На този ден през 1947 година Георги Димитров отказва да приеме финансова подкрепа за България от САЩ по Плана Маршал
На 8 юли 1947 година държавното управление на Георги Димитров дава безапелационен отвод от американска финансова поддръжка по " Плана Маршал " за възобновяване на Европа. Припомняме, че от която се възползват 16 западноевропейски страни, които в наши дни притеглят българите като дестинация за образование, работа, живот или туризъм.
На 8 юли 1947 година Георги Димитров демонстрира, че интересите на Сталин на Балканите стоят над тези на България.
Това не е инцидентно. След процеса за запалването на Райхстага от 1933 година Георги Димитров имигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Там той прави шеметна кариера. Става водач на Коминтерна. През идващото десетилетие, в най-тясно съдействие със руския деспот Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на международното комунистическо придвижване. Освен това е и народен представител в руския парламент в интервала 1938 – 1945 година.
Георги Димитров се връща в България на 15 септември 1946 година.
Непосредствено след завръщането си претърпява проваляне в парламентарните избори против Атанас Москов - претендент от Българската работническа социалдемократическа партия. Избран е за министър-председател през ноември 1946 година Оглавява Българска работническа партия (к), която през декември 1948 се преименува на Българска комунистическа партия.
По тази причина Георги Димитров следва линията на Сталин за опълчване на " Плана Маршал ".
Инициативата е наречена на името на държавния секретар на Съединени американски щати по това време Джордж Маршал.
Американското държавно управление дава безплатна помощ от тогавашни 13 милиарда $ за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война.
Планът е в деяние в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване.
Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни.
Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу.
Четири дни откакто е публично поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
На 8 юли 1947 година Георги Димитров демонстрира, че интересите на Сталин на Балканите стоят над тези на България.
Това не е инцидентно. След процеса за запалването на Райхстага от 1933 година Георги Димитров имигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Там той прави шеметна кариера. Става водач на Коминтерна. През идващото десетилетие, в най-тясно съдействие със руския деспот Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на международното комунистическо придвижване. Освен това е и народен представител в руския парламент в интервала 1938 – 1945 година.
Георги Димитров се връща в България на 15 септември 1946 година.
Непосредствено след завръщането си претърпява проваляне в парламентарните избори против Атанас Москов - претендент от Българската работническа социалдемократическа партия. Избран е за министър-председател през ноември 1946 година Оглавява Българска работническа партия (к), която през декември 1948 се преименува на Българска комунистическа партия.
По тази причина Георги Димитров следва линията на Сталин за опълчване на " Плана Маршал ".
Инициативата е наречена на името на държавния секретар на Съединени американски щати по това време Джордж Маршал.
Американското държавно управление дава безплатна помощ от тогавашни 13 милиарда $ за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война.
Планът е в деяние в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване.
Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни.
Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу.
Четири дни откакто е публично поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ