На 7 януари българите отбелязват Ивановден – един от най-почитаните

На 7 януари българите означават Ивановден – един от най-почитаните зимни празници в националния календар. Той идва незабавно след Йордановден и е отдаден на Св. Йоан Кръстител – настойник на кръщението, духовното филтриране и новото начало. Празникът е кондензиран с антични вярвания, обредни дейности и доста мотиви за софра и забавление.

Кои са имениците на Ивановден

На този ден честват всички, които носят имена, свързани със светеца и техните производни:

Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ивайло, Ива, Иво, Жан, Жана, Яна, както и производни като Ваня, Ванчо, Ванеса.

Иван е едно от най-разпространените български имена, знак на мощ, чест и последователност – по тази причина Ивановден е и един от най-масовите имени дни у нас.



Поверия и национални вярвания

Според националните показа:

Какъвто е Ивановден, такава ще е и годината – в случай че денят е радостен и великодушен, годината ще бъде плодородна.

Вярва се, че водата на този ден към момента носи очистителната мощ на Йордановден.

Ивановден е и празник на побратимството – в предишното мъже са се побратимявали точно тогава, кълнейки се във честност и чест.

В някои краища се счита, че в случай че имениците не почерпят, шансът може да ги изостави през годината.

DarikNews, архив

Ритуали и традиции

Най-колоритният бит е къпането на Иван – младоженци, кумове или именници биват алегорично окъпвани за здраве. В обособени райони това се прави в река или чешма, без значение от студа – за мощ и дългоденствие.

Друг значим миг е гостуването – на Ивановден вратите би трябвало да са отворени, а трапезата – богата. Традиционно се сервират: варено жито, баница, месни ястия, вино и ракия.

Празникът постоянно се трансформира в многодневно забавление, изключително в села, където съвсем във всяка къща има именник.