Тайнството на Богоявление
В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето като че ли се отваря за един момент, антични митове и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обгърнат в свещенодействие и дълбока символика, носещ мемоари за събития, които са устояли на тестванията на вековете. Но какво знаем през днешния ден за тези свещени моменти?
От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, излъчени от потомство на потомство, Богоявление носи в себе си мистична мощ, която продължава да вълнува и въодушевява.
Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем оттатък булото на времето, с цел да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно странствуване, изпълнено с религия, тайнственост и неугасващия блян на индивида да допре божественото.
Празникът на Кръщението Господне се назовава още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го назовава Водици.
В „ Жития на светците “ синодално издание от 1991 година се загатва, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, само че до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в публично служение.
Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития по настрана – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са детайлностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който в действителност се е постарал „ да извърши всяка истина “ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, нужна по еврейския бит за всеки духовник или преподавател, и преди да излезе на социална проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
Наскоро преди този момент Йоан Кръстител, синът на духовник Захария и Елисавета, бил почнал по Божия заръка покайната си проповед „ във Витавара оттатък Йордан “ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от оракул Малахия Ангел, който трябвало да подготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил приказвал още великия Исая: „ Гласът на викащия в пустинята приказва: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог “ (Ис. 40:3). „ Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете “ (Марк 1:4).
И ето, Един пристигнал „ от Галилея на Йордан при Йоан, с цел да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; тъй като така нам прилича да осъществим всяка истина. Тогава Йоан Го позволява “ (Мат. 3:13-15).
„ А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, откакто се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в физически тип, като гълъб “ (Лука 3:21,22). „ И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето Благоволение “ (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика загадка, за която Старият Завет единствено загатвал и върху която античните Египет и Индия единствено баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си другарство с индивидите.
Богоявленският празник е обвързван с великото водоосвещение, което би трябвало да ни припомня, че при крайбрежията на река Йордан Бог е обновил посредством вода и Дух нашата овехтяла от прегрешението природа.
В „ Жития на светиите “ формирани от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от съветски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски споделя: „ началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, тъй като Божият Дух, Който „ се носеше “ преди този момент „ над водата “, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината.
От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията мощ и Божията Премъдрост, от къде стартира Своето обучение? Нима не от Йорданските води?
„ Оттогава – се споделя в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да споделя: покайте се “ (Мат. 4:17). И незабавно след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По подобен метод водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото от кое място бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите?
От риболовците Господ Си избра Своите апостоли. Откъде дамата самарянка се яви като проповедница на същинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като очевидец на чудотворната Христова мощ? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)?
Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото посредством кръщението на индивида се подава тази берекет, благодарение на която той може да придобие велико знание и просвещение; отсам също и наставниците на вярата се снабдяват с духовни криле, съгласно словото на Писанието: „ ще доближат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят “(Ис. 40:31).
Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, тъй като Йорданското събитие ни просвещава, като ни демонстрира Бога изявен в непостижимата загадка на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, посредством своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух.
Така, както студените води на Йордан алегорично измиват греховете на човечеството, по този начин и нашето пътешестване през тайните на Богоявление ни припомня за безконечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки непокътнат спомен носят своята светлина, която озарява и през днешния ден нашия път. Макар времето да е покрило доста от свидетелствата с прахуляк и давност, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.
Източник: Иконопис БГ
От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, излъчени от потомство на потомство, Богоявление носи в себе си мистична мощ, която продължава да вълнува и въодушевява.
Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем оттатък булото на времето, с цел да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно странствуване, изпълнено с религия, тайнственост и неугасващия блян на индивида да допре божественото.
Празникът на Кръщението Господне се назовава още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го назовава Водици.
В „ Жития на светците “ синодално издание от 1991 година се загатва, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, само че до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в публично служение.
Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития по настрана – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са детайлностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който в действителност се е постарал „ да извърши всяка истина “ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, нужна по еврейския бит за всеки духовник или преподавател, и преди да излезе на социална проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
Наскоро преди този момент Йоан Кръстител, синът на духовник Захария и Елисавета, бил почнал по Божия заръка покайната си проповед „ във Витавара оттатък Йордан “ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от оракул Малахия Ангел, който трябвало да подготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил приказвал още великия Исая: „ Гласът на викащия в пустинята приказва: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог “ (Ис. 40:3). „ Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете “ (Марк 1:4).
И ето, Един пристигнал „ от Галилея на Йордан при Йоан, с цел да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; тъй като така нам прилича да осъществим всяка истина. Тогава Йоан Го позволява “ (Мат. 3:13-15).
„ А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, откакто се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в физически тип, като гълъб “ (Лука 3:21,22). „ И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето Благоволение “ (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика загадка, за която Старият Завет единствено загатвал и върху която античните Египет и Индия единствено баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си другарство с индивидите.
Богоявленският празник е обвързван с великото водоосвещение, което би трябвало да ни припомня, че при крайбрежията на река Йордан Бог е обновил посредством вода и Дух нашата овехтяла от прегрешението природа.
В „ Жития на светиите “ формирани от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от съветски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски споделя: „ началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, тъй като Божият Дух, Който „ се носеше “ преди този момент „ над водата “, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината.
От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията мощ и Божията Премъдрост, от къде стартира Своето обучение? Нима не от Йорданските води?
„ Оттогава – се споделя в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да споделя: покайте се “ (Мат. 4:17). И незабавно след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По подобен метод водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото от кое място бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите?
От риболовците Господ Си избра Своите апостоли. Откъде дамата самарянка се яви като проповедница на същинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като очевидец на чудотворната Христова мощ? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)?
Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото посредством кръщението на индивида се подава тази берекет, благодарение на която той може да придобие велико знание и просвещение; отсам също и наставниците на вярата се снабдяват с духовни криле, съгласно словото на Писанието: „ ще доближат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят “(Ис. 40:31).
Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, тъй като Йорданското събитие ни просвещава, като ни демонстрира Бога изявен в непостижимата загадка на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, посредством своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух.
Така, както студените води на Йордан алегорично измиват греховете на човечеството, по този начин и нашето пътешестване през тайните на Богоявление ни припомня за безконечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки непокътнат спомен носят своята светлина, която озарява и през днешния ден нашия път. Макар времето да е покрило доста от свидетелствата с прахуляк и давност, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.
Източник: Иконопис БГ
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ