Противоречията на фирмения активизъм: Как бизнесът реагира на войната на Израел Хамас?
На 7 октомври въоръжената палестинска формация Хамас - избрана от Европейски Съюз за терористична организация - стартира нахлуване против Израел от линията Газа. Подпалвайки къщи и стреляйки по цивилни, Хамас умъртви към 1400 израелци и твърди, че дейностите им са възмездие против надълбоко вкорененото подтисничество на Израел над Палестина.
След разгласяването на новината за офанзивата, редица компании пуснаха неоправдателни изказвания.
Компанията Уолт Дисни подари 2 милиона $ (1,9 милиона евро) на филантропични организации в района и изрази отвращение от „ ужасяващите терористични офанзиви “.
Главният изпълнителен шеф на Amazon Анди Джаси сподели в Twitter, че насилието против цивилни е „ шокиращо и мъчително за гледане “, а основният изпълнителен шеф на Pfizer Алберт Бурла написа в LinkedIn, че е „ с разрушено сърце от жестокостите “.
Докато за мнозина тези изрази на съболезнования бяха натурален отговор, някои палестински поддръжници не бяха толкоз сигурни. Те се оплакаха, че до момента в който фирмите изливат състрадание към жертвите на Хамас, има заличаване на палестинското страдалчество в описа - страдалчество, което е останало относително неусетно спрямо жестокостите от 7 октомври.
Скоро в корпоративния спор бяха въвлечени Starbucks и McDonald`s.
Когато Израел стартира ответни удари против Газа, веригата за бързо хранене разгласи, че дава хиляди безвъзмездни ястия на личния състав на Израелските отбранителни сили (IDF). Докато Израел твърди, че техните войски правят значима работа за „ разглобяване “ на Хамас в Газа, пропалестинските групи настояват, че като раздава безвъзмездни ястия, Макдоналдс е бил съизвършител в поддръжката на етническото пречистване на палестинците.
Що се отнася до Starbucks, те се включиха в борбата, когато синдикатът на служащите им показа известие на X, което гласи: „ Солидарност с Палестина! “, След обявата имаше бърза реакция от няколко еврейски групи, само че когато Starbucks реши да съди профсъюза, компанията отприщи вълна от пропалестински яд.
Говори или мълчи?
В дните преди обществените медии марките не бяха толкоз склонни да се намесват в обществено морализиране.
„ Корпоративна обществена отговорност “ е термин, който съществува от 50-те години на предишния век, само че концепцията е по-скоро обвързвана с филантропията и връщането към общността, в сравнение с с изказвания по по-широки културни въпроси.
Много компании по-рано имаха вяра, че не е належащо (или изключително мъдро) да излагат мненията си по обществени въпроси - без значение дали става въпрос за аборт, раса или права на.
Социалните медии донесоха със себе си голяма културна смяна. Тъй като в този момент е по-лесно да се дебатират и споделят отзиви, корпорациите са подложени на по-голям напън да се изправят и да приказват намерено за възприеманите несправедливости, даже и тези, които не ги засягат директно.
В някои случаи това може да бъде по-скоро облага, в сравнение с задължение за фирмите, както беше явно след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година Тъй като западният свят има общ консенсус по отношение на потисника тук, марките могат да покажат своята етична позиция без прекомерно огромен риск за репутацията.
Потребителите следиха изскачащи украински флагове в търговски уеб сайтове и магазини, а редица бизнеси стартираха акции за взаимност, като платформата за отдаване чартърен Airbnb , която стартира да предлага безвъзмездни жилища за украински бежанци.
Въпреки това, когато публичното мнение е по-разделено, корпоративният активизъм може да стане малко по-сложен.
Ан-Софи Клейс, помощник по корпоративна връзка в университета в Гент, Белгия, учи студентите си по какъв начин да ръководят фирмения PR в спешни обстановки.
Говорейки за войната на Израел с Хамас, тя сподели пред Euronews: „ Не мисля, че тук има ясно решение за съветване на фирмите. “
„ Едно нещо, което би трябвало да вземат поради, е да бъдат поредни “, добави тя.
„ Ако в никакъв случай преди не сте говорили по обществени въпроси и в случай че вашата компания е B2B компания, [...] тогава мисля, че евентуално ще замълчите “, сподели Клейс. „ Но в случай че произвеждате артикули за потребителите, в случай че сте марка, която е заемала позиция преди по публични въпроси [...] тогава може да наподобява много лицемерно да не заемате позиция в този момент. “
Властта и хората
Опитът да се дефинира какъв брой поддръжка има израелската атака измежду елементарните жители не е лесна задача.
Според анкета, оповестена на 27 октомври в израелския вестник Маарив, съвсем половината израелци желаят да въздържат всякакво навлизане в Газа, макар че мненията непрекъснато се трансформират.
В Обединеното кралство изследване на IPSOS от 27 октомври демонстрира, че английската общност е по-вероятно да желае държавното управление на Обединеното кралство да бъде безпристрастен медиатор в спора (37%) или въобще да не взе участие (16%), в сравнение с да или поддържат Израел (13%) или палестинците (12%). В съпоставяне с изследване, извършено с респонденти от Съединени американски щати на 15 октомври, IPSOS означи, че британците са по-малко склонни да поддържат офанзивата на Израел, макар че организацията признава, че анкетите имат някои вариации.
Тъй като броят на смъртните случаи в Газа продължава да нараства, датите, на които са събрани резултатите, също могат да повлияят на заключенията на IPSOS.
До известна степен раздробени публични реакции могат да се видят и измежду политическите тела на Запад.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен жигосаха израелската инвазия в Газа като акт на самозащита, само че редица водачи, като генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, бяха сериозни към офанзивата на Израел. Като се имат поради разликите в тези отзиви, елементарно е да се разбере за какво връзките на компанията могат да станат сложни в миг като този.
Избирайки да приказват за войната на Израел Хамас, марките естествено се излагат на рецензии и от двете страни на дебата.
Антисемитизмът и законността на протеста
При подготовката на тази публикация Euronews се свързва както с произраелски, по този начин и с пропалестински групи, които заобикалят бизнеса поради спора. Към момента на публикуването произраелските групи към момента не са коментирали, само че воденото от палестинците придвижване Бойкот, Лишаване и Санкции (BDS) отговори.
Групата, дейна от 2005 година, концентрира протеста върху дребен брой компании, за които счита, че са съучастници в нарушаването на палестинските права.
Сред тях са софтуерните компании HP и Siemens, търговецът на дребно Carrefour, застрахователната компания AXA и компанията за спортно облекло Puma.
„ Всички мирни национални старания, в това число протест и отнемане от благосъстоятелност, тези съучастнически компании да бъдат държани виновни за поддръжката им за закононарушенията на Израел против палестинците са оправдани и призовани “, сподели BDS пред Euronews.
Групата акцентира, че „ протестите са ефикасни “, наблягайки, че техните дейности „ към този момент са предиздвикали огромни мултинационални компании като Veolia, Orange и General Mills да се отдръпват от действия в противозаконни израелски селища “.
И въпреки всичко, до момента в който дейностите на BDS може да работят, групата въпреки всичко притегли своя обективен дял от несъгласия през годините.
Групата по-специално разпали спор по отношение на законността на протеста, както и правото на независимост на словото.
През 2019 година немският парламент реши, че BDS употребява антисемитски способи за реализиране на задачите си и сходни настроения бяха отразени в страни като Франция и Обединеното кралство.
В Съединени американски щати няколко щата одобриха законопроекти за разубеждаване на антиизраелските протести, само че доста от тези начинания бяха законово оспорени въз основа на свободата на словото, като бойкотиращите настояват, че би трябвало да им бъде разрешено да подлагат на критика израелската страна.
В последна сметка, дебатът по отношение на BDS хвърля светлина върху компликацията при разискването на войната на Израел с Хамас, защото като осъждат дейностите на офанзивата на Нетаняху, фирмите се вършат уязвими за обвинявания в антисемитизъм. Поради възходящото напрежение към спора е ясно, че словесните и физически офанзиви против еврейски жители се усилват с тревожни темпове от 7 октомври.
В Дагестан с болшинство от мюсюлмани стотици мъже щурмуваха летище в търсене на израелски пасажери в понеделник, а на 20 октомври Лондон означи 1353% нарастване на антисемитските закононарушения през октомври в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Въпреки че опасенията към антисемитизма са изцяло законни, има явен проблем с хората, смесващи рецензията към израелската страна и осъждането на еврейския народ.
В някои кръгове тези, които се надяват да заглушат палестинските гласове, също по този начин размиха границите сред поддръжката за Хамас и поддръжката за палестинската идея, заклеймявайки тези, които се опълчват на офанзивата на Израел, като симпатизанти на тероризма.
Така че с езика, претрупан до точка на строшаване, е мъчно да се види по какъв начин фирмите могат да реагират на войната по метод, който няма да понижи известността им измежду потребителите. Професор Клейс обаче сподели пред Euronews: „ Мисля, че има разлика сред това, което би трябвало да вършиме от морална позиция, и това, което би трябвало да вършиме във връзка с тактика и известност. “ Тя изясни, че фирмите би трябвало „ в действителност да обмислят полезностите си – и да работят и да споделят в сходство с тях “.
След разгласяването на новината за офанзивата, редица компании пуснаха неоправдателни изказвания.
Компанията Уолт Дисни подари 2 милиона $ (1,9 милиона евро) на филантропични организации в района и изрази отвращение от „ ужасяващите терористични офанзиви “.
Главният изпълнителен шеф на Amazon Анди Джаси сподели в Twitter, че насилието против цивилни е „ шокиращо и мъчително за гледане “, а основният изпълнителен шеф на Pfizer Алберт Бурла написа в LinkedIn, че е „ с разрушено сърце от жестокостите “.
Докато за мнозина тези изрази на съболезнования бяха натурален отговор, някои палестински поддръжници не бяха толкоз сигурни. Те се оплакаха, че до момента в който фирмите изливат състрадание към жертвите на Хамас, има заличаване на палестинското страдалчество в описа - страдалчество, което е останало относително неусетно спрямо жестокостите от 7 октомври.
Скоро в корпоративния спор бяха въвлечени Starbucks и McDonald`s.
Когато Израел стартира ответни удари против Газа, веригата за бързо хранене разгласи, че дава хиляди безвъзмездни ястия на личния състав на Израелските отбранителни сили (IDF). Докато Израел твърди, че техните войски правят значима работа за „ разглобяване “ на Хамас в Газа, пропалестинските групи настояват, че като раздава безвъзмездни ястия, Макдоналдс е бил съизвършител в поддръжката на етническото пречистване на палестинците.
Що се отнася до Starbucks, те се включиха в борбата, когато синдикатът на служащите им показа известие на X, което гласи: „ Солидарност с Палестина! “, След обявата имаше бърза реакция от няколко еврейски групи, само че когато Starbucks реши да съди профсъюза, компанията отприщи вълна от пропалестински яд.
Говори или мълчи?
В дните преди обществените медии марките не бяха толкоз склонни да се намесват в обществено морализиране.
„ Корпоративна обществена отговорност “ е термин, който съществува от 50-те години на предишния век, само че концепцията е по-скоро обвързвана с филантропията и връщането към общността, в сравнение с с изказвания по по-широки културни въпроси.
Много компании по-рано имаха вяра, че не е належащо (или изключително мъдро) да излагат мненията си по обществени въпроси - без значение дали става въпрос за аборт, раса или права на.
Социалните медии донесоха със себе си голяма културна смяна. Тъй като в този момент е по-лесно да се дебатират и споделят отзиви, корпорациите са подложени на по-голям напън да се изправят и да приказват намерено за възприеманите несправедливости, даже и тези, които не ги засягат директно.
В някои случаи това може да бъде по-скоро облага, в сравнение с задължение за фирмите, както беше явно след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година Тъй като западният свят има общ консенсус по отношение на потисника тук, марките могат да покажат своята етична позиция без прекомерно огромен риск за репутацията.
Потребителите следиха изскачащи украински флагове в търговски уеб сайтове и магазини, а редица бизнеси стартираха акции за взаимност, като платформата за отдаване чартърен Airbnb , която стартира да предлага безвъзмездни жилища за украински бежанци.
Въпреки това, когато публичното мнение е по-разделено, корпоративният активизъм може да стане малко по-сложен.
Ан-Софи Клейс, помощник по корпоративна връзка в университета в Гент, Белгия, учи студентите си по какъв начин да ръководят фирмения PR в спешни обстановки.
Говорейки за войната на Израел с Хамас, тя сподели пред Euronews: „ Не мисля, че тук има ясно решение за съветване на фирмите. “
„ Едно нещо, което би трябвало да вземат поради, е да бъдат поредни “, добави тя.
„ Ако в никакъв случай преди не сте говорили по обществени въпроси и в случай че вашата компания е B2B компания, [...] тогава мисля, че евентуално ще замълчите “, сподели Клейс. „ Но в случай че произвеждате артикули за потребителите, в случай че сте марка, която е заемала позиция преди по публични въпроси [...] тогава може да наподобява много лицемерно да не заемате позиция в този момент. “
Властта и хората
Опитът да се дефинира какъв брой поддръжка има израелската атака измежду елементарните жители не е лесна задача.
Според анкета, оповестена на 27 октомври в израелския вестник Маарив, съвсем половината израелци желаят да въздържат всякакво навлизане в Газа, макар че мненията непрекъснато се трансформират.
В Обединеното кралство изследване на IPSOS от 27 октомври демонстрира, че английската общност е по-вероятно да желае държавното управление на Обединеното кралство да бъде безпристрастен медиатор в спора (37%) или въобще да не взе участие (16%), в сравнение с да или поддържат Израел (13%) или палестинците (12%). В съпоставяне с изследване, извършено с респонденти от Съединени американски щати на 15 октомври, IPSOS означи, че британците са по-малко склонни да поддържат офанзивата на Израел, макар че организацията признава, че анкетите имат някои вариации.
Тъй като броят на смъртните случаи в Газа продължава да нараства, датите, на които са събрани резултатите, също могат да повлияят на заключенията на IPSOS.
До известна степен раздробени публични реакции могат да се видят и измежду политическите тела на Запад.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен жигосаха израелската инвазия в Газа като акт на самозащита, само че редица водачи, като генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, бяха сериозни към офанзивата на Израел. Като се имат поради разликите в тези отзиви, елементарно е да се разбере за какво връзките на компанията могат да станат сложни в миг като този.
Избирайки да приказват за войната на Израел Хамас, марките естествено се излагат на рецензии и от двете страни на дебата.
Антисемитизмът и законността на протеста
При подготовката на тази публикация Euronews се свързва както с произраелски, по този начин и с пропалестински групи, които заобикалят бизнеса поради спора. Към момента на публикуването произраелските групи към момента не са коментирали, само че воденото от палестинците придвижване Бойкот, Лишаване и Санкции (BDS) отговори.
Групата, дейна от 2005 година, концентрира протеста върху дребен брой компании, за които счита, че са съучастници в нарушаването на палестинските права.
Сред тях са софтуерните компании HP и Siemens, търговецът на дребно Carrefour, застрахователната компания AXA и компанията за спортно облекло Puma.
„ Всички мирни национални старания, в това число протест и отнемане от благосъстоятелност, тези съучастнически компании да бъдат държани виновни за поддръжката им за закононарушенията на Израел против палестинците са оправдани и призовани “, сподели BDS пред Euronews.
Групата акцентира, че „ протестите са ефикасни “, наблягайки, че техните дейности „ към този момент са предиздвикали огромни мултинационални компании като Veolia, Orange и General Mills да се отдръпват от действия в противозаконни израелски селища “.
И въпреки всичко, до момента в който дейностите на BDS може да работят, групата въпреки всичко притегли своя обективен дял от несъгласия през годините.
Групата по-специално разпали спор по отношение на законността на протеста, както и правото на независимост на словото.
През 2019 година немският парламент реши, че BDS употребява антисемитски способи за реализиране на задачите си и сходни настроения бяха отразени в страни като Франция и Обединеното кралство.
В Съединени американски щати няколко щата одобриха законопроекти за разубеждаване на антиизраелските протести, само че доста от тези начинания бяха законово оспорени въз основа на свободата на словото, като бойкотиращите настояват, че би трябвало да им бъде разрешено да подлагат на критика израелската страна.
В последна сметка, дебатът по отношение на BDS хвърля светлина върху компликацията при разискването на войната на Израел с Хамас, защото като осъждат дейностите на офанзивата на Нетаняху, фирмите се вършат уязвими за обвинявания в антисемитизъм. Поради възходящото напрежение към спора е ясно, че словесните и физически офанзиви против еврейски жители се усилват с тревожни темпове от 7 октомври.
В Дагестан с болшинство от мюсюлмани стотици мъже щурмуваха летище в търсене на израелски пасажери в понеделник, а на 20 октомври Лондон означи 1353% нарастване на антисемитските закононарушения през октомври в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Въпреки че опасенията към антисемитизма са изцяло законни, има явен проблем с хората, смесващи рецензията към израелската страна и осъждането на еврейския народ.
В някои кръгове тези, които се надяват да заглушат палестинските гласове, също по този начин размиха границите сред поддръжката за Хамас и поддръжката за палестинската идея, заклеймявайки тези, които се опълчват на офанзивата на Израел, като симпатизанти на тероризма.
Така че с езика, претрупан до точка на строшаване, е мъчно да се види по какъв начин фирмите могат да реагират на войната по метод, който няма да понижи известността им измежду потребителите. Професор Клейс обаче сподели пред Euronews: „ Мисля, че има разлика сред това, което би трябвало да вършиме от морална позиция, и това, което би трябвало да вършиме във връзка с тактика и известност. “ Тя изясни, че фирмите би трябвало „ в действителност да обмислят полезностите си – и да работят и да споделят в сходство с тях “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ