплащане. Пише донесения против 2 дами, въз основа на които те попадат в пандиза. Това разкрива Комисията по досиетата, доказвайки, че Друмев е получавал пари против собственоръчно написани сведения.
Според други източници тайните служби правят оценка качествата му и го подлагат на няколко теста. Първата му дълготрайна задгранична командировка е в Ирак, където остава 5 година като юрист и преводач на „ Техноекспортстрой “. Сред най-хубавите му другари в Багдад е индийският дипломат Сен Гупта, с който печелят няколко бридж шампионата. Една заран индиецът идва в жилището му с вест: „ тази нощ ще има прелом, ще бъде оповестено военно състояние и няма да може да се излиза няколко дни “. Предлага му да намерят още 4-ма и по този начин 6-имата да играят 3-4 дни бридж в неговата резиденция на брега на р. Тигър.
Успява да разбере и кои ще са причинителите на преврата. Българските служби са смаяни по какъв начин по този начин стотици руски и други разузнавачи в страната не са подушили нищо. Донесението е извънредно скъпо: превратът е сполучлив, на власт идват Хасан ал-Бакр и прочулият се по-късно негов правоприемник Саддам Хусейн. За българския шпионин следва премия от 200 лв. и орден, написа Уикипедия.
Завършва юридическо обучение. Благодарение на това, че владее непознати езици, става аташе във Външното министерство и дава отговор за „ целия американски контингент “, като е назначен с помощта на доктор Минчо Нейчев, някогашен чиновник във компанията на татко му, тогава министър на правораздаването, с престиж и въздействие в Министерството на външните работи. След гибелта на М. Нейчев е уволнен заради „ политическа неприспособимост “ и се занимава с поправяне на пишещи машини и с покер (по-късно отхвърля покера поради брачната половинка си и го заменя с бридж). След като е уволнен, е притеглен към българското разузнаване от негов някогашен сътрудник от Външното министерство.
Юрисконсулт е 5 години на „ Техноекспортстрой “ в Средния изток. След завръщането си от Багдад става шеф в предприятието „ Филм България “, обикаля интернационалните фестивали и търгува с кинематографична продукция, подписва контракт с „ Метро Голдуин Майер “, с което за първи път внася в България типичен американски филми.
Културен аташе е в българския културен дом „ Витгенщайн “ във Виена до 1988 година. Генерален шеф е на Националния замък на културата от 1988 година до 4 май 2011 или общо 24 години.
От 1994 година става основател и ръководител на Управителния съвет на Съюз „ Произведено в България “, от 1994 година е ръководител на Фондация „ Доверие и протекция ", вицепрезидент е на Българския капиталов конгрес. Член е на ръб Superbrands в БТПП.
Христо Друмев е бил президент и на Българската федерация по бридж; 2 пъти е международен първенец по бридж – в Лил през 1998 година и в Монреал през 2002 година Член на Надзорния съвет на ПФК „ Левски ". 31 години Христо Друмев е бил сътрудник и конфиденциален помощник на Държавна сигурност и на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб с псевдонимите Драганов и Борил. Служил е общо с 22 ръководители. Досието му в архивите е в 10 тома. За съдействието си е получавал заплащане. Пише донесения против 2 дами, въз основа на които те попадат в пандиза. Това разкрива Комисията по досиетата, доказвайки, че Друмев е получавал пари против собственоръчно написани сведения.
Според други източници тайните служби правят оценка качествата му и го подлагат на няколко теста. Първата му дълготрайна задгранична командировка е в Ирак, където остава 5 година като юрист и преводач на „ Техноекспортстрой “. Сред най-хубавите му другари в Багдад е индийският дипломат Сен Гупта, с който печелят няколко бридж шампионата. Една заран индиецът идва в жилището му с вест: „ тази нощ ще има прелом, ще бъде оповестено военно състояние и няма да може да се излиза няколко дни “. Предлага му да намерят още 4-ма и по този начин 6-имата да играят 3-4 дни бридж в неговата резиденция на брега на р. Тигър.
Успява да разбере и кои ще са причинителите на преврата. Българските служби са смаяни по какъв начин по този начин стотици руски и други разузнавачи в страната не са подушили нищо. Донесението е извънредно скъпо: превратът е сполучлив, на власт идват Хасан ал-Бакр и прочулият се по-късно негов правоприемник Саддам Хусейн. За българския шпионин следва премия от 200 лв. и орден, написа Уикипедия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ