На 8 януари (или на 21 януари по стар стил)

На 8 януари (или на 21 януари по остарял стил) в българския обичаен календар се отбелязва празника Бабинден в чест на бабата акушерка. Макар и с езически корени, празникът е обвързван със фамилните традиции и почитането на тези, които израждат новия живот.

В предишното " знаещи " баби са помагали на младите дами по селата да родят сполучливо, а празникът и всички ритуали, свързани с него, са ориентирани към това да се благодари на тези дами, които са " бабували " на родилките.

Празникът идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил през поколенията и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества като респект към по-възрастните дами в фамилията, като се подаряват дарове на бабите, а постоянно и от бабите на внуците.

Според традициите още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й " полеят ".

Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и елементарно да раждат.

Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! ".

След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) червен и бял конец със сребърна монета и също им дава дарове. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ.

В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови.

След покръстването Бабинден се резервира, като придобива и някои църковни претекстове. Често още след самото раждане бабата носи в църквата менче с вода, което да бъде благословено от духовник, а дамата получава благословия.

После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - интервалът за филтриране след раждането.

Празникът има и наложителната част на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка млада родилка с дете до три години носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на " бабата " и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи, където стартира тържество.

От 1951 година 21 януари е разгласен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.