Преди 45 години се провеждат първите преки избори за Европейски парламент
На 7 юни 1979 година са създадени първите директни избори за Европейски парламент . Изборите се създават от 7 до 10 юни 1979 година в 9 страни - членки на Европейската общественост (Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция, Нидерландия, Англия, Дания, и Ирландия) за 410 депутати.
На срещата на високо ниво, извършена в Париж на 9 и 10 декември 1974 година , се взема решение директни избори „ да се проведат през или след 1978 година “, като на Парламента се разпорежда да показа нови оферти за подмяна на първичния план на спогодба от 1960 година През януари 1975 година
Парламентът приема нов план на спогодба, въз основа на който държавните и държавните ръководители, преодолявайки редица разлики, реализират единодушие на своята среща на 12 и 13 юли 1976 година
Решението и актът за избиране на членове на Асамблеята посредством всеобщи директни избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 година След като е утвърден от всички страни членки, актът влиза в действие през юли 1978 година
Европейският парламент е съвещателен орган на Европейския съюз, избиран посредством директни избори за период от 5 години. Броят на мандатите, които се поставят на всяка страна членка, е избран съгласно броя на популацията. За работата си членовете на Европейския парламент се провеждат не по национални, а по политически групи, съгласно политическата си принадлежност.
В бюлетин „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция четем за първите директни избори за Европейски парламент:
Западноевропейският парламент – по какъв начин, кой, за какво?
Днес и на 10 юни жителите на деветте страни от Западноевропейската икономическа общественост (ЕИО) ще изберат директно 410 депутати с петгодишен мандат за Западноевропейския парламент.
Днес гласоподават британците, ирландците, датчаните и холандците, а останалите от 180-те милиона западноевропейски гласоподаватели или единствено искащите да гласоподават от тях ще се явят пред урните в неделя. В новия парламент, който ще резервира само консултативни функционалности, сходно на предходния, „ огромните “ от деветката - Англия, Франция, Федерална Република Германия и Италия - ще разполагат с господстващ брой депутати: по 81.
Това са първите директни избори за Западноевропейския парламент. Досегашният сходен орган имаше 198 членове, които се делегираха от националните законодателни органи само че имаха единствено консултативен глас. Новият парламент, както и досегашният, няма да има законодателни компетенции.
Кой, по какъв начин, за какво – част втора
Сочат се три съществени подбуди за реализирането на интервенцията „ Преки избори за Западноевропейски парламент “: С тях се цели да се компенсират с политически средства неуспехите в икономическата и валутно-финансовата интеграция на Общия пазар. Несполуките са в общата земеделска политика, в неналичието на валутен съюз с действително деяние и отсъствието на единна стопанска система.-Прави се опит да се оставят без причини тези, които застъпват мнението, че ръководството на Европейска икономическа общност от така наречените „ евробюрократи “ последователно ще лиши от народен суверенитет страните-членки. Избраните директно западноевропейския „ парламентарни контрольори “ ще се опитат да разсеят тези опасения.-Критиците на западноевропейската интеграция считат, че Общият пазар се е трансформирал в политическо-административен филиал на западноевропейските многонационални компании.
Как, кой, за какво – част трета
Най огромна в Народното събрание ще бъде групата на социалистите и социалдемократите, плануват наблюдаващите в Брюксел, които акцентират неналичието на ясна социално-политическа платформа в тяхната предизборна стратегия. Обръща се внимание, че в по-конкретна форма е изложена външнополитическата им стратегия, предвиждаща задълбочаване на процеса на разведряване на Стария континент.
Консервативните партии демонстрираха външно максимален блян към националната интеграция, само че политическите коментатори означават, че в тяхната група не може да не се проявят националните особености, дължащи се на първо място на присъщите условия в другите страни - да вземем за пример в Италия християндемократите сътрудничат с комунистите, до момента в който във Федерална Германия това наподобява неприемливо за ХДС /ХСС.
Избори за интеграция на монополите в Общия пазар
Днес в Англия, Ирландия, Холандия и Дания се създават избори за депутати в Народното събрание на деветте страни от Общия пазар, предава кореспондентът на Българска телеграфна агенция Йордан Божилов. Изборите във Федерална Република Германия, Франция, Италия, Белгия и Люксембург ще се състоят в неделя. От общо 410 депутати в Народното събрание на Европейска икономическа общност, Англия, Франция, Федерална Република Германия и Италия ще бъдат показани с по 81 депутати, Холандия - с 24, Белгия – с 16, Дания – с 16, Ирландия - с 15 и Люксембург – с 6. Съобщаването на резултатите от изборите в деветте страни ще стартира в неделя вечерта.
Досегашният парламент на страните от Общия пазар включваше 198 депутати, избрани от националните парламенти в обособените страни. Това бе всъщност консултативен орган, с прекомерно лимитирани права. Решаваща дума в западноевропейския блок имат „ Западно европейския съвет “ на ръководителите на деветте страни, заседаващи три пъти годишно, и съветът на министрите, който съставлява конгрес на министрите по ресори - на Външните работи, на Финансите, на Земеделието и т н.
Поместваме част от публикацията на Петер Цимерман оповестена в длъжностен бюлетин „ Материали от задграничния щемпел “ на швейцарския в. „ Нойе цюрхер цайтунг “ от 14 юни във връзка избора на Европейски парламент:
Европа на народите или Европа на държавните управления
Швейцарски щемпел, в. „ Нойе цюрхер цайтунг “, бр. 134/14 юни 1979 година
Качество на Народното събрание на Европейската общественост се състои, както постоянно се акцентира, неговото непосредствено легитимиране посредством гласоподавателите на деветте страни-членки. В това безспорно може да се види едно завладяване на демокрацията спрямо досегашните събрания, депутатите в които бяха предоставени от националните парламенти из личните им среди.
Той ще бъде стеснен до известна степен от забележителната умереност на гласоподавателите. Участието в похода към урните беше белязано със обилни разлики - от по малко от една трета във Англия до близо седем осми в Италия. Общо взето, то беше с цели три пети по-малко от нормалното присъединяване в национални избори, но по-голямо от общите упования или опасения. Дали може да бъде считано за инспекция на зрелостта на европейските нации, е въпрос на пояснение. В подобен случай би трябвало да се има поради, че в множеството страни европейските избори не бяха сметнати толкоз доста за европейска работа, а по-скоро за измерване на силите сред националните партии.
В сп. „ По Света “ от 23 юни 1979 година представяме изборите във Франция през погледа на кореспондента в Париж на Българска телеграфна агенция Димитър Шишманов:
Франция след изборите за Европейски парламент
При шумна акция и възторг на политиците и пропагандаторите, само че при равнодушие и индиферентност на огромна част от гласоподавателите Франция избра на 10 юни своите 81 депутати за Европейския парламент на деветте страни от Общия пазар.
40% от френските гласоподаватели не пожелаха да пожертват за проектираната и интегрирана Европа и за нейния парламент даже неделния си излет и не гласоподаваха на 10 юни. Това е връх на самоограничение от гласоподаване във Франция.
Непопулярността на „ европейската концепция “ (така на Запад назовават плановете за интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар и в атлантически рамки) е първият и най-съществен извод от изборите за Европейски парламент. Не единствено във Франция, само че и в другите страни на
Европейската икономическа общественост. Рекордът в това отношение принадлежи на Англия – от всеки трима британски гласоподаватели двама не пожелаха да гласоподават за Европейски парламент.
В изборите за Европейски парламент във Франция, както и в другите 8 страни на Европейска икономическа общественост, не настъпват промени в съотношението на силите в националните парламенти. Резултатите от изборите не водят до рухване на държавни управления и ръководещи обединения, до смяна във властта. Защото това не бяха избори за национални парламенти. Те обаче не са без значение, тъй като съставляват една показателна инспекция на политическите настроения на западноевропейците и на тяхното отношение към „ европейската концепция “, към плановете за икономическа, политическа, а и военна интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар под американо-западноевропейска надмощие и под властта на монополите и едрия капитал.
Новият Европейски парламент организира учредителната си сесия в Дворецът на Европа в Страсбург. Евродепутатите избират Симон Вей за ръководител на Европейския парламент. По този метод тя става началник на първия директно определен Европейски парламент и първата жена началник на институция на Европейския съюз. Две години по-късно получава премията „ Карл Велики “, която се присъжда за принос към европейското единение.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
На срещата на високо ниво, извършена в Париж на 9 и 10 декември 1974 година , се взема решение директни избори „ да се проведат през или след 1978 година “, като на Парламента се разпорежда да показа нови оферти за подмяна на първичния план на спогодба от 1960 година През януари 1975 година
Парламентът приема нов план на спогодба, въз основа на който държавните и държавните ръководители, преодолявайки редица разлики, реализират единодушие на своята среща на 12 и 13 юли 1976 година
Решението и актът за избиране на членове на Асамблеята посредством всеобщи директни избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 година След като е утвърден от всички страни членки, актът влиза в действие през юли 1978 година
Европейският парламент е съвещателен орган на Европейския съюз, избиран посредством директни избори за период от 5 години. Броят на мандатите, които се поставят на всяка страна членка, е избран съгласно броя на популацията. За работата си членовете на Европейския парламент се провеждат не по национални, а по политически групи, съгласно политическата си принадлежност.
В бюлетин „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция четем за първите директни избори за Европейски парламент:
Западноевропейският парламент – по какъв начин, кой, за какво?
Днес и на 10 юни жителите на деветте страни от Западноевропейската икономическа общественост (ЕИО) ще изберат директно 410 депутати с петгодишен мандат за Западноевропейския парламент.
Днес гласоподават британците, ирландците, датчаните и холандците, а останалите от 180-те милиона западноевропейски гласоподаватели или единствено искащите да гласоподават от тях ще се явят пред урните в неделя. В новия парламент, който ще резервира само консултативни функционалности, сходно на предходния, „ огромните “ от деветката - Англия, Франция, Федерална Република Германия и Италия - ще разполагат с господстващ брой депутати: по 81.
Това са първите директни избори за Западноевропейския парламент. Досегашният сходен орган имаше 198 членове, които се делегираха от националните законодателни органи само че имаха единствено консултативен глас. Новият парламент, както и досегашният, няма да има законодателни компетенции.
Кой, по какъв начин, за какво – част втора
Сочат се три съществени подбуди за реализирането на интервенцията „ Преки избори за Западноевропейски парламент “: С тях се цели да се компенсират с политически средства неуспехите в икономическата и валутно-финансовата интеграция на Общия пазар. Несполуките са в общата земеделска политика, в неналичието на валутен съюз с действително деяние и отсъствието на единна стопанска система.-Прави се опит да се оставят без причини тези, които застъпват мнението, че ръководството на Европейска икономическа общност от така наречените „ евробюрократи “ последователно ще лиши от народен суверенитет страните-членки. Избраните директно западноевропейския „ парламентарни контрольори “ ще се опитат да разсеят тези опасения.-Критиците на западноевропейската интеграция считат, че Общият пазар се е трансформирал в политическо-административен филиал на западноевропейските многонационални компании.
Как, кой, за какво – част трета
Най огромна в Народното събрание ще бъде групата на социалистите и социалдемократите, плануват наблюдаващите в Брюксел, които акцентират неналичието на ясна социално-политическа платформа в тяхната предизборна стратегия. Обръща се внимание, че в по-конкретна форма е изложена външнополитическата им стратегия, предвиждаща задълбочаване на процеса на разведряване на Стария континент.
Консервативните партии демонстрираха външно максимален блян към националната интеграция, само че политическите коментатори означават, че в тяхната група не може да не се проявят националните особености, дължащи се на първо място на присъщите условия в другите страни - да вземем за пример в Италия християндемократите сътрудничат с комунистите, до момента в който във Федерална Германия това наподобява неприемливо за ХДС /ХСС.
Избори за интеграция на монополите в Общия пазар
Днес в Англия, Ирландия, Холандия и Дания се създават избори за депутати в Народното събрание на деветте страни от Общия пазар, предава кореспондентът на Българска телеграфна агенция Йордан Божилов. Изборите във Федерална Република Германия, Франция, Италия, Белгия и Люксембург ще се състоят в неделя. От общо 410 депутати в Народното събрание на Европейска икономическа общност, Англия, Франция, Федерална Република Германия и Италия ще бъдат показани с по 81 депутати, Холандия - с 24, Белгия – с 16, Дания – с 16, Ирландия - с 15 и Люксембург – с 6. Съобщаването на резултатите от изборите в деветте страни ще стартира в неделя вечерта.
Досегашният парламент на страните от Общия пазар включваше 198 депутати, избрани от националните парламенти в обособените страни. Това бе всъщност консултативен орган, с прекомерно лимитирани права. Решаваща дума в западноевропейския блок имат „ Западно европейския съвет “ на ръководителите на деветте страни, заседаващи три пъти годишно, и съветът на министрите, който съставлява конгрес на министрите по ресори - на Външните работи, на Финансите, на Земеделието и т н.
Поместваме част от публикацията на Петер Цимерман оповестена в длъжностен бюлетин „ Материали от задграничния щемпел “ на швейцарския в. „ Нойе цюрхер цайтунг “ от 14 юни във връзка избора на Европейски парламент:
Европа на народите или Европа на държавните управления
Швейцарски щемпел, в. „ Нойе цюрхер цайтунг “, бр. 134/14 юни 1979 година
Качество на Народното събрание на Европейската общественост се състои, както постоянно се акцентира, неговото непосредствено легитимиране посредством гласоподавателите на деветте страни-членки. В това безспорно може да се види едно завладяване на демокрацията спрямо досегашните събрания, депутатите в които бяха предоставени от националните парламенти из личните им среди.
Той ще бъде стеснен до известна степен от забележителната умереност на гласоподавателите. Участието в похода към урните беше белязано със обилни разлики - от по малко от една трета във Англия до близо седем осми в Италия. Общо взето, то беше с цели три пети по-малко от нормалното присъединяване в национални избори, но по-голямо от общите упования или опасения. Дали може да бъде считано за инспекция на зрелостта на европейските нации, е въпрос на пояснение. В подобен случай би трябвало да се има поради, че в множеството страни европейските избори не бяха сметнати толкоз доста за европейска работа, а по-скоро за измерване на силите сред националните партии.
В сп. „ По Света “ от 23 юни 1979 година представяме изборите във Франция през погледа на кореспондента в Париж на Българска телеграфна агенция Димитър Шишманов:
Франция след изборите за Европейски парламент
При шумна акция и възторг на политиците и пропагандаторите, само че при равнодушие и индиферентност на огромна част от гласоподавателите Франция избра на 10 юни своите 81 депутати за Европейския парламент на деветте страни от Общия пазар.
40% от френските гласоподаватели не пожелаха да пожертват за проектираната и интегрирана Европа и за нейния парламент даже неделния си излет и не гласоподаваха на 10 юни. Това е връх на самоограничение от гласоподаване във Франция.
Непопулярността на „ европейската концепция “ (така на Запад назовават плановете за интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар и в атлантически рамки) е първият и най-съществен извод от изборите за Европейски парламент. Не единствено във Франция, само че и в другите страни на
Европейската икономическа общественост. Рекордът в това отношение принадлежи на Англия – от всеки трима британски гласоподаватели двама не пожелаха да гласоподават за Европейски парламент.
В изборите за Европейски парламент във Франция, както и в другите 8 страни на Европейска икономическа общественост, не настъпват промени в съотношението на силите в националните парламенти. Резултатите от изборите не водят до рухване на държавни управления и ръководещи обединения, до смяна във властта. Защото това не бяха избори за национални парламенти. Те обаче не са без значение, тъй като съставляват една показателна инспекция на политическите настроения на западноевропейците и на тяхното отношение към „ европейската концепция “, към плановете за икономическа, политическа, а и военна интеграция на капиталистическа Европа в Общия пазар под американо-западноевропейска надмощие и под властта на монополите и едрия капитал.
Новият Европейски парламент организира учредителната си сесия в Дворецът на Европа в Страсбург. Евродепутатите избират Симон Вей за ръководител на Европейския парламент. По този метод тя става началник на първия директно определен Европейски парламент и първата жена началник на институция на Европейския съюз. Две години по-късно получава премията „ Карл Велики “, която се присъжда за принос към европейското единение.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ