Здравеопазването в Газа е в състояние на остра травма
На 7 октомври моето утро стартира като всяко друго, най-малко на пръв взор. Като ординатор по хирургия, който доста се гордее с работата си, направих обиколките си с пациенти измежду нормалната блъсканица на болничното заведение и по-късно се намесих, с цел да оперирам незабавен случай дружно с един от моите ментори.
Когато усетих металната безчувственост на скалпела в ръката си обаче, може би за първи път в кариерата си, не почувствах тръпка. Не изпитах дълбоката наслада, която нормално идва с опцията да подобря живота на човек на операционната маса.
Лекуващият ми хирург усети, че нещо не е наред и ме попита какво не е наред.
Споделих с него новината, която получих от майка ми вкъщи: бомбардировката беше почнала. Газа, моят дом, беше нападнат.
Той слушаше и в очите му започнаха да се пълнят сълзи. Когато го видях, който не е палестинец, да споделя болката ми, нещо се пропука в мен и се пречупих. Той ме прегърна и ми сподели: „ Семейството ти ще се оправи. Всички сме с вас. “
...Прочетете целия текст »
