Регламентът на ЕС за новите геномни техники не отменя правилата за GMO храните
На 8 декември 2023 година депутатът от партия " ИТН " (ИТН) Тошко Йорданов афишира от парламентарната естрада, че държавното управление е одобрило вкарването на GMO (ГМО) в България. В декларация от парламентарната естрада депутатът твърди, че с решението на държавното управление
се освобождават нови неизпитани ГМО в природата;
ще се отстрани регулирането на всички ГМО-та;
те ще могат да се оферират без етикиране и проследяване;
правото на нашата страна да не разрешава или да контролира развъждането на ГМО на наша територия ще бъде отнето.
Каква е действителността - ревизира.
Декларацията е необятно отразена в медиите и обществените мрежи
Независимо от изказванията на Йорданов пред медиите, че е „ имало неоповестено съвещание на Министерския съвет “, в действителност става дума за решение от постоянното съвещание на държавното управление на 6 декември 2023 година На него Министерският съвет утвърждава позицията на България за Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство на 11 и 12 декември в Брюксел.
Темата е предлагането за правилник по отношение на растенията, получени посредством някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Българската позиция е, че страната е задоволена от последните редакции на текстовете и може да поддържа постигането на общ метод по досието.
В ранния следобяд същия ден, 8 декември, на особено свикана конференция от Коалиция „ За да остане природа в България “ афишират несъгласието си с готвените промени с аргумента, че приемането на новите регулации за ГМО компрометира българската селскостопанска продукция и ще затрудни износа й.
Същият ден в 18 ч. се организира взаимно съвещание на парламентарните комисии по земеделието и по европейските въпроси. На него още първоначално излиза наяве, че Министерският съвет е трансформирал позицията си. В изказване пред медиите от държавния пресцентър оповестяват, че на съвещанието на 10-11 декември България ще гласоподава „ въздържал се “. Като причина за това решение се акцентира позицията на парламентарното болшинство и мнения, получени в Министерски съвет от неправителствения бранш.
По време на полемиката множеството депутати признават, че не са осведомени с готвената нова рамка. Решението им е, че след съвещанието на Съвета по земеделие в Брюксел ще поканят представители на Министерство на земеделието и храните и специалисти, и ще се срещнат с текстовете на предлагането за Регламент.
Обсъжданията по новия правилник за растенията, получени посредством някои геномни техники, текат на европейско равнище от 2021 година като България също взе участие в тях. Документът беше публично показан от Европейска комисия през юли тази година, а до края на ноември държавните управления имаха опция за мнения и въпроси по препоръчаните промени.
Какво съставляват новите геномни техники
Новите геномни техники стават необятно известни откакто през 2020 година Дженифър Дудна и Емануел Шарпантие получават Нобеловата премия за химия за развиването на технология за „ високопрецизно редактиране на генома “. Двете изследователки употребяват имунната система на бактерия, която обезврежда вируси, като изрязва тяхната ДНК с техника, наречена геномна ножица. Смята се, че методът CRISPR/Cas9 може да докара до нови научни открития, по-добри селскостопански култури и нови оръжия в битката с рака и генетичните болести.
Но и епохи обратно земеделието постоянно е разчитало извънредно мощно на генетиката и селекцията, изяснява в блога си докторът по биология Йордан Стефанов. „ Хората са употребявали архаични техники на селекция, при която са култивирали десетки генерации на един и същи тип с вярата да настъпи унаследима смяна (мутация), някаква смяна в генома, която да донесе мечтан от нас фенотип –по-големи плодове, по-сладък усет, по-трайна годишна продукция, по-високи добиви “.
Още от учебно заведение сме осведомени с по-съвременните опити на Грегор Мендел с граховите зърна и теорията му за наследствеността. Чували сме и името на известния с кръстосването на растения Иван Мичурин, най-малкото поради това, че днешно Царево носеше името му по време на социализма.
Новите геномни техники (НГТ) съставляват разнообразни биотехнологични способи, които трансформират организма на друго равнище – посредством генетични промени.
Така се дефинират и селектират верните характерности от личната ДНК на растението или от сходно растение. След това селекционерите на растения могат да употребяват НГТ за създаване на нови характерности или за възстановяване на съществуващите растения с по-голяма акуратност и експедитивност, спрямо стандартните техники за размножаване.
Някои от измененията в получените посредством НГТ артикули могат да се срещат и в природата или да бъдат получени чрез обичайни способи за размножаване.
Смята се, че най-близки до естествените промени в организма, са прилаганите техники на целенасочена мутагенеза, цис-генеза и интрагенеза. Растенията се слагат или при стресови условия, които водят до мечтана разновидност, или като се придвижва генетичен материал в границите на естествено съвместими растения.
При потребление на други НГТ продуктите могат да претърпят голям брой и обилни промени. Такъв способ е трансгенезата, при който се вкарва непознат генетичен материал.
Всичко ли е ГМО
„ Генетично модифициран организъм (ГМО) значи организъм, като се изключи човешкия организъм, в който генетичният материал е бил изменен по метод, който не настава естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация “- гласи дефицинията за ГМО, дадена в Директивата на Екологичен потенциал по отношение на съзнателното освобождение на генетично модифицирани организми в околната среда през 2001 г.
Тогава в приложение I A са разказани техниките, които не се смятат за генетична трансформация и надлежно няма да подлежат на регулация съгласно тази нормативна уредба. Това са мутагенезата и клетъчната фузия, при което се прави продан на генетичен материал посредством обичайни способи на размножаване.
През 2018 г обаче след иск на френски фермери Съдът на Европейски Съюз, воден от правилото на предпазливостта, приема, че използването на геномната техника мутагенеза е тип генетична трансформация и получените посредством нея организми би трябвало да влизат в обсега на закона за ГМО.
Така съгласно в този момент настоящото законодателство в Европейски Съюз всички растителни артикули, при които са употребявани новите геномни техники, попадат в категорията генно-модифицирани организми (ГМО) и подлежат на идентична регулация.
Какви са предложенията за промени в регламента за ГМО
Решението на Съда на Европейски Съюз, бързият прогрес на биотехнологиите от последните години и неналичието на схващане по отношение на техните резултати са част от аргументите през 2019 година Съветът на Европейски Съюз да разпореди на Европейска комисия изработването на задълбочено изследване за НГТ.
От изследването на Комисията през 2021 година излиза наяве, че съществуващото законодателство в региона на ГМО, изостава от научния и софтуерния прогрес и не улеснява в задоволителна степен създаването и стартирането на пазара на получени посредством НГТ новаторски артикули.
Съвместният проучвателен център на Европейска комисия (JRC) прави разбор на най-новите научни достижения, свързани с НГТ и създаването им за разнообразни типове култури, а Европейският орган за сигурност на храните приема научни мнения, свързани с сигурността на продуктите.
На тази база се изготвя новата регулаторна рамка. В нея се оферират разнообразни процедури за стартиране на пазара на получените посредством НГТ растения според от употребяваните техники. Целта е да се разграничат сортовете, „ считани за еквивалентни на стандартните растения “ от всички други растения, получени посредством НТГ.
Модифицираните посредством НТГ растения се разделят на две групи:
В категория 1 попадат растенията, които се срещат в природата или са получени посредством стандартно размножаване посредством мутагенеза и цис генеза. Задължително изискване е да не се разграничават от растението-майка с повече от 20 модификации.
Преди стартирането на пазара тези артикули ще бъдат подложени на инспекция за определяне на равностойност с стандартните артикули. Процедурата по верификация ще бъде доста опростена: подава се заявление до способния орган в съответната страна от Европейски Съюз и се дава информация за осъществените генетични модификации. При тези растения не би трябвало да се прави оценка на риска, тъй като се одобряват за идентични с естествените естествени артикули и надлежно могат да бъдат етикетирани като тях.
На равнище консуматор проследимостта ще бъде обезпечена посредством основаване на обществено наличен указател, в която са изброени растенията от тази група.
В категория 2 попадат всички останали получени посредством НГТ растения. За тях се ползва, както и до в този момент, съществуващото законодателство за ГМО. Те могат да бъдат пуснати на пазара след оценка на риска и единствено след процедура за издаване на позволение. Тези растения подлежат на особено етикетиране и следене.
В новия Регламент на никое място не е посочено, че регулациите за развъждане на всички ГМО отпадат. Новата правна рамка не визира опцията на страните членки да не разрешават развъждането на ГМО на своята територия и надлежно тази опция не е отстранена.
Единственият ГМО, позволен за развъждане в Европейски Съюз, е царевицата MON 810, която се отглежда в Испания и Португалия, само че 18 от 27-те страни от Европейски Съюз са лимитирали или забранили развъждането му на цялата си територия или на част от нея. България е измежду страните наложили цялостна възбрана.
За и срещу новата правна рамка
Широко публично разискване преди представянето на документа демонстрира изрично разделяне сред тези, които поддържат, и тези, които са срещу предлагането.
Аргументите „ за “ включват отпадането на регулаторната и бюрократична тежест при потреблението на НГТ, опцията за нововъведения в растениевъдството, резистентност на продуктите и битката с климатичните промени.
Сред подкрепящите предлагането са най-голямото земеделско лоби в ЕС- COPA-COGECA, COCERAL (търговци на зърно), FEDIOL (производители на растителни масла и протеинови брашна) и други
Противниците на концепцията за категоризиране на НГТ са най-вече по-малки фермерски съюзи и организации, занимаващи се с биологично земеделие, екология и здравословно хранене. Техните опасения са, че ще бъде отнета свободата на земеделските производители, ще бъде нарушен салдото в природата и биоразнообразието. Не малко от организациите прозират и опит за „ корпоративен надзор “ от страна на огромните агрохимически компании.
Сред отричащите измененията са IFOAM Organics Europe (движение за биологично земеделие), екоорганизацията Friends of Earth Europe, Slow Food и други През февруари тази година на проведен от тях протест те връчиха на Европейска комисия петиция, подписана от 420 000 жители на Европейски Съюз, в която се упорства всички ГМО да останат „ контролирани и етикетирани “ – в това число така наречен нови геномни техники – според настоящата инструкция на Европейски Съюз за ГМО.
Предложението на Европейска комисия към този момент неколкократно е обсъждано в Съвета на Европейски Съюз
Държавите членки показват опасения, че въпросът не е задоволително добре изследван и се тормозят по отношение на контрола, който ще бъде реализиран върху продуктите от категория 1.
България желае спомагателни разяснения за взаимното битие на продуктите на НГТ с стандартното и биологично земеделие и опазването на биологичното многообразие, за равноправния достъп до генофонда за осъществяване на селекционна активност и недопускане на патентни ограничавания в това отношение, както и правото на осведомен избор на потребителите във връзка с продуктите на НГТ.
Ротационният ръководител на Съвета на Европейски Съюз Испания (юни-декември 2023) предложи редакция на някои от текстовете, които, както написа в решението на Министерски съвет, до „ огромна степен са удовлетворили българската страна “.
На последната среща на Съвета по земеделие и риболовство на 11 декември при импровизирано гласоподаване министрите не реализираха общ метод по досието, като показаха угриженост по отношение на сигурността, етикетирането и общественото приемане на измененията.
България гласоподава с „ въздържал се “, а земеделският министър Кирил Вътев стимулира позицията на страната с „ политическата сензитивност по тематиката и публичната настройка по този въпрос у нас “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
се освобождават нови неизпитани ГМО в природата;
ще се отстрани регулирането на всички ГМО-та;
те ще могат да се оферират без етикиране и проследяване;
правото на нашата страна да не разрешава или да контролира развъждането на ГМО на наша територия ще бъде отнето.
Каква е действителността - ревизира.
Декларацията е необятно отразена в медиите и обществените мрежи
Независимо от изказванията на Йорданов пред медиите, че е „ имало неоповестено съвещание на Министерския съвет “, в действителност става дума за решение от постоянното съвещание на държавното управление на 6 декември 2023 година На него Министерският съвет утвърждава позицията на България за Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство на 11 и 12 декември в Брюксел.
Темата е предлагането за правилник по отношение на растенията, получени посредством някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Българската позиция е, че страната е задоволена от последните редакции на текстовете и може да поддържа постигането на общ метод по досието.
В ранния следобяд същия ден, 8 декември, на особено свикана конференция от Коалиция „ За да остане природа в България “ афишират несъгласието си с готвените промени с аргумента, че приемането на новите регулации за ГМО компрометира българската селскостопанска продукция и ще затрудни износа й.
Същият ден в 18 ч. се организира взаимно съвещание на парламентарните комисии по земеделието и по европейските въпроси. На него още първоначално излиза наяве, че Министерският съвет е трансформирал позицията си. В изказване пред медиите от държавния пресцентър оповестяват, че на съвещанието на 10-11 декември България ще гласоподава „ въздържал се “. Като причина за това решение се акцентира позицията на парламентарното болшинство и мнения, получени в Министерски съвет от неправителствения бранш.
По време на полемиката множеството депутати признават, че не са осведомени с готвената нова рамка. Решението им е, че след съвещанието на Съвета по земеделие в Брюксел ще поканят представители на Министерство на земеделието и храните и специалисти, и ще се срещнат с текстовете на предлагането за Регламент.
Обсъжданията по новия правилник за растенията, получени посредством някои геномни техники, текат на европейско равнище от 2021 година като България също взе участие в тях. Документът беше публично показан от Европейска комисия през юли тази година, а до края на ноември държавните управления имаха опция за мнения и въпроси по препоръчаните промени.
Какво съставляват новите геномни техники
Новите геномни техники стават необятно известни откакто през 2020 година Дженифър Дудна и Емануел Шарпантие получават Нобеловата премия за химия за развиването на технология за „ високопрецизно редактиране на генома “. Двете изследователки употребяват имунната система на бактерия, която обезврежда вируси, като изрязва тяхната ДНК с техника, наречена геномна ножица. Смята се, че методът CRISPR/Cas9 може да докара до нови научни открития, по-добри селскостопански култури и нови оръжия в битката с рака и генетичните болести.
Но и епохи обратно земеделието постоянно е разчитало извънредно мощно на генетиката и селекцията, изяснява в блога си докторът по биология Йордан Стефанов. „ Хората са употребявали архаични техники на селекция, при която са култивирали десетки генерации на един и същи тип с вярата да настъпи унаследима смяна (мутация), някаква смяна в генома, която да донесе мечтан от нас фенотип –по-големи плодове, по-сладък усет, по-трайна годишна продукция, по-високи добиви “.
Още от учебно заведение сме осведомени с по-съвременните опити на Грегор Мендел с граховите зърна и теорията му за наследствеността. Чували сме и името на известния с кръстосването на растения Иван Мичурин, най-малкото поради това, че днешно Царево носеше името му по време на социализма.
Новите геномни техники (НГТ) съставляват разнообразни биотехнологични способи, които трансформират организма на друго равнище – посредством генетични промени.
Така се дефинират и селектират верните характерности от личната ДНК на растението или от сходно растение. След това селекционерите на растения могат да употребяват НГТ за създаване на нови характерности или за възстановяване на съществуващите растения с по-голяма акуратност и експедитивност, спрямо стандартните техники за размножаване.
Някои от измененията в получените посредством НГТ артикули могат да се срещат и в природата или да бъдат получени чрез обичайни способи за размножаване.
Смята се, че най-близки до естествените промени в организма, са прилаганите техники на целенасочена мутагенеза, цис-генеза и интрагенеза. Растенията се слагат или при стресови условия, които водят до мечтана разновидност, или като се придвижва генетичен материал в границите на естествено съвместими растения.
При потребление на други НГТ продуктите могат да претърпят голям брой и обилни промени. Такъв способ е трансгенезата, при който се вкарва непознат генетичен материал.
Всичко ли е ГМО
„ Генетично модифициран организъм (ГМО) значи организъм, като се изключи човешкия организъм, в който генетичният материал е бил изменен по метод, който не настава естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация “- гласи дефицинията за ГМО, дадена в Директивата на Екологичен потенциал по отношение на съзнателното освобождение на генетично модифицирани организми в околната среда през 2001 г.
Тогава в приложение I A са разказани техниките, които не се смятат за генетична трансформация и надлежно няма да подлежат на регулация съгласно тази нормативна уредба. Това са мутагенезата и клетъчната фузия, при което се прави продан на генетичен материал посредством обичайни способи на размножаване.
През 2018 г обаче след иск на френски фермери Съдът на Европейски Съюз, воден от правилото на предпазливостта, приема, че използването на геномната техника мутагенеза е тип генетична трансформация и получените посредством нея организми би трябвало да влизат в обсега на закона за ГМО.
Така съгласно в този момент настоящото законодателство в Европейски Съюз всички растителни артикули, при които са употребявани новите геномни техники, попадат в категорията генно-модифицирани организми (ГМО) и подлежат на идентична регулация.
Какви са предложенията за промени в регламента за ГМО
Решението на Съда на Европейски Съюз, бързият прогрес на биотехнологиите от последните години и неналичието на схващане по отношение на техните резултати са част от аргументите през 2019 година Съветът на Европейски Съюз да разпореди на Европейска комисия изработването на задълбочено изследване за НГТ.
От изследването на Комисията през 2021 година излиза наяве, че съществуващото законодателство в региона на ГМО, изостава от научния и софтуерния прогрес и не улеснява в задоволителна степен създаването и стартирането на пазара на получени посредством НГТ новаторски артикули.
Съвместният проучвателен център на Европейска комисия (JRC) прави разбор на най-новите научни достижения, свързани с НГТ и създаването им за разнообразни типове култури, а Европейският орган за сигурност на храните приема научни мнения, свързани с сигурността на продуктите.
На тази база се изготвя новата регулаторна рамка. В нея се оферират разнообразни процедури за стартиране на пазара на получените посредством НГТ растения според от употребяваните техники. Целта е да се разграничат сортовете, „ считани за еквивалентни на стандартните растения “ от всички други растения, получени посредством НТГ.
Модифицираните посредством НТГ растения се разделят на две групи:
В категория 1 попадат растенията, които се срещат в природата или са получени посредством стандартно размножаване посредством мутагенеза и цис генеза. Задължително изискване е да не се разграничават от растението-майка с повече от 20 модификации.
Преди стартирането на пазара тези артикули ще бъдат подложени на инспекция за определяне на равностойност с стандартните артикули. Процедурата по верификация ще бъде доста опростена: подава се заявление до способния орган в съответната страна от Европейски Съюз и се дава информация за осъществените генетични модификации. При тези растения не би трябвало да се прави оценка на риска, тъй като се одобряват за идентични с естествените естествени артикули и надлежно могат да бъдат етикетирани като тях.
На равнище консуматор проследимостта ще бъде обезпечена посредством основаване на обществено наличен указател, в която са изброени растенията от тази група.
В категория 2 попадат всички останали получени посредством НГТ растения. За тях се ползва, както и до в този момент, съществуващото законодателство за ГМО. Те могат да бъдат пуснати на пазара след оценка на риска и единствено след процедура за издаване на позволение. Тези растения подлежат на особено етикетиране и следене.
В новия Регламент на никое място не е посочено, че регулациите за развъждане на всички ГМО отпадат. Новата правна рамка не визира опцията на страните членки да не разрешават развъждането на ГМО на своята територия и надлежно тази опция не е отстранена.
Единственият ГМО, позволен за развъждане в Европейски Съюз, е царевицата MON 810, която се отглежда в Испания и Португалия, само че 18 от 27-те страни от Европейски Съюз са лимитирали или забранили развъждането му на цялата си територия или на част от нея. България е измежду страните наложили цялостна възбрана.
За и срещу новата правна рамка
Широко публично разискване преди представянето на документа демонстрира изрично разделяне сред тези, които поддържат, и тези, които са срещу предлагането.
Аргументите „ за “ включват отпадането на регулаторната и бюрократична тежест при потреблението на НГТ, опцията за нововъведения в растениевъдството, резистентност на продуктите и битката с климатичните промени.
Сред подкрепящите предлагането са най-голямото земеделско лоби в ЕС- COPA-COGECA, COCERAL (търговци на зърно), FEDIOL (производители на растителни масла и протеинови брашна) и други
Противниците на концепцията за категоризиране на НГТ са най-вече по-малки фермерски съюзи и организации, занимаващи се с биологично земеделие, екология и здравословно хранене. Техните опасения са, че ще бъде отнета свободата на земеделските производители, ще бъде нарушен салдото в природата и биоразнообразието. Не малко от организациите прозират и опит за „ корпоративен надзор “ от страна на огромните агрохимически компании.
Сред отричащите измененията са IFOAM Organics Europe (движение за биологично земеделие), екоорганизацията Friends of Earth Europe, Slow Food и други През февруари тази година на проведен от тях протест те връчиха на Европейска комисия петиция, подписана от 420 000 жители на Европейски Съюз, в която се упорства всички ГМО да останат „ контролирани и етикетирани “ – в това число така наречен нови геномни техники – според настоящата инструкция на Европейски Съюз за ГМО.
Предложението на Европейска комисия към този момент неколкократно е обсъждано в Съвета на Европейски Съюз
Държавите членки показват опасения, че въпросът не е задоволително добре изследван и се тормозят по отношение на контрола, който ще бъде реализиран върху продуктите от категория 1.
България желае спомагателни разяснения за взаимното битие на продуктите на НГТ с стандартното и биологично земеделие и опазването на биологичното многообразие, за равноправния достъп до генофонда за осъществяване на селекционна активност и недопускане на патентни ограничавания в това отношение, както и правото на осведомен избор на потребителите във връзка с продуктите на НГТ.
Ротационният ръководител на Съвета на Европейски Съюз Испания (юни-декември 2023) предложи редакция на някои от текстовете, които, както написа в решението на Министерски съвет, до „ огромна степен са удовлетворили българската страна “.
На последната среща на Съвета по земеделие и риболовство на 11 декември при импровизирано гласоподаване министрите не реализираха общ метод по досието, като показаха угриженост по отношение на сигурността, етикетирането и общественото приемане на измененията.
България гласоподава с „ въздържал се “, а земеделският министър Кирил Вътев стимулира позицията на страната с „ политическата сензитивност по тематиката и публичната настройка по този въпрос у нас “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ