Ректорът на МУ-София: България безусловно има нужда от всички свои висши училища -
На 9 юни Съветът на ректорите ще избере новия си ръководител. Известните досега кандидатури са три - на ректорите на Медицинския университет в София - акад. Лъчезар Трайков, на УНСС - проф. Димитър Димитров и на Русенския университет - акад. Христо Белоев.
Трябва ли да се промени работата на съвещателния орган, който сплотява ръководителите на университетите и висшите учебни заведения в България и какво мислят за наболелите проблеми във висшето обучение и замислената от министър Денков промяна? Питаме всеки от тях блиц изявление.
Представяме Ви отговорите на акад. Трайков.
Акад. Трайков, би трябвало ли да се промени работата на Съвета на ректорите и в случай че да, по какъв начин? Пред какви проблеми е изправен Съветът?
Съветът на ректорите е орган, който е по едно и също време както сътрудник, по този начин и коректив на работата на министъра на образованието. Тези му две функции произтичат от самата същина на връзките академична общественост – изпълнителна власт. За страдание, тази втора роля на Съвета на ректорите – като коректив, сякаш през последната година не бе задоволително добре осмислена и изпълнена и събитието, че в общественото пространство връзките в региона на висшето обучение са предмет на партийни полемики и искрено опълчване са разследване и на това събитие. Недопустимо е в новините за настоящите политически кавги да се включват и просветителни тематики, това не се беше случвало от доста време насам! Съветът на ректорите би следвало да служи като буфер и предпазен надзорен механизъм тези диспути да се развиват на експертно равнище в общността и преди да станат обществено притежание да се обезпечи мощен прелиминарен възпиращ резултат върху изпълнителната власт в резултат на работата му.
Голямото предизвикателство пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде достоверен и законен представител на всички български висши учебни заведения – и държавни и частни, и столични и извънстолични, и огромни и дребни, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни благоприятни условия. През последните години в резултат на промените в системата, смяната на демографията в страната, профилът на студентите и ред други условия, разликите сред обособените университети и висши учебни заведения се задълбочиха, в някои връзки даже рисково доста. Това би трябвало да е червен сигнал за управленците – България абсолютно има потребност от всички свои висши учебни заведения!
Обособяването по категории, несвързани с университетския им профил е нещо, което не одобрявам и в работата си ще бъда поръчител да не се случи. Затова е наложително да се показва взаимност – в обществото се прокрадва тезата, че медицинските университети са аристократите на системата и се държат изолационистки. Това е погрешно мнение. Ако медицинските висши учебни заведения имат по-големи благоприятни условия в избрани връзки, то е наложително да не се самоизолират, а би трябвало да служат за образец и да отстояват и ползи, които не са персонално техни. Мога изрично да обещая на сътрудниците си, че това ще е моето държание.
Преди предходното съвещание, на което не беше избран отново проф. Анастас Герджиков, се говореше за Ваша кандидатура, само че такава не беше оповестена. Планирахте ли да се кандидатирате и в случай че да, какво Ви разколеба?
Мотивите ми са персонални, няма място за спекулации. Решимостта ми да издигна своята кандидатура тъкмо в този момент в действителност произтича от динамичността на събитията през последния един месец. Много от дълго време университетските въпроси не са били обект на толкоз яростен политически спор. Главният прокурор сезира Конституционния съд по университетски въпроси, помислете какво значи това! В Парламента се водят яростни диспути и чисто просветителна тема се оказва мотив за партийни полемики. Това не е добър сигнал за нашите университети – тези диалози би трябвало да се върнат в залите и аудиториите, където им е мястото. Решенията за бъдещето би трябвало да се вземат не на правилото на болшинството, а на оптимално вероятния консенсус. Иначе рискуваме да сътворим неразбории, които ще имат дълготраен отрицателен резултат, който след това доста мъчно ще преодолеем.
На дневен ред за държавното управление, в лицето на министър Денков, и за Народното събрание са промени при атестациите на преподавателите. Какво мислите за измененията в наукометричните индикатори в региона на медицината?
Мнението на сътрудниците от медицинските университети по повод препоръчаните промени е еднопосочно отрицателно. Новите таблици не отразяват спецификите на работата в нашата научна област и основават огромно напрежение измежду гилдията.
Асоциацията на медицинските университети излезе с единно мнение в този смисъл, което сме показали обществено. Като цяло обаче такива са отзивите и на сътрудниците от съвсем всички останали области и професионални посоки, което демонстрира, че е налице систематичен проблем.
За мен методът да се трансформира радикално нещо, което е основано едвам преди по-малко от 4 години и таман е почнало да потвърждава своята успеваемост, е озадачаващ. Той противиречи на правилото промени да се вършат едвам откакто измине задоволително дълъг интервал от време, който да даде опция да се направи справедлива оценка на успеваемостта на действието на настоящите правила. Дори и да се открият дефекти, методът би следвало да е да се надгражда съществуващото, в случай че има такава опция, и едвам когато са налице неотстраними недостатъци да се пристъпва към коренна смяна. Не мисля, че актуалната обстановка е такава. Има място за спор и той за жалост ще се реализира едвам в този момент, когато академичната общественост към този момент е декларирала готовността си за митинги, което не е оптималния вид. Не съм последовател на внезапните промени, изключително в просветителната система, която е консервативна по своя темперамент.
Как бихте коментирали метода на държавното управление, а точно отпущането на спомагателни средства на университетите за заплати на преподавателите да бъде обвързано със задължението да измененията разпоредбите си за атестиране?
Вече разясних обществено този въпрос, мнението ми е изрично отрицателно. Мисля, че самият министър също ясно съобщи, че приемането на този злощастен текст на Закона за бюджета е груба неточност. Въпрос е на благосклонност на законодателите да го поправят оптимално бързо. Аз бих отишъл по-далеч и бих дал самодейност за започване на дебата има ли право страната изобщо да основава правила за академично атестиране и дали това не е нарушаване на академичната автономност?
Личното ми мнение е, че протичащото се с наукометричните таблици, които внезапно се променят в прорез с условието за поредност, предвидимост и пропорционалност за внасянето на промени в нормативната рамка, е мощно доказателство, за какво в действителност допускането на сходна интервенция от страна на изпълнителната власт е рискова и неуместна. Днес министър е учен Денков, който е приет академик, ами в случай че на следващия ден при друга политическа обстановка министър е някой различен? Каква е гаранцията, че тези условия няма да бъдат инструмент на чисто политическа интервенция и че няма да се трансфорат в средство за репресии? Затова съм на мнение, че методът следва да е различен и че директната държавна регулация не е подобаваща.
Чуват се от ден на ден гласове от университетските среди, че липсва разговор с министерството. Споделяте ли това мнение и по какъв начин, в случай че оглавите Съвета на ректорите, ще възстановите този разговор?
Ако тъкмо университетските хора не могат да влязат в диалог между тях, кой тогава в ръководството на тази страна ще може? Разбира се, има го и другото – всеки научен академик си е самобитен темперамент, острите камъни мъчно мелят дружно. Мисля обаче, че няма непреодолими спънки за разрастване на сходен диалог. Ако сложим нещата на аналитична основа, ще забележим, че задачите на Съвета на ректорите и на управлението на министерството са идентични, разликите са в методите за постигането им. Ако гледаме в една посока, мисля, че ще достигнем до съгласие за пътя, който би трябвало да извървим дружно. Посланието ми към МОН е да разбере, че нашата академична общественост има избрани параметри и потенциал - значимо е да се опитваме да го повишим, само че същевремeнно няма по какъв начин да сменяем с магическа пръчка внезапно тези хора с други. Това е предписание на ръководство на всяка обществена система.
Трябва ли да се промени работата на съвещателния орган, който сплотява ръководителите на университетите и висшите учебни заведения в България и какво мислят за наболелите проблеми във висшето обучение и замислената от министър Денков промяна? Питаме всеки от тях блиц изявление.
Представяме Ви отговорите на акад. Трайков.
Акад. Трайков, би трябвало ли да се промени работата на Съвета на ректорите и в случай че да, по какъв начин? Пред какви проблеми е изправен Съветът?
Съветът на ректорите е орган, който е по едно и също време както сътрудник, по този начин и коректив на работата на министъра на образованието. Тези му две функции произтичат от самата същина на връзките академична общественост – изпълнителна власт. За страдание, тази втора роля на Съвета на ректорите – като коректив, сякаш през последната година не бе задоволително добре осмислена и изпълнена и събитието, че в общественото пространство връзките в региона на висшето обучение са предмет на партийни полемики и искрено опълчване са разследване и на това събитие. Недопустимо е в новините за настоящите политически кавги да се включват и просветителни тематики, това не се беше случвало от доста време насам! Съветът на ректорите би следвало да служи като буфер и предпазен надзорен механизъм тези диспути да се развиват на експертно равнище в общността и преди да станат обществено притежание да се обезпечи мощен прелиминарен възпиращ резултат върху изпълнителната власт в резултат на работата му.
Голямото предизвикателство пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде достоверен и законен представител на всички български висши учебни заведения – и държавни и частни, и столични и извънстолични, и огромни и дребни, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни благоприятни условия. През последните години в резултат на промените в системата, смяната на демографията в страната, профилът на студентите и ред други условия, разликите сред обособените университети и висши учебни заведения се задълбочиха, в някои връзки даже рисково доста. Това би трябвало да е червен сигнал за управленците – България абсолютно има потребност от всички свои висши учебни заведения!
Обособяването по категории, несвързани с университетския им профил е нещо, което не одобрявам и в работата си ще бъда поръчител да не се случи. Затова е наложително да се показва взаимност – в обществото се прокрадва тезата, че медицинските университети са аристократите на системата и се държат изолационистки. Това е погрешно мнение. Ако медицинските висши учебни заведения имат по-големи благоприятни условия в избрани връзки, то е наложително да не се самоизолират, а би трябвало да служат за образец и да отстояват и ползи, които не са персонално техни. Мога изрично да обещая на сътрудниците си, че това ще е моето държание.
Преди предходното съвещание, на което не беше избран отново проф. Анастас Герджиков, се говореше за Ваша кандидатура, само че такава не беше оповестена. Планирахте ли да се кандидатирате и в случай че да, какво Ви разколеба?
Мотивите ми са персонални, няма място за спекулации. Решимостта ми да издигна своята кандидатура тъкмо в този момент в действителност произтича от динамичността на събитията през последния един месец. Много от дълго време университетските въпроси не са били обект на толкоз яростен политически спор. Главният прокурор сезира Конституционния съд по университетски въпроси, помислете какво значи това! В Парламента се водят яростни диспути и чисто просветителна тема се оказва мотив за партийни полемики. Това не е добър сигнал за нашите университети – тези диалози би трябвало да се върнат в залите и аудиториите, където им е мястото. Решенията за бъдещето би трябвало да се вземат не на правилото на болшинството, а на оптимално вероятния консенсус. Иначе рискуваме да сътворим неразбории, които ще имат дълготраен отрицателен резултат, който след това доста мъчно ще преодолеем.
На дневен ред за държавното управление, в лицето на министър Денков, и за Народното събрание са промени при атестациите на преподавателите. Какво мислите за измененията в наукометричните индикатори в региона на медицината?
Мнението на сътрудниците от медицинските университети по повод препоръчаните промени е еднопосочно отрицателно. Новите таблици не отразяват спецификите на работата в нашата научна област и основават огромно напрежение измежду гилдията.
Асоциацията на медицинските университети излезе с единно мнение в този смисъл, което сме показали обществено. Като цяло обаче такива са отзивите и на сътрудниците от съвсем всички останали области и професионални посоки, което демонстрира, че е налице систематичен проблем.
За мен методът да се трансформира радикално нещо, което е основано едвам преди по-малко от 4 години и таман е почнало да потвърждава своята успеваемост, е озадачаващ. Той противиречи на правилото промени да се вършат едвам откакто измине задоволително дълъг интервал от време, който да даде опция да се направи справедлива оценка на успеваемостта на действието на настоящите правила. Дори и да се открият дефекти, методът би следвало да е да се надгражда съществуващото, в случай че има такава опция, и едвам когато са налице неотстраними недостатъци да се пристъпва към коренна смяна. Не мисля, че актуалната обстановка е такава. Има място за спор и той за жалост ще се реализира едвам в този момент, когато академичната общественост към този момент е декларирала готовността си за митинги, което не е оптималния вид. Не съм последовател на внезапните промени, изключително в просветителната система, която е консервативна по своя темперамент.
Как бихте коментирали метода на държавното управление, а точно отпущането на спомагателни средства на университетите за заплати на преподавателите да бъде обвързано със задължението да измененията разпоредбите си за атестиране?
Вече разясних обществено този въпрос, мнението ми е изрично отрицателно. Мисля, че самият министър също ясно съобщи, че приемането на този злощастен текст на Закона за бюджета е груба неточност. Въпрос е на благосклонност на законодателите да го поправят оптимално бързо. Аз бих отишъл по-далеч и бих дал самодейност за започване на дебата има ли право страната изобщо да основава правила за академично атестиране и дали това не е нарушаване на академичната автономност?
Личното ми мнение е, че протичащото се с наукометричните таблици, които внезапно се променят в прорез с условието за поредност, предвидимост и пропорционалност за внасянето на промени в нормативната рамка, е мощно доказателство, за какво в действителност допускането на сходна интервенция от страна на изпълнителната власт е рискова и неуместна. Днес министър е учен Денков, който е приет академик, ами в случай че на следващия ден при друга политическа обстановка министър е някой различен? Каква е гаранцията, че тези условия няма да бъдат инструмент на чисто политическа интервенция и че няма да се трансфорат в средство за репресии? Затова съм на мнение, че методът следва да е различен и че директната държавна регулация не е подобаваща.
Чуват се от ден на ден гласове от университетските среди, че липсва разговор с министерството. Споделяте ли това мнение и по какъв начин, в случай че оглавите Съвета на ректорите, ще възстановите този разговор?
Ако тъкмо университетските хора не могат да влязат в диалог между тях, кой тогава в ръководството на тази страна ще може? Разбира се, има го и другото – всеки научен академик си е самобитен темперамент, острите камъни мъчно мелят дружно. Мисля обаче, че няма непреодолими спънки за разрастване на сходен диалог. Ако сложим нещата на аналитична основа, ще забележим, че задачите на Съвета на ректорите и на управлението на министерството са идентични, разликите са в методите за постигането им. Ако гледаме в една посока, мисля, че ще достигнем до съгласие за пътя, който би трябвало да извървим дружно. Посланието ми към МОН е да разбере, че нашата академична общественост има избрани параметри и потенциал - значимо е да се опитваме да го повишим, само че същевремeнно няма по какъв начин да сменяем с магическа пръчка внезапно тези хора с други. Това е предписание на ръководство на всяка обществена система.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ