Бабинден е, вижте какви са традициите на празника
На 8 януари се отбелязва Бабинден – празник, езически по своя генезис, в чест на „ бабата “ акушерка на селото и обвързван със фамилните традиции.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките.
По остарял жанр се чества на 21 януари. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
От 1951 година празникът Бабинден е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките.
По остарял жанр се чества на 21 януари. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна. Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
От 1951 година празникът Бабинден е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ