На 8 август 1877 г., генерал Столетов изпраща тревожна телеграма

На 8 август 1877 година, военачалник Столетов изпраща тревожна депеша до военачалник Радецки.

Това напомня InfoSpravka.com.

Телеграмата гласи :

„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща против нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без пресилване, ще се пазиме до прекаленост, само че подкрепления са извънредно нужни. "

Едва 7500 съветски воини и български опълченци с 27 оръдия против 27 000 души турски бойци с 48 оръдия. Руските воини и българското опълчение донасят по този начин жадуваната независимост на българите след 500 години османско робство.

След боевете при Стара Загора, Централната османска войска с пълководец Сюлейман паша се насочва на север за прекосяване на Стара планина. Целта е да се пробие блокадата при гр. Плевен и да се съедини с частите при Западната войска и Източнодунавската войска в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.

Успее ли да премине Стара планина Централната османска войска ще сложи в сериозно състояние Руската войска и крайния излаз от войната остава с незнаен край.

На 7 август е намерено съсредоточаването на Централната османска войска при гр. Казанлък. На 8 август генерал-майор Столетов изпраща депеша до генерал-лейтенат Радецки която гласи:

„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща против нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без пресилване, ще се пазиме до прекаленост, само че подкрепления са извънредно нужни. "

На помощ с интензивен марш са ориентирани подкрепления. За тяхното идване са нужни три дни. На 9 август стартира героичната битка на Шипка.

През нощта на 8 против 9 август частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към вр. Малък Бедек и към 7:00 часа отхвърлят съветските постове, построяват позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа нападат съветските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Генерал-майор Столетов преценя дейностите като начало на основния удар и поддържа силите на полковник Толстой с целия пехотен запас на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша нападна Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води единствено показателен огън и подхваща фронтална офанзива против първата съветска позиция (главна) в региона на Малката батарея. Атаката е отбита, само че османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна пукотевица. Създадената конюнктура дава съображение Полевия щаб на Руската войска да разпрати известие до всички елементи:

„ Шипка е мощно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката стартира сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. “

Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат оптимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша подхваща четвъртата си офанзива против Стоманената батарея, а от фланга нападна за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на багра идва с интензивен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковник Александър Липински), който поема защитата на западната и северната позиция. Отбити са още три турски офанзиви, като бранителите заради липса на патрони употребяват камъни, дървета и даже трупове на починалите.

По този мотив генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния сътрудник на френския вестник „ L'Estafette “, А. М. Млоховски дьо Белина:

„ Пишете основно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които нямайки муниции, отблъскваха турските офанзиви с камъни. “

Около 18:00 часа бранителите на прохода са устояли и офанзивите са прекъснати. Османските сили са заели преференциални позиции за офанзива на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.

На идващият ден 10 август, Сюлейман паша анулира заповедта за нова офанзива. Организира в детайли разузнаване и създава проект за деяние на идващия ден. Османските сили инженерно приготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на бранителите от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с спирания се води артилерийска престрелка. Затишието дава опция да се завоюва време за похода на съветските подкрепления към Шипченския проход.

Турските офанзиви на 11 август стартират към 4:00 часа, като направленията на ударите са изменени. Расим паша нападна в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша нападна връх Свети Никола, а общия запас връх Акри Джебел. Вейсел паша към 9:00 часа изненадващо нападна източната позиция. Към обяд всички офанзиви са отбити. Обстановка става сериозна към 16:00 часа когато османските сили завладяват връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е мощно нападнат. Две роти български опълченци отбиват офанзивата. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от обособени командири като позволено оттегляне.

Катастрофата е предотвратена от решителната интервенция на междинния команден състав: полковник Липински с 20 боеца стопира отстъплението в региона на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а лекар Константин Везенков (старши доктор на Българското опълчение) провежда конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.

Към 17:30 часа на връх Шипка идва първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама боеца на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, пълководец, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се концентрира, нападна, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и завладява вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са нормализирани и към 22:00 часа решителния пердах затихва по цялата линия.

Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

„ Никога не се е виждало такова грубо и кърваво стълкновение. “

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият пълководец генерал-майор Николай Столетов в депеша до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки декларира:

„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат даже в случай че ги изразходваме до последния човек. “

След няколко дни упорства:

„ Да се наградят, както е открито за частите от войските на нашата войска. “

Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, интензивен с нови подкрепления до 14 820 бойци, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд).

Възнамерява да усъвършенства позициите с дейности против командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна смяната на съветските сили и възобновява офанзивите, чиято основна цел е техния тилен сектор. Настъплението стартира колоната на Вейсел паша в региона на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон (майор Климович) отразява три турски офанзиви. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на яростен, само че несполучлив обстрел, а Салих паша нападна върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад против втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон (подполковник Ходяков) отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14:00 часа подполковник Ходяков нападна без триумф връх Йешилтепе.

В сраженията вземат участие и 1000 цивилни поданици на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния сътрудник на британския вестник „ Daily News “, Арчибалд Форбс пред съветския посланик граф Николай Игнатиев:

„ Той е във екстаз от нашите бойци, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 поданици и деца габровци разнасяли под град от патрони вода на нашите войски и дори на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с цялостна самопожертвователност. “

Към 22:00 часа боят приключва и съперниците се връщат на изходните позиции.

На 13 август състава на Шипченския отряд се прегрупира. Българското опълчение е изтеглено за възобновяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк съветските сили доближават до 14 217 бойци и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява връх Йешилтепе. Атакува от придвижване връх Акри Джебел, само че е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша контраатакува несполучливо връх Йешилтепе. На връх Узункуш пада погубен генерал-майор Валериан Дерожински— пълководец на Руския Габровски отряд.

На 14 август колоната на Шакир паша възобновява настъплението против връх Йешилтепе. След негово флангово обгръщане, съветските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за нахлуване и минават към защита. Завършва шестдневната битка за Шипченския проход.

От османска страна общо убити и ранени: 223 офицера и 6527 боеца.

Падналите за свободата на България, след боевете на Шипка, общо убити и ранени български и съветски воини са: 108 офицера и 3348 боеца.