На 7 октомври светът отбелязва Деня за достоен труд. Той

На 7 октомври светът отбелязва Деня за заслужен труд. Той се организира по решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите от 2008 година и сплотява синдикалисти от целия свят в напъните им за определяне и съблюдаване на работните права и взаимност.

Идеята е, че всеки жител има право да се бори и пази трудовите си права, да декларира своите претенции за честен и заслужен труд, за качествени работни места и заслужено възнаграждение, да слага условия за основни трудови стандарти като груповото трудово договаряне, здравето и сигурността на работното място, обществената отбрана, обществения разговор, свободата на образуване, на митинг, на изказ, закони и съглашения и тяхното съблюдаване.

След всичко изброено, в какъв ли % у нас има податки за заслужен труд!? Тук, в България – страната, в която стотици хиляди са обезпечавани върху минималната работна заплата, където работодателите принуждават служащите си да минават от трудови на цивилен контракти, където „ хитри “ предприемачи принуждават своите чиновници още при постъпването си на работа да подпишат авансово молба за овакантяване по взаимно съгласие…

У нас в значителен % има всичко друго, само че не и заслужен труд. В удостоверение на тези думи идва отчетът за човешкия капитал на Световния стопански конгрес, оповестен на 1 октомври 2013 година В него обект на проучване са четири съществени области: обучение, здраве, претовареност и „ среда за основаване на благоприятни условия за работа “ в 122 страни по света. Страната ни се подрежда на 56-то място в общото класиране. В някои от обособени области заемаме следните позиции: 118-о място по потенциал за задържане на надарените си граждани80-то по равнище на безработицата76-о по равнище на младежката безработица100-но по работна мощ и заетост74-то по среда за основаване на благоприятни условия за работа108-о по образование на персонала…

И недобросъвестните работодатели не са единствения проблем. За да има основа за заслужен труд, би трябвало да е налице съответен закон, който да контролира взаимоотношенията работодател-работник. Преди няколко месеца стана ясно, че от политическа партия ГЕРБ са внесли законопроект, съгласно който затвор до 8 години чакат неточните работодатели, които укриват осигуровки. Чухме доста версии дали това е правилният път, само че няма по какъв начин да отминем обстоятелството, че облагането на труда у нас е прекомерно високо. Естествено това не е опрощение да не се изплащат осигуровки по действително изплащаните заплати…

Някак не е редно да слагаме всички работодатели под общ знаменател, по тази причина дано тези които са изрядни да се посмеят или да поцъкат с език на останалите. Ето и 10-те доказателства, че в България няма условия за заслужен труд и огромна част от родните работодатели се държат като „ робовладелци “.

1. Щом всемогъщият Бос те е наел на работа, той ще реши дали да бъдеш назначен на трудов контракт,

2. дали да ти заплати,

3. по кое време да ти заплати,

4. какъв брой да ти заплати.

5. Съвсем естествено е да бъдеш обезпечаван на минималната работна заплата.

6. и в случай че искаш да излезеш в отпуска за 4 дни, то най-малко толкоз би трябвало да работиш в допълнение преди и по-късно.

7. Работодателят ти разполага изцяло със свободното ти време и постоянно, когато реши, може да те извика на работа. Естествено, не може и да става дума за възнаграждение за ексклузивен труд.

8. Той не обича да се излиза в почивки и се отнася по-добре с тези, които не излизат!

9. Социални придобивки?! Моля ви! Във компанията се пести от всичко. Все отново не можем да се съпоставяме с огромните компании… Това обаче не пречи шефът да кара по-хубава кола от сътрудниците му в огромните корпорации.

10. Ако инцидентно, след години работа решиш да напуснеш, шефът ти наложително ще ти се обиди. Единственият аргумент, с който се пробва да те задържи е това, че в случай че отидеш на друго място, може и да не те ценят по този начин високо или пък… да не ти заплащат постоянно.

Тук би трябвало да споменем и третата страна в тези взаимоотношения. Освен страна и шеф има и служащ, който до стената или не, би трябвало да отстоява правата си и да не се съгласява с потъпкването им. Но това най-вероятно ще стане, когато пораснем като нация и народ. И тогава служащият няма да е Андрешко, работодателят Бай Ганьо, а страната султана в Цариград.

„ Па сетне отдръпна се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… “