За него - Живота - направил бих всичко ~ Никола ВАПЦАРОВ
На 7-ми декември се навършват 106 години от рождението на поета, моряка, революционера. Великите думи живеят във вечността. С респект към огромния Вапцаров.
Ти си непристъпна,
аз несломим,
няма в своя огън
така да изгорим.
Блясък ще проблесне....
Блясък в безоблачен ден
и един ще бъде
въпреки всичко надвит.
1930 година, от откритото неотдавна тефтерче на Вапцаров
...
ВАПЦАРОВ
Дамян Дамянов
Можеха да те спасят. Не смееха.
Кой бе ти в съпоставяне със тях!
Мреше ти се - тях им се живееше!
Бе смел - тях ги беше боязън!
Пуснаха те пред дулата, страшните.
И тунелът взе да се тресе.
И те сграбчи тишината, лашна те -
в бъдещето да те придвижи.
Днес си по-голям от всички тях. Но запитвам се:
в случай че мой другар наклеветен
го осъдят, по какъв начин ли аз - отбраната -
жив да го спася? Ами в случай че в борбата
някой ден той победи и мен?
29.IX.1981 година
...
Аз най-малко не познавам друга лирика,която да излъчва такава мощна топлина, човещина, непосредственост и почтеност, лирика, която да е толкоз безапелационна в условията си хуманна правдивост и мир,каквато е поезията на Вапцаров. И какъв брой религия в поета и в неговото бъдеще, какъв брой блян за живот показва и предава тази лирика, по този начин елементарна, скромна и непосредствена като слово, лирика,която не приема красивите думи и натруфеността.
Арис Диктеос
...
Аз желая да напиша
днес
поема,
в която да диша
на новото време
стихът.
Да тръпнат във нея
крилата
на гордия
демон,
обходил от полюс до полюс
светът.
От „ Романтика ”
...
Ние сплетохме крепко ръце,
с тебе се счепкахме крепко.
Кръв капе от мойто сърце,
отпаднал си ти. Тогава? –
Един ще бъде повален,
един ще бъде надвит –
и победеният си ти.
От „ Двубой ”
...
Човекът умерено, така – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с взор безразсъден,
тези го гледали със боязън.
Дори и затвор
треперел позорно,
и мрака блъснал на бег.
Усмихнати чули звездите от горната страна
и викнали:
" Браво, човек! "
От „ Песен за индивида ”
...
Сънно тракат
релсите във мрака.
От отмалялост
ставите болят.
Някой би въздъхнал:
" Не чакам... "
Не! Очаквам!
Чака ме светът.
От „ Огняроинтелигентска ”
...
С живота сме в свада,
само че ти не разбирай,
че ненавиждам живота.
Напротив, в противен случай! –
Дори да загивам,
живота със грубите
лапи челични
аз отново ще обичам!
Аз отново ще обичам!
От „ Вяра ”
...
И дано като пеперуда дребна
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклевам,
няма да се вайкам,
тъй като въпреки всичко, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
мухъл,
когато милионите възкръсват,
това е ария,
да, това е ария!
От „ Писмо ”
...
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.
Снимки ~ wikimedia.org, journeyplaces.com
