8 март – ден на Константинос Кавафис в София
На 8 март сътрудници носят на колежките си увити в омачкани целофанчета зюмбюли, мъже се усещат задължени да окажат чест на благоверните, а децата рисуват картички със сърчица и надпис “Обичм те мамо!”.
Гръцката фондация за просвета в съдействие със Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и Гръцко-българско съдружие „ Аристотел-културен мост ” са избрали тази дата, с цел да почетат бележития гръцки стихотворец Константинос Кавафис.
Честването ще е в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва в 17 ч. в Новата конферентна зала с кръгла маса и полемика. Продължава с декламация и концерт в Аулата от 19 ч. актьорите Александър Алексиев и Яна Титова ще четат преводи на Кавафис на български и британски, а поетът Йоргос Хулиарас в оригинал.
Ще свири цигуларят от Държавната опера в Солун – композиторът Симас Папанас и зам.-ректорът на Националната музикална академия проф. Борислава Танева. Вечерта ще приключи с коктейл в зала Alma mater.
Ще бъде обезпечен синхронен превод на български и гръцки език.
За поета
– Константинос Кавафис е гръцки стихотворец с английско поданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет.
– Починал е точно на 70-ия си рожден ден – на 29 април 1933 година
– Написал е 154 стихотворения, само че има още доста незавършени. Той е бил безпределно самокритичен перфекционист. Едно и също стихотворение е минавало през десетки, даже стотици редакции. През целия си живот Кавафис непрестанно е доусъвършенствал стиховете си. Отказвал да издаде стихосбирка. Рядко е давал по вестниците свои творби. Обичал да си ги разпечата на свои разходи и да ги дава на ръка на който реши.
– Приживе е бил международно незнаен. Негова стихосбирка излиза едвам след гибелта му. След като поезията му става притежание на света, славата му бързо се разраства и стига до такава степен, че е приет за един от огромните гръцки класици.
– Първата му специалност е публицистиката. Най-дълго е работил като служител – цели 30 години е чиновник в Министерството на публичните градежи в английската администрация на Египет.
– В България за първи път чуват за този класик през 1963 година, когато е издадена първата му стихосбирка в превод на Стефан Гечев.
– Поезията на Кавафис противоречала на всички стандарти за края на XIX и началото на XX век: без рима, темп, художествени средства, постоянно с извърнат от време на време словоред и повторения. Темите също нямали нищо общо с огромните хрумвания на времето му. Той пишел на историческа, философска и еротична тема. Стиховете му са пропити със жлъч и самоирония. Езикът на Кавафис е несравним – заемки от александрийски идиоми, древногръцки изречения и думи, сюжети от национални песни.
Последователност по Бодлер
Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев
Ароматите ме въодушевяват като музиката
и като ритъма, като красивите слова.
Сърцето ми трепти, когато в съразмерен
стих изяснява дивният Бодлер това,
което бе за мен неразбираемо и което неясно
душата усещаше във мъчителна паника.
„ Природата е храм, изпълнен с живи
колони, те от време на време изричат слова невнятни.
Човек минава там през този гъст,
със знаци изпълнен, лес и те го гледат
със взор на забравени родственици.
Там звуци подредени се пресрещат
и сливат във единение като мрачевина, простряно
до светлината чак, в естетика слети
боите, звуците и миризмите.
Има благоухания така свежи,
сходно мириса на детска кожа,
и нежни като тон на флейта, и зелени
като лимонови дървета.
И по-богати има –
порочни, тържествуващи, – възпяват
желания на душата и на възприятията.
Излъчват те безбройни аромати
като ливан, смола от бор и миро. “
Не вярвайте само на туй, което виждате.
Поетите с по-остър взор са дарени.
Природата за тях градина е позната, близка.
Във тъмен парадайс останалите хора
се влачат опипом по сложен път.
Единствен искра, светващ като искра,
от време на време за момент огрява пътя
в нощта: едно ненадейно възприятие
за някакво съседство магнетично и инцидентно,
носталгия неочаквана и моментна тръпка,
фантазия в часа на изгрева и наслада
неочаквана, безпричинна, внезапно
в сърцето влезнала, с цел да отлети
по този начин ненадейно, както е пристигнала.
(1891-1900)
Гръцката фондация за просвета в съдействие със Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и Гръцко-българско съдружие „ Аристотел-културен мост ” са избрали тази дата, с цел да почетат бележития гръцки стихотворец Константинос Кавафис.
Честването ще е в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Започва в 17 ч. в Новата конферентна зала с кръгла маса и полемика. Продължава с декламация и концерт в Аулата от 19 ч. актьорите Александър Алексиев и Яна Титова ще четат преводи на Кавафис на български и британски, а поетът Йоргос Хулиарас в оригинал.
Ще свири цигуларят от Държавната опера в Солун – композиторът Симас Папанас и зам.-ректорът на Националната музикална академия проф. Борислава Танева. Вечерта ще приключи с коктейл в зала Alma mater.
Ще бъде обезпечен синхронен превод на български и гръцки език.
За поета
– Константинос Кавафис е гръцки стихотворец с английско поданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет.
– Починал е точно на 70-ия си рожден ден – на 29 април 1933 година
– Написал е 154 стихотворения, само че има още доста незавършени. Той е бил безпределно самокритичен перфекционист. Едно и също стихотворение е минавало през десетки, даже стотици редакции. През целия си живот Кавафис непрестанно е доусъвършенствал стиховете си. Отказвал да издаде стихосбирка. Рядко е давал по вестниците свои творби. Обичал да си ги разпечата на свои разходи и да ги дава на ръка на който реши.
– Приживе е бил международно незнаен. Негова стихосбирка излиза едвам след гибелта му. След като поезията му става притежание на света, славата му бързо се разраства и стига до такава степен, че е приет за един от огромните гръцки класици.
– Първата му специалност е публицистиката. Най-дълго е работил като служител – цели 30 години е чиновник в Министерството на публичните градежи в английската администрация на Египет.
– В България за първи път чуват за този класик през 1963 година, когато е издадена първата му стихосбирка в превод на Стефан Гечев.
– Поезията на Кавафис противоречала на всички стандарти за края на XIX и началото на XX век: без рима, темп, художествени средства, постоянно с извърнат от време на време словоред и повторения. Темите също нямали нищо общо с огромните хрумвания на времето му. Той пишел на историческа, философска и еротична тема. Стиховете му са пропити със жлъч и самоирония. Езикът на Кавафис е несравним – заемки от александрийски идиоми, древногръцки изречения и думи, сюжети от национални песни.
Последователност по Бодлер
Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев
Ароматите ме въодушевяват като музиката
и като ритъма, като красивите слова.
Сърцето ми трепти, когато в съразмерен
стих изяснява дивният Бодлер това,
което бе за мен неразбираемо и което неясно
душата усещаше във мъчителна паника.
„ Природата е храм, изпълнен с живи
колони, те от време на време изричат слова невнятни.
Човек минава там през този гъст,
със знаци изпълнен, лес и те го гледат
със взор на забравени родственици.
Там звуци подредени се пресрещат
и сливат във единение като мрачевина, простряно
до светлината чак, в естетика слети
боите, звуците и миризмите.
Има благоухания така свежи,
сходно мириса на детска кожа,
и нежни като тон на флейта, и зелени
като лимонови дървета.
И по-богати има –
порочни, тържествуващи, – възпяват
желания на душата и на възприятията.
Излъчват те безбройни аромати
като ливан, смола от бор и миро. “
Не вярвайте само на туй, което виждате.
Поетите с по-остър взор са дарени.
Природата за тях градина е позната, близка.
Във тъмен парадайс останалите хора
се влачат опипом по сложен път.
Единствен искра, светващ като искра,
от време на време за момент огрява пътя
в нощта: едно ненадейно възприятие
за някакво съседство магнетично и инцидентно,
носталгия неочаквана и моментна тръпка,
фантазия в часа на изгрева и наслада
неочаквана, безпричинна, внезапно
в сърцето влезнала, с цел да отлети
по този начин ненадейно, както е пристигнала.
(1891-1900)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ