Гурам Одишария с Академично слово в ПУ
На 8 май 2025 година в Заседателната зала на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ се състоя церемонията по удостояването на Гурам Одишария с купата „ лекар хонорис идея “ на вестник „ Пловдивски университет “.
След тържествената част бе показан и неговият разказ „ Котаракът на президента “, преведен на повече от 20 езика. Вече има и българско издание – то е със знака на Пловдивското университетско издателство, а преводът е на Ивана Колева – преподавател в Сухумския държавен университет. За книгата приказва литературоведът проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова.
Присъстваха преподаватели, студенти, посетители и участници в Международния фестивал на поезията „ Орфей “.
Главният редактор на вестник „ Пловдивски университет “ Тильо Тилев връчи почетния плакет на новоизбрания „ лекар хонорис идея “ Гурам Одишария.
От името на академичното управление грузинският посетител бе приветстван от заместник-ректора по интернационално съдействие доцент доктор Борян Янев, който му подари дубликат на Паисиевата „ История славяноболгарская “.
От 1998 година датира традицията един публицист (предимно ученици на ПУ) да се избира за „ лекар хонорис идея “ на вестник „ Пловдивски университет “, който произнася и академично слово, отдадено на литературата. Академичното слово на Гурам Одишария беше озаглавено „ В търсене на формулата за избавление “.
Събитието бе част от програмата на Международния фестивал на поезията „ Орфей “, който по традиция се организира в Малката раннохристиянска базилика на Пловдив, а в тазгодишното, осмо издание, участваха 12 поети от 9 страни.
В заключителната вечер Гурам Одишария получи премията за изцяло показване на фестивала.
Проектът е креативен артикул на фондация „ Пловдив ЛИК “ и в основата на неговата реализация са поетът и публицист Антон Баев и доцент доктор Елка Димитрова – шеф на Института за литература при Българската академия на науките.
Фестивалът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година
Академично слово на Гурам Одишария
В търсене на формулата за избавление
От близо 10 години в България, в град Пловдив, през май най-често можете да чуете думите „ Орфей “, фестивал, лирика. Орфей, този митичен, извънреден артист, също и популярен мореплавател на кораба „ Арго “, дружно с другите аргонавти посетил античната черноморска област на Грузия – Колхида. „ Арго “ доплавал до река Фазис, днешната Риони. Гърците търсели „ златното руно “.
Колхида е родината на моите предшественици. Аз също съм роден на черноморското крайбрежие. За първи път пристигам в България и доста ми се искаше да преплавам Черно море с лодка и да дойде от Батуми във Варна. Но по разнообразни аргументи в последна сметка прекосих общото ни море със аероплан. Както двете ни страни, по този начин и с всеки един от вас сме съседи по море.
Ето за какво България и Грузия са обединени от антична просвета. Древногръцките източници свидетелстват, че Орфей мразел кръвопролитията, т.е. войните. Войната, както в този момент, по този начин и по времето на Орфей, постоянно е нахлувала като страшилище в живота на хората и за минути е унищожавала всичко, което културата и литературата са създавали в продължение на епохи. Войната раздира връзките сред хората, а за тяхното възобновяване е належащо доста време. Затова на нашата планета мирът се движи с несигурни детски крачки. За страдание човечеството като че ли към момента е в своя безчовечен интервал на битие. Както в предишното, по този начин и през днешния ден страните на нашата планета имат вяра, че единствено благодарение на оръжията могат да бъдат решени всички нови и остарели проблеми. Тоест към момента не сме напуснали Вавилонската кула – приказваме, приказваме, само че не се разбираме.
Единственият метод животът на планетата да оцелее е да преминем към решение на проблемите с думи, интервал, през който посредством разговор, откровени диалози, съпричастност един към различен, нови гледни точки и решения ще намерим излаз, ще отворим нови хоризонти. Знаем доста добре, че първоначално беше словото, и словото беше Бог, а Бог е любов…
Хората, живеещи надалеч от нас грузинците, ни свързват на първо място с Черно море и с Кавказките планини. Според гръцката митология боговете приковали Прометей към един било в Кавказ, тъй като той дал на хората огъня. За страдание наскоро имахме няколко въоръжени спора в Кавказ. Ето за какво ние, южнокавказките писатели, взехме решение преди няколко години да намерим противоотрова против войните и дружно издадохме общи книги, дружно изградихме литературни мостове, които възвръщат връзките, разрушени от войните.
Литературата няма граници. Не би трябвало да се вкарва в политически термини. Всеки публицист, който основава същинска литература, принадлежи освен на своя народ, само че и на цялото човечество. Литературата, културата и изкуството са над политиката и са универсални.
Вярвам, че има формула за спасяването на нашата планета в пространството и времето. Няма да намерим тази формула сами. Трябва дружно да я открием. Кавказките писатели, които всъщност съставляват противоположни страни в споровете, осъществиха няколко значими плана. От позиция на резултатите за следващ път се убедихме в голямата стойност на взаимната работа на създателите. След войните пространството сред хората беше минирано. За да обезвредим тази обстановка, всички ние се нуждаем от хора, които знаят по какъв начин се стъпва в минно поле. Това са хора, които изцяло откровено, без фалш и възторг деликатно правят тази активност – въпреки всичко доста хора умират в нашите нещастия. Затова не би трябвало да лишаваме нашите страни от нито един миротворчески гений.
Ние в никакъв случай не можем да бъдем щастливи сами. Ние сме създания, които чакат празниците. Празникът на поезията е един от най-важните от поредицата празници. Спомням си една невероятна молитва, основана от човечеството: „ Господи, помогни ми, помогни на фамилията ми, помогни на страната ми и в случай че не окажеш помощ на нас, Господи, то тогава избави различен човек, избави друго семейство, друга страна. “
Тази молитва е всъщност покана, която кани в един оазис, в пространството на разговора. Всички ние сме длъжни да сътворяваме, да умножаваме такива оазиси и най-важното – да ги сплотяваме. Мисля, че тъкмо това обединяване е причина за намиране на формулата за избавление.
Днес сме в един от тези оазиси – Пловдивския. Тези дни са незабравими за мен. Имаме прелестна литературна работилница – Черно море. С мастилото на Черно море би трябвало да пишем текстове, които да срещат хората, да ги въодушевяват, предизвикват и сплотяват. Именно с тези текстове би трябвало да изградим тези литературни мостове, които ще ни оказват помощ да намерим дълго чаканата формула за взаимно избавление.
Гурам Одишария е грузински стихотворец, публицист, драматург, държавник, притежател на повече от 10 национални и интернационалните награди, министър на културата и опазването на паметниците на Грузия в интервала 2012-2014 година, конфликтолог, участник в над 80 грузинско-абхазки, грузинско-осетински, кавказки и интернационалните конференции. През 2008 година от Федерацията за повсеместен мир в Сеул получава статут на дипломат на мира.
Роден е през 1951 година в Сухуми – столица на Абхазката АССР, която тогава е в рамките на Грузинската руска социалистическа република и на Съветския съюз. Завършва Историко-филологическия факултет на Сухумския педагогичен институт „ Максим Горки “. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии в Грузия, основен редактор на абхазкото литературно списание „ Рица “. Автор е на към 30 книги с лирика и прозаичност, пиеси, кино и телевизионни сюжети. Стихосбирки: „ Псалми за теб “, „ Неочаквани молебствия “, „ Правенето на дъжд “, „ Ключът за морето “, „ Седем рисунки за едно дете “, „ Мир на този дом “. Стихотворенията на Гурам Одишария са свързани с екзотиката на неговия роден град, сюрреалистичните морски пейзажи и приморската флора. Критиците постоянно го дефинират като „ морски стихотворец “.
Сред най-известните му романи са: „ Котаракът на президента “, „ Океанът Черно море “, „ Завръщане в Сухуми “, „ Бомба с очила “. Основната тематика в прозата на Гурам Одишария са особеностите на постсъветския интервал в Грузия и Кавказ; войната и мира, любовта и омразата в края на 20-и и началото на 21-ви век (примерът с Грузия); историите за избавление от гибелта и състраданието един към различен на хора, намиращи се в противоположни лагери в сложни и рискови ситуации; носталгията по живота преди войната и очакванията на хората, станали бежанци вследствие на въоръжения конфликт; Черно море като основен воин в прозаичните творби на писателя и феноменът на мултикултурно секване на обществата; търсенето на визии, които отварят пътя към нови хоризонти и способстват за процеса на възобновяване и развиване на връзките сред страните, които вследствие на войната се озоваха на разнообразни страни.
Удостоен е с Държавната премия на Грузия, премията „ Иля Чавчавадзе “ за литература, премията на Грузинското театрално сдружение (за пиесата „ Далечно, далечно море “), със златен орден на името на Антон Павлович Чехов за принос в актуалната литература, орден на името на Александър Довженко (Украйна, 2019 г.). Произведенията на Гурам Одишария са преведени на повече от 25 езика. Романът „ Котаракът на президента “ е първата му книга, преведена на български език. Преди 3 месеца тя имаше премиера в Харвардския университет, като в едно книжно тяло са събрани романът на Гурам Одишария и на абхазкия публицист Даур Начкебия – „ Брегът на нощта “. Преди броени дни на Фестивала на книгата в Париж Гурам Одишария показа френското издание на „ Проходът на бежанците “.
След края на войната в Абхазия през 1992 – 1993 година Гурам Одишария живее в грузинската столица – Тбилиси.
След тържествената част бе показан и неговият разказ „ Котаракът на президента “, преведен на повече от 20 езика. Вече има и българско издание – то е със знака на Пловдивското университетско издателство, а преводът е на Ивана Колева – преподавател в Сухумския държавен университет. За книгата приказва литературоведът проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова.
Присъстваха преподаватели, студенти, посетители и участници в Международния фестивал на поезията „ Орфей “.
Главният редактор на вестник „ Пловдивски университет “ Тильо Тилев връчи почетния плакет на новоизбрания „ лекар хонорис идея “ Гурам Одишария.
От името на академичното управление грузинският посетител бе приветстван от заместник-ректора по интернационално съдействие доцент доктор Борян Янев, който му подари дубликат на Паисиевата „ История славяноболгарская “.
От 1998 година датира традицията един публицист (предимно ученици на ПУ) да се избира за „ лекар хонорис идея “ на вестник „ Пловдивски университет “, който произнася и академично слово, отдадено на литературата. Академичното слово на Гурам Одишария беше озаглавено „ В търсене на формулата за избавление “.
Събитието бе част от програмата на Международния фестивал на поезията „ Орфей “, който по традиция се организира в Малката раннохристиянска базилика на Пловдив, а в тазгодишното, осмо издание, участваха 12 поети от 9 страни.
В заключителната вечер Гурам Одишария получи премията за изцяло показване на фестивала.
Проектът е креативен артикул на фондация „ Пловдив ЛИК “ и в основата на неговата реализация са поетът и публицист Антон Баев и доцент доктор Елка Димитрова – шеф на Института за литература при Българската академия на науките.
Фестивалът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година
Академично слово на Гурам Одишария
В търсене на формулата за избавление
От близо 10 години в България, в град Пловдив, през май най-често можете да чуете думите „ Орфей “, фестивал, лирика. Орфей, този митичен, извънреден артист, също и популярен мореплавател на кораба „ Арго “, дружно с другите аргонавти посетил античната черноморска област на Грузия – Колхида. „ Арго “ доплавал до река Фазис, днешната Риони. Гърците търсели „ златното руно “.
Колхида е родината на моите предшественици. Аз също съм роден на черноморското крайбрежие. За първи път пристигам в България и доста ми се искаше да преплавам Черно море с лодка и да дойде от Батуми във Варна. Но по разнообразни аргументи в последна сметка прекосих общото ни море със аероплан. Както двете ни страни, по този начин и с всеки един от вас сме съседи по море.
Ето за какво България и Грузия са обединени от антична просвета. Древногръцките източници свидетелстват, че Орфей мразел кръвопролитията, т.е. войните. Войната, както в този момент, по този начин и по времето на Орфей, постоянно е нахлувала като страшилище в живота на хората и за минути е унищожавала всичко, което културата и литературата са създавали в продължение на епохи. Войната раздира връзките сред хората, а за тяхното възобновяване е належащо доста време. Затова на нашата планета мирът се движи с несигурни детски крачки. За страдание човечеството като че ли към момента е в своя безчовечен интервал на битие. Както в предишното, по този начин и през днешния ден страните на нашата планета имат вяра, че единствено благодарение на оръжията могат да бъдат решени всички нови и остарели проблеми. Тоест към момента не сме напуснали Вавилонската кула – приказваме, приказваме, само че не се разбираме.
Единственият метод животът на планетата да оцелее е да преминем към решение на проблемите с думи, интервал, през който посредством разговор, откровени диалози, съпричастност един към различен, нови гледни точки и решения ще намерим излаз, ще отворим нови хоризонти. Знаем доста добре, че първоначално беше словото, и словото беше Бог, а Бог е любов…
Хората, живеещи надалеч от нас грузинците, ни свързват на първо място с Черно море и с Кавказките планини. Според гръцката митология боговете приковали Прометей към един било в Кавказ, тъй като той дал на хората огъня. За страдание наскоро имахме няколко въоръжени спора в Кавказ. Ето за какво ние, южнокавказките писатели, взехме решение преди няколко години да намерим противоотрова против войните и дружно издадохме общи книги, дружно изградихме литературни мостове, които възвръщат връзките, разрушени от войните.
Литературата няма граници. Не би трябвало да се вкарва в политически термини. Всеки публицист, който основава същинска литература, принадлежи освен на своя народ, само че и на цялото човечество. Литературата, културата и изкуството са над политиката и са универсални.
Вярвам, че има формула за спасяването на нашата планета в пространството и времето. Няма да намерим тази формула сами. Трябва дружно да я открием. Кавказките писатели, които всъщност съставляват противоположни страни в споровете, осъществиха няколко значими плана. От позиция на резултатите за следващ път се убедихме в голямата стойност на взаимната работа на създателите. След войните пространството сред хората беше минирано. За да обезвредим тази обстановка, всички ние се нуждаем от хора, които знаят по какъв начин се стъпва в минно поле. Това са хора, които изцяло откровено, без фалш и възторг деликатно правят тази активност – въпреки всичко доста хора умират в нашите нещастия. Затова не би трябвало да лишаваме нашите страни от нито един миротворчески гений.
Ние в никакъв случай не можем да бъдем щастливи сами. Ние сме създания, които чакат празниците. Празникът на поезията е един от най-важните от поредицата празници. Спомням си една невероятна молитва, основана от човечеството: „ Господи, помогни ми, помогни на фамилията ми, помогни на страната ми и в случай че не окажеш помощ на нас, Господи, то тогава избави различен човек, избави друго семейство, друга страна. “
Тази молитва е всъщност покана, която кани в един оазис, в пространството на разговора. Всички ние сме длъжни да сътворяваме, да умножаваме такива оазиси и най-важното – да ги сплотяваме. Мисля, че тъкмо това обединяване е причина за намиране на формулата за избавление.
Днес сме в един от тези оазиси – Пловдивския. Тези дни са незабравими за мен. Имаме прелестна литературна работилница – Черно море. С мастилото на Черно море би трябвало да пишем текстове, които да срещат хората, да ги въодушевяват, предизвикват и сплотяват. Именно с тези текстове би трябвало да изградим тези литературни мостове, които ще ни оказват помощ да намерим дълго чаканата формула за взаимно избавление.
Гурам Одишария е грузински стихотворец, публицист, драматург, държавник, притежател на повече от 10 национални и интернационалните награди, министър на културата и опазването на паметниците на Грузия в интервала 2012-2014 година, конфликтолог, участник в над 80 грузинско-абхазки, грузинско-осетински, кавказки и интернационалните конференции. През 2008 година от Федерацията за повсеместен мир в Сеул получава статут на дипломат на мира.
Роден е през 1951 година в Сухуми – столица на Абхазката АССР, която тогава е в рамките на Грузинската руска социалистическа република и на Съветския съюз. Завършва Историко-филологическия факултет на Сухумския педагогичен институт „ Максим Горки “. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии в Грузия, основен редактор на абхазкото литературно списание „ Рица “. Автор е на към 30 книги с лирика и прозаичност, пиеси, кино и телевизионни сюжети. Стихосбирки: „ Псалми за теб “, „ Неочаквани молебствия “, „ Правенето на дъжд “, „ Ключът за морето “, „ Седем рисунки за едно дете “, „ Мир на този дом “. Стихотворенията на Гурам Одишария са свързани с екзотиката на неговия роден град, сюрреалистичните морски пейзажи и приморската флора. Критиците постоянно го дефинират като „ морски стихотворец “.
Сред най-известните му романи са: „ Котаракът на президента “, „ Океанът Черно море “, „ Завръщане в Сухуми “, „ Бомба с очила “. Основната тематика в прозата на Гурам Одишария са особеностите на постсъветския интервал в Грузия и Кавказ; войната и мира, любовта и омразата в края на 20-и и началото на 21-ви век (примерът с Грузия); историите за избавление от гибелта и състраданието един към различен на хора, намиращи се в противоположни лагери в сложни и рискови ситуации; носталгията по живота преди войната и очакванията на хората, станали бежанци вследствие на въоръжения конфликт; Черно море като основен воин в прозаичните творби на писателя и феноменът на мултикултурно секване на обществата; търсенето на визии, които отварят пътя към нови хоризонти и способстват за процеса на възобновяване и развиване на връзките сред страните, които вследствие на войната се озоваха на разнообразни страни.
Удостоен е с Държавната премия на Грузия, премията „ Иля Чавчавадзе “ за литература, премията на Грузинското театрално сдружение (за пиесата „ Далечно, далечно море “), със златен орден на името на Антон Павлович Чехов за принос в актуалната литература, орден на името на Александър Довженко (Украйна, 2019 г.). Произведенията на Гурам Одишария са преведени на повече от 25 езика. Романът „ Котаракът на президента “ е първата му книга, преведена на български език. Преди 3 месеца тя имаше премиера в Харвардския университет, като в едно книжно тяло са събрани романът на Гурам Одишария и на абхазкия публицист Даур Начкебия – „ Брегът на нощта “. Преди броени дни на Фестивала на книгата в Париж Гурам Одишария показа френското издание на „ Проходът на бежанците “.
След края на войната в Абхазия през 1992 – 1993 година Гурам Одишария живее в грузинската столица – Тбилиси.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ