Босфорс-мажор – как и с какво Путин посрещна Ердоган
На 8 април съветският президент Владимир Путин одобри в Москва турския си сътрудник Реджеп Тайип Ердоган. Специалният сътрудник на „ Коммерсантъ “ за Кремъл Андрей Колесников счита, че основна тематика на договарянията са били доставките на съветски газ, които Турция си обезпечава. Той разяснява какви изтънчени врътки е приложил турският водач, с цел да реши въпроса в своя изгода.
Случи се непредвиденото: Ердоган закъсня с полета си от Истанбул повече от час. При все, че той бе предстоящ да дойде в точния момент в Кремъл. После се обясни, че Владимир Путин и Реджеп Ердоган няма да отидат същата вечер в Болшой спектакъл на операта „ Троя “, каквито бяха желанията им, и че ползите им там ще бъдат представлявани от министрите на културата.
Стана ясно, че Путин и Ердоган не считат да припират за договарянията в Кремъл /а нали операта беше единственият фактор, кадърен да сдържи техния възторг по време на обеда и пресконференцията/. Когато двамата президенти се откриха най-после в Кремъл, Владимир Путин безшумно, само че извънредно изразително, и съгласно мен, с голямо наслаждение, поздрави Реджеп Ердоган на турски. И в случай че не бъркам, съветският президент остана удовлетворен от резултата, който създаде, доста повече, в сравнение с турският.
Преди срещата в стеснен състав Путин се ограничи в дежурните изречения за, правилно, непроменяемо и неизбежно растящият стокообмен. А ето Реджеп Ердоган, коства ми се, приказва всъщност. При това той се преизпълваше със странното, коства ми се, чувство за убеденост в себе си и в своя утринен ден. Някой може би ще назова това блаженство, което заради нещо напира в него. Но не, това е прекомерно допълнително, и просто би трябвало да се каже, че не е нужна да бъде толкоз убеден в себе си, че животът е много комплициран и че той самичък ще разпредели всичките уверености на местата им по дни и часове… Но да кажеш, че това е минало, давайте да приказваме всъщност, няма на кого.
„ Преди всичко, желая да отбележа Турски поток. Действително, строителството на морския сектор на този газопровод е приключено. Изграждането на сухопътната част върви по проект. Предстои ни в точния момент да приключим строителството и на този сектор “, сподели турският президент. Впрочем, да се приказва за това с сходни изрази би си коствало единствено, с цел да се прикрият подозренията в тяхната своевременност.
Когато срещата в камерен състав беше в разгара си, при публицистите дотича ръководителят на съветският фонд за директни вложения Кирил Дмитриев, който сподели, че ето в този момент ще стартира работата на новия руско-турски капиталов фонд на стойност 900 млн.долара. „ Това може и да ви наподобява необичайно, само че доста турски компании съществено разискват опциите за вложения във вътрешния съветски туризъм! “, заяви Дмитриев. А и е правилно, че това изглеждаше прекомерно необичайно. Но странностите на Кирил Дмитриев не завършиха с това.
Много е допустимо мощно да нарасне ползата на съветските компании в Турция и на турските в Русия! – продължи той и описа за капиталовата прелест на компанията „ Яндекс “. А помолен да конкретизира своите прогнози, добави: „ Разбира се, че ще усилваме софтуерното си наличие в Турция и в други арабски страни! “. Така малко и събирателно единствено в една фраза от дълго време не се е говорило нито за Турция, нито за други арабски страни. Защо господин Дмитриев назова Турция арабска страна, вероятно и рационален човек не би схванал.
Независимо от това, че Владимир Путин сподели, че следва разискване на голям пакет оферти и въпроси, този развой не лиши доста време. Преговорите в уголемен състав се оказаха условни, скоро стартира и кръглата маса с присъединяване на предприемачи от Турция и Русия, и форматът не предвещаваше дълга развръзка. И господин Ердоган към този момент беше споделил, че Турция е подготвена да предложи облекчени разновидности за пътуването на съветските предприемачи и че „ ние преглеждаме съветските компании в Турция като свои “.
Това, прочее, означаваше, че до в този момент визовите проблеми за съветските и турските предприемачи по този начин и не са решени, въпреки за това да се приказва всякога на всяка среща и не за пръв път. Ситуацията се изостри незабавно, откакто Турция разруши съветския бомбардировач и до момента наподобява безизходна /при това се знае, че всички останали проблеми, свързани с случая, включително и моралните, по всички признаци са изчерпани отдавна/. Междувременно срещата с бизнеса продължи повече от час и половина против плануваните 40 минути.
В режима на закрити порти от съветска страна са говорили министърът на икономическото развиване Максим Орешкин, шефът на „ Росагро “ Андрей Гурьов, генералният шеф на „ Металоинвест “ Андрей Варичев и ръководителят на „ Росатом “ Алексей Лихачов. И всичко вървяло спокойно. От турска страна са били планувани единствено докладчици. Но точката на шупване се случила при четвъртия турски предприемач. Внезапно от упор той попитал Путин за какво Русия не дава на Турция почтени газови доставки. И Владимир Путин почнал да дава отговор в детайли, и евентуално е видял, че това би трябвало да го притисне, отговарял твърдо и още по-категорично, а отговорът му бил все по-малко успокоителен за турците: че има пазар с интернационалните стандарти и че по никакъв начин не може да се вършат доставки на всички, защото всички без изключения упорстват за доставки… Изобщо, по този начин на неговото място би отговарял всеки районен търговец на газ, даже на вътрешния пазар.
Този отговор обаче не удовлетвори на първо място самия Реджеп Тайип Ердоган. След отговора на Владимир Путин той очевидно с възпитателна цел реши да даде опция за изявления на всички турски предприемачи, а те бяха 20 души. Т.е. това беше такава форма на наказване за неотстъпчивостта по въпроса за доставките. И един след различен турските предприемачи разказваха по какъв начин се стремят да стъпят на съветския пазар, по какъв начин за това вършат всякога и невъзможното, жалваха се от сложните условия за бизнеса в Русия. Съдейки по всички, трябваше да стане явно: че газовите доставки са нужни като въздуха, с цел да компенсират тежките морални и материални загуби на турския бизнес, обвързван с вложение в Русия.
На конференцията президентите следваше да се появят, вероятно изтощени по този начин, както изглеждаха самите предприемачи след тази среща. Но с Путин и Ердоган това въобще не беше по този начин. Изглежда при тях сходен тип мероприятия са влезнали дори не в кръвта им, а в обмяната на веществата. Ердоган стартира пръв, той заприказва за несъответствието в търговията сред двете страни и за това, че на първо място повода е в газовите доставки и цените им. Търговският баланс се развива в интерес на Русия и това става поради вноса на природния газ, само че с времето този баланс може да се промени, сподели той. А намекът му беше по-прозрачен и от самия газ.
Ердоган уточни, че би трябвало да се види по какъв метод могат да се развиват двустранните връзки, откакто 81 турски провинции употребяват газ и главно естествен, а 50% от него се купува от Русия. Господин Путин, наподобява, първоначално не смяташе да разяснява, само че бързо премисли. Той внезапно разкритикува тезата за несъответствието и предложи казусът да се преглежда по-широко. И основното – той приказва за стабилността на съветските доставки, разнообразни от другите, и това очевидно бе още една комерсиална позиция от договарянията.
По всичко беше ясно, че Путин е нервиран от срещата с бизнеса, която Ердоган се постара безпардонно да трансформира в инструмент на тези договаряния. Би било необичайно, в случай че двамата на тези договаряния не се изкажат и във връзка проблемите в сирийския Идлиб. Те се и изрекоха, само че и нищо ново не споделиха. „ Решението на всички проблеми ще бъде допустимо, когато се образува конституционният комитет в Сирия. Списъкът на членовете му се намира при специфичния представител на Организация на обединените нации за Сирия за координиране “, уточни Путин. Все отново и това беше вест. Значи, описът най-после е координиран с управляващите и опозицията в Сирия. А по-нататъшната отговорност господин Путин е делегирал на Организация на обединените нации.
Освен това, съветският президент сподели, че да, казусът с визите не е решен, само че е реализирана договореност, че безвизовият продан ще бъде за притежателите на служебни паспорти, а такива, съгласно него, в турската страна има 3 пъти повече, в сравнение с в Русия. И към този момент на този укор Реджеп Тайип Ердоган не можа нищо да каже.
Случи се непредвиденото: Ердоган закъсня с полета си от Истанбул повече от час. При все, че той бе предстоящ да дойде в точния момент в Кремъл. После се обясни, че Владимир Путин и Реджеп Ердоган няма да отидат същата вечер в Болшой спектакъл на операта „ Троя “, каквито бяха желанията им, и че ползите им там ще бъдат представлявани от министрите на културата.
Стана ясно, че Путин и Ердоган не считат да припират за договарянията в Кремъл /а нали операта беше единственият фактор, кадърен да сдържи техния възторг по време на обеда и пресконференцията/. Когато двамата президенти се откриха най-после в Кремъл, Владимир Путин безшумно, само че извънредно изразително, и съгласно мен, с голямо наслаждение, поздрави Реджеп Ердоган на турски. И в случай че не бъркам, съветският президент остана удовлетворен от резултата, който създаде, доста повече, в сравнение с турският.
Преди срещата в стеснен състав Путин се ограничи в дежурните изречения за, правилно, непроменяемо и неизбежно растящият стокообмен. А ето Реджеп Ердоган, коства ми се, приказва всъщност. При това той се преизпълваше със странното, коства ми се, чувство за убеденост в себе си и в своя утринен ден. Някой може би ще назова това блаженство, което заради нещо напира в него. Но не, това е прекомерно допълнително, и просто би трябвало да се каже, че не е нужна да бъде толкоз убеден в себе си, че животът е много комплициран и че той самичък ще разпредели всичките уверености на местата им по дни и часове… Но да кажеш, че това е минало, давайте да приказваме всъщност, няма на кого.
„ Преди всичко, желая да отбележа Турски поток. Действително, строителството на морския сектор на този газопровод е приключено. Изграждането на сухопътната част върви по проект. Предстои ни в точния момент да приключим строителството и на този сектор “, сподели турският президент. Впрочем, да се приказва за това с сходни изрази би си коствало единствено, с цел да се прикрият подозренията в тяхната своевременност.
Когато срещата в камерен състав беше в разгара си, при публицистите дотича ръководителят на съветският фонд за директни вложения Кирил Дмитриев, който сподели, че ето в този момент ще стартира работата на новия руско-турски капиталов фонд на стойност 900 млн.долара. „ Това може и да ви наподобява необичайно, само че доста турски компании съществено разискват опциите за вложения във вътрешния съветски туризъм! “, заяви Дмитриев. А и е правилно, че това изглеждаше прекомерно необичайно. Но странностите на Кирил Дмитриев не завършиха с това.
Много е допустимо мощно да нарасне ползата на съветските компании в Турция и на турските в Русия! – продължи той и описа за капиталовата прелест на компанията „ Яндекс “. А помолен да конкретизира своите прогнози, добави: „ Разбира се, че ще усилваме софтуерното си наличие в Турция и в други арабски страни! “. Така малко и събирателно единствено в една фраза от дълго време не се е говорило нито за Турция, нито за други арабски страни. Защо господин Дмитриев назова Турция арабска страна, вероятно и рационален човек не би схванал.
Независимо от това, че Владимир Путин сподели, че следва разискване на голям пакет оферти и въпроси, този развой не лиши доста време. Преговорите в уголемен състав се оказаха условни, скоро стартира и кръглата маса с присъединяване на предприемачи от Турция и Русия, и форматът не предвещаваше дълга развръзка. И господин Ердоган към този момент беше споделил, че Турция е подготвена да предложи облекчени разновидности за пътуването на съветските предприемачи и че „ ние преглеждаме съветските компании в Турция като свои “.
Това, прочее, означаваше, че до в този момент визовите проблеми за съветските и турските предприемачи по този начин и не са решени, въпреки за това да се приказва всякога на всяка среща и не за пръв път. Ситуацията се изостри незабавно, откакто Турция разруши съветския бомбардировач и до момента наподобява безизходна /при това се знае, че всички останали проблеми, свързани с случая, включително и моралните, по всички признаци са изчерпани отдавна/. Междувременно срещата с бизнеса продължи повече от час и половина против плануваните 40 минути.
В режима на закрити порти от съветска страна са говорили министърът на икономическото развиване Максим Орешкин, шефът на „ Росагро “ Андрей Гурьов, генералният шеф на „ Металоинвест “ Андрей Варичев и ръководителят на „ Росатом “ Алексей Лихачов. И всичко вървяло спокойно. От турска страна са били планувани единствено докладчици. Но точката на шупване се случила при четвъртия турски предприемач. Внезапно от упор той попитал Путин за какво Русия не дава на Турция почтени газови доставки. И Владимир Путин почнал да дава отговор в детайли, и евентуално е видял, че това би трябвало да го притисне, отговарял твърдо и още по-категорично, а отговорът му бил все по-малко успокоителен за турците: че има пазар с интернационалните стандарти и че по никакъв начин не може да се вършат доставки на всички, защото всички без изключения упорстват за доставки… Изобщо, по този начин на неговото място би отговарял всеки районен търговец на газ, даже на вътрешния пазар.
Този отговор обаче не удовлетвори на първо място самия Реджеп Тайип Ердоган. След отговора на Владимир Путин той очевидно с възпитателна цел реши да даде опция за изявления на всички турски предприемачи, а те бяха 20 души. Т.е. това беше такава форма на наказване за неотстъпчивостта по въпроса за доставките. И един след различен турските предприемачи разказваха по какъв начин се стремят да стъпят на съветския пазар, по какъв начин за това вършат всякога и невъзможното, жалваха се от сложните условия за бизнеса в Русия. Съдейки по всички, трябваше да стане явно: че газовите доставки са нужни като въздуха, с цел да компенсират тежките морални и материални загуби на турския бизнес, обвързван с вложение в Русия.
На конференцията президентите следваше да се появят, вероятно изтощени по този начин, както изглеждаха самите предприемачи след тази среща. Но с Путин и Ердоган това въобще не беше по този начин. Изглежда при тях сходен тип мероприятия са влезнали дори не в кръвта им, а в обмяната на веществата. Ердоган стартира пръв, той заприказва за несъответствието в търговията сред двете страни и за това, че на първо място повода е в газовите доставки и цените им. Търговският баланс се развива в интерес на Русия и това става поради вноса на природния газ, само че с времето този баланс може да се промени, сподели той. А намекът му беше по-прозрачен и от самия газ.
Ердоган уточни, че би трябвало да се види по какъв метод могат да се развиват двустранните връзки, откакто 81 турски провинции употребяват газ и главно естествен, а 50% от него се купува от Русия. Господин Путин, наподобява, първоначално не смяташе да разяснява, само че бързо премисли. Той внезапно разкритикува тезата за несъответствието и предложи казусът да се преглежда по-широко. И основното – той приказва за стабилността на съветските доставки, разнообразни от другите, и това очевидно бе още една комерсиална позиция от договарянията.
По всичко беше ясно, че Путин е нервиран от срещата с бизнеса, която Ердоган се постара безпардонно да трансформира в инструмент на тези договаряния. Би било необичайно, в случай че двамата на тези договаряния не се изкажат и във връзка проблемите в сирийския Идлиб. Те се и изрекоха, само че и нищо ново не споделиха. „ Решението на всички проблеми ще бъде допустимо, когато се образува конституционният комитет в Сирия. Списъкът на членовете му се намира при специфичния представител на Организация на обединените нации за Сирия за координиране “, уточни Путин. Все отново и това беше вест. Значи, описът най-после е координиран с управляващите и опозицията в Сирия. А по-нататъшната отговорност господин Путин е делегирал на Организация на обединените нации.
Освен това, съветският президент сподели, че да, казусът с визите не е решен, само че е реализирана договореност, че безвизовият продан ще бъде за притежателите на служебни паспорти, а такива, съгласно него, в турската страна има 3 пъти повече, в сравнение с в Русия. И към този момент на този укор Реджеп Тайип Ердоган не можа нищо да каже.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ