На 9 ноември 1989 падна Берлинската стена. В речта си

На 9 ноември 1989 падна Берлинската стена. В речта си във връзка на 25-годишнината канцлерката Ангела Меркел сподели, че е било „ знамение, че всичко е станало по кротичък път “.

Всъщност рухването на Берлинската стена, въпреки да е най-зрелищният знак на рухването на комунизма в Източна Европа, беше просто епизод от разпадането на Съветската империя и трансформирането ѝ в нещо друго.

През 1989 година Съветската империя осъзна, че към този момент не е в положение да поддържа чисто стопански своите провинции, а военното решение – още веднъж на първо място по стопански аргументи – е недопустимо. Войната в Афганистан беше убедила руснаците, че е доста скъпо да се поддържат режими, които нямат най-малко минимална поддръжка вътре в страната. И е неефективно. В смисъл не могат да си възстановят разноските, камо ли нещо да изкарат.

При това състояние Кремъл взе решение да отвърже сателитетите си и дори някои от съставните елементи на Съветския съюз, на първо място в Азия. Но заради редица условия балтийските страни бяха измежду първите, които се откъснаха и евентуално към този момент в никакъв случай няма да се върнат.

Така през 1989 година комунистическите режими в Източна Европа падаха един по един, като това стана на първо време в Полша и Унгария, на 9 ноември беше Германска демократична република, на идващия ден в България беше свален Тодор Живков, в края на ноември чехословашките комунисти сдадоха също властта, а в Румъния Чаушеску, който си въобразяваше, че има избор, беше разстрелян от сътрудниците на Секуритате и разстрела го демонстрираха по малкия екран.

Може да не ни се ще да го признаем, само че целият този развой най-малко в груби черти се управляваше от Кремъл и неговите сътрудници по места. Комунистическата номенклатура на всички места запази, а тук-там дори и усили позиции, като се изключи Германия по разбираеми аргументи.

Комунистическата върхушка не понесе никакви санкции за систематичните си закононарушения и изменничества по отношение на личните си нации съвсем на никое място, изключително в България, опитите за най-малко морално наказание бяха и не престават да бъдат сполучливо парирани.

Няма нищо срамно и унизително в това да забележим, че свободата на народите в Източна Европа беше спазарена, по-скоро спусната, в сравнение с действително извоювана. Съветският съюз имаше в сърцето на Европа стотици хиляди бойци, танкове и атомни ракети и е заблуда, че без неговото единодушие нещо можеше да стане. Важното е какво ние направихме с тази независимост.

Времето отвори един прозорец, в който част от народите в Източна Европа се промушиха към един по-сигурен, по-свободен, по-богат свят. Не знаем какъв брой още време този прозорец ще бъде отворен. Като че ли почва към този момент да се затваря.

Докато Чехия, Полша, Унгария, балтийците бързаха и незабавно след рухването на Стената почнаха да чистят руските метастази и да се обвързват с Европа, българските сътрудници на Кремъл, българските комунисти бавеха топката и играеха за време. Ако не беше рецесията с хиперинфлацията от 1997 и Косовската рецесия две години по-късно, България можеше и да не влезе в НАТО и надлежно – в Европейския съюз.

Украйна демонстрира какво става с такива страни.

Но в Украйна въпреки всичко е последна форма.

В България не е чак до такава степен, само че е реалност, че ние не съумяхме да използваме свободата в задоволителна степен. Използваха я на първо място комунистите, превратно и опорочавайки я.

И до момента в който е по този начин, нашата Стена, българската, ще стои. За страдание, не можем да я превърнем в туристическа атракция.

В пърформанс, както споделят ентелектуалците.