„Задочна България“: Пътят на еманципацията на българската жена
На 8 март – Международния ден на дамата, рубриката „ Задочна България “ е отдадена на българските дами и трънливия път на тяхната равноправност у нас.
Коя е първата дамска специалност в България? За какво описват първите ни женски списания и вестници?
Те идват от разнообразни столетия, с цел да потвърдят, че нежната мощ може да преодолее всичко. Те се оправят с балканските нрави и рамките на идеологията. Те са българките в предишното, поради които 8 март не е просто дата в календара.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„ Идваме от една патриархална ера, в която ролята на дамата е била по-скоро пазителка на фамилното огнище “, разяснява историкът доктор Теодор Борисов, учител по нова българска история в Софийския университет. Изследва тематиката за дамите в българските общества от Освобождението насам.
Сред първите дами, назначени на работа у нас, са чистачките в Столичната община. Министерство на вътрешните работи също взимат дами на работа, с цел да проверяват женски закононарушения.
След края на Първата международна война българките към този момент се разграничават по своите ползи и витален стандарт.
За мястото на българката в първата половина на 20. век приказват така наречен женски вестници и списания. На техните страници четем, както битови публикации, по този начин и размишления за правата на модерната жена.
Зад доста от тези медии стоят така наречен женски сдружения, които при започване на 20. век се сплотяват в Български женски съюз. В него членуват дамите на видни общественици.
Започва и битката дамите да имат право на глас на избори.
„ Първоначално политиците гледат с подигравка на тази концепция. Александър Стамболийски споделя, че дамите, в случай че желаят да получат изборни права, би трябвало да вземат участие в трудовата тегоба.
Първо им се дава право да гласоподават на локални избори, само че единствено омъжени дами със законно подписан брак “, напомня историкът.
Жените у нас гласоподават за първи път през 1937 година, а след идването на социализма към този момент могат да бъдат и избирани. Именно през 50-те години за първи път 8 март се чества у нас като обществен ден на дамата.
„ Акцентът е върху тяхната трудова активност и ролята им на майки. Тогава се подтикват от страната така наречен „ майки героини “. В промишлеността имаме образец – Найда Манчева, която е два пъти воин на социалистическия труд, многомашинничка, която на 40 стана е работила в един миг “, разяснява доктор Теодор Борисов.
Снимка: btvnovinite.bg
До втората половина на интервала на социализма у нас дамата извоюва своето пълноправие, бидейки мощната, трудеща се майка. 8 март лека-полека се клишира.
В доста страни, в това число и България, 8 март се празнува и като Ден на майката„ След като цяла година са те пренебрегвали... в този момент ти дават един празник плюс цветенце и парфюмче. Зависимостта от брачна половинка бе сменена от надалеч по-издевателската взаимозависимост от обществото “. Тези думи на есеиста Георги Марков надникват зад фасадата на 8. март, която българката на зрелия социализъм претърпява.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Вече 80-те години малко или доста се доближаваме до Запада, само че моделът, който се постанова през 90-те у нас, води до друга прекаленост “, счита историкът Борисов.
Колкото и да се трансформират настройките, дамата у нас постоянно извоюва своето място – с достолепие, качества и финес.
Последвайте ни за още настоящи новини в Гугъл News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK




