7 януари 1879 г. В София е открита Първа мъжка гимназия
На 7 януари 1879 година в София е открита Първа мъжка гимназия. Това става с помощта на издадените от тогавашния началник на Дирекцията на просвещението и духовните каузи проф. Марин Дринов "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България ".
Марин Дринов, който поставя неимоверни старания, с цел да възвърне съществуващите от по-рано учебни заведения и да сътвори нови, открива типичен и действителни гимназии. Според краткотрайните правила през образователната 1878/1879 година се откриват единствено първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е предоставено на софийския областен контрольор на националните съществени учебни заведения Йосиф Ковачев. Отделени са за задачата четири класни стаи в зданието на основното учебно заведение, а през ноември 1878 година за шеф на гимназията е назначен контрольор Георги Стаменов, което дава опция за започване на постоянни образователни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия написа следното:
"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при ръководството на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при ръководещия отдела на националното просвещение и духовните каузи професор Марин Дринов. "
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобед. В първи клас се записват 76 възпитаници (две парарелки), във втори клас - 35 възпитаници. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното национално учебно заведение в двора на църквата "Св. Неделя " на площад "Св. Неделя ". В образователния проект се включвали проучването на българска граматика, математика, история, география, православие ( "закон божи "), латински език, западен (немски или френски език) език и начертаване, като първите учители в Софийска класическа гимназия имали добра подготовка и обучение.
За страдание обаче в съпоставяне на броят на постъпилите при започване на образователната година (111), в по-горен клас минали едвам 43. За този неприятен резултат шефът показва:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван до тогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците вкъщи, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещаване на гимназията от страна на учениците, тъй като постъпването, напускането и постоянното посещаване не са стеснявани от никакви формалности. "
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.
Въпросът "реалното и класическо обарзование " бил настоящ за тогава и се състоял в избора на образователни предмети и тяхното систематизиране. Съществували 2 противоположни отзиви:
1. Първото, че гимназиалното обучение би трябвало да бъде действително като се даде преимущество на предметите - живи езици, математика, изобразяване - предмети, които имат действителна връзка с публичния живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието би трябвало да бъде класическо с необятно застъпено образованието на типичен езици.
За удовлетворението на настояванията на софийските поданици, при започване на образователната 1886/1887 година се открива и действителен отдел, само че единствено 4-ти, с което от 1 януари 1887 година гимназията добива името Софийска класическа и действителна гимназия.
В края на образователната 1883/1884 година се организира първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са позволени 8 ученика, от които 7 получават удостоверение за зряла възраст.
Възпитаниците на първата столична мъжка гимназия не са били по никакъв начин безотговорни. Още на втората година след разкриването на гимназията те учредяват сдружение "Напредък ", в което водят бурни диспути. Темите са доста и напълно съществени - "Барутът или книгопечатането са донесли повече изгода ", "Александър Македонски или Анибал е по-велик " и други Дружеството издава и първия училищен вестник "Напредък ".
От гимназията потегля и първото ученическо гимнастическо сдружение. Ученикът Александър Танев написа във връзка устава на сдружението: "Бяхме освободени от турско робство по два контракта - Санстефански и Берлински. От последния бяхме останали попарени. Още като деца съзнахме, че ни следва упорита битка за освобождението на целия български народ. Дружеството ни беше гимнастическо, а игрите ни бяха войнишки - на няколко пъти сме атакували редутите по Куру-багларъ и... все ги превземахме. "
Какво е било качеството на образование в тези времена демонстрира внушаващият лист с имената на учителите. В гимназията преподаватели са били все основни фигури на българския културен живот - поетът Стоян Михайловски, Пенчо Славейков - първо възпитаник, след това волнонаемен преподавател, Константин Иречек, заместникът на Левски - революционерът Атанас Узунов, и още, и още. Челното място в листата с възпитаниците пък на 50-ата годишнина от основаването на учебното заведение са заемали Негово царско величество Борис III и брат му принц Кирил. Тук са учили и Елин Пелин, Александър Бурмов, Димитър Димов, Георги Марков. Училищните книги демонстрират, че немирният като публицист Марков в учебно заведение е бил напълно чинно момче. По дисциплината "Поведение " е имал единствено шестици за разлика от геометрията, по която се е движел сред 3 и 3 и половина.
От Софийската класическа гимназия потегля и Софийският университет. Годината е 1888 година Тогава за първи път към гимназията се учредява върховен педагогичен курс.
Марин Дринов, който поставя неимоверни старания, с цел да възвърне съществуващите от по-рано учебни заведения и да сътвори нови, открива типичен и действителни гимназии. Според краткотрайните правила през образователната 1878/1879 година се откриват единствено първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е предоставено на софийския областен контрольор на националните съществени учебни заведения Йосиф Ковачев. Отделени са за задачата четири класни стаи в зданието на основното учебно заведение, а през ноември 1878 година за шеф на гимназията е назначен контрольор Георги Стаменов, което дава опция за започване на постоянни образователни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия написа следното:
"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при ръководството на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при ръководещия отдела на националното просвещение и духовните каузи професор Марин Дринов. "
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобед. В първи клас се записват 76 възпитаници (две парарелки), във втори клас - 35 възпитаници. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното национално учебно заведение в двора на църквата "Св. Неделя " на площад "Св. Неделя ". В образователния проект се включвали проучването на българска граматика, математика, история, география, православие ( "закон божи "), латински език, западен (немски или френски език) език и начертаване, като първите учители в Софийска класическа гимназия имали добра подготовка и обучение.
За страдание обаче в съпоставяне на броят на постъпилите при започване на образователната година (111), в по-горен клас минали едвам 43. За този неприятен резултат шефът показва:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван до тогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците вкъщи, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещаване на гимназията от страна на учениците, тъй като постъпването, напускането и постоянното посещаване не са стеснявани от никакви формалности. "
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.
Въпросът "реалното и класическо обарзование " бил настоящ за тогава и се състоял в избора на образователни предмети и тяхното систематизиране. Съществували 2 противоположни отзиви:
1. Първото, че гимназиалното обучение би трябвало да бъде действително като се даде преимущество на предметите - живи езици, математика, изобразяване - предмети, които имат действителна връзка с публичния живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието би трябвало да бъде класическо с необятно застъпено образованието на типичен езици.
За удовлетворението на настояванията на софийските поданици, при започване на образователната 1886/1887 година се открива и действителен отдел, само че единствено 4-ти, с което от 1 януари 1887 година гимназията добива името Софийска класическа и действителна гимназия.
В края на образователната 1883/1884 година се организира първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са позволени 8 ученика, от които 7 получават удостоверение за зряла възраст.
Възпитаниците на първата столична мъжка гимназия не са били по никакъв начин безотговорни. Още на втората година след разкриването на гимназията те учредяват сдружение "Напредък ", в което водят бурни диспути. Темите са доста и напълно съществени - "Барутът или книгопечатането са донесли повече изгода ", "Александър Македонски или Анибал е по-велик " и други Дружеството издава и първия училищен вестник "Напредък ".
От гимназията потегля и първото ученическо гимнастическо сдружение. Ученикът Александър Танев написа във връзка устава на сдружението: "Бяхме освободени от турско робство по два контракта - Санстефански и Берлински. От последния бяхме останали попарени. Още като деца съзнахме, че ни следва упорита битка за освобождението на целия български народ. Дружеството ни беше гимнастическо, а игрите ни бяха войнишки - на няколко пъти сме атакували редутите по Куру-багларъ и... все ги превземахме. "
Какво е било качеството на образование в тези времена демонстрира внушаващият лист с имената на учителите. В гимназията преподаватели са били все основни фигури на българския културен живот - поетът Стоян Михайловски, Пенчо Славейков - първо възпитаник, след това волнонаемен преподавател, Константин Иречек, заместникът на Левски - революционерът Атанас Узунов, и още, и още. Челното място в листата с възпитаниците пък на 50-ата годишнина от основаването на учебното заведение са заемали Негово царско величество Борис III и брат му принц Кирил. Тук са учили и Елин Пелин, Александър Бурмов, Димитър Димов, Георги Марков. Училищните книги демонстрират, че немирният като публицист Марков в учебно заведение е бил напълно чинно момче. По дисциплината "Поведение " е имал единствено шестици за разлика от геометрията, по която се е движел сред 3 и 3 и половина.
От Софийската класическа гимназия потегля и Софийският университет. Годината е 1888 година Тогава за първи път към гимназията се учредява върховен педагогичен курс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ