7 май – денят, в който човечеството чу гласа си от разстояние
На 7 май 1895 година съветският физик и откривател инж. Александър Попов показва пред Петербургското физическо сдружение апарат за безжично предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции. С други думи – радиото. Впечатляващото в тази ситуация не е единствено, че устройството улавя радиовълни, а че посредством него Попов предава информация. От една зала на университета той изпраща в друга думите „ Хайнрих Херц “, които биват записани на дъска. През 1899 година изобретателят включва телефонна слушалка към апарата и по този начин основава опция за слухово приемане на сигналите. Това слага основите на практическото потребление на радиото – и на самото радио като феномен.
И въпреки Никола Тесла и Гулиелмо Маркони също да имат своите (и юридически признати) приноси в развиването на радиокомуникацията, точно демонстрацията на Попов остава историческият маркер, признат от доста страни – в това число и България – за рождена дата на радиото. По-късно тази дата е призната и за алегорично начало на малкия екран – наследникът, роден от същата концепция: транспорт на информация през ефира.
България е измежду първите страни, в които радиото стартира да се развива интензивно. Още по време на Балканската война се употребяват радиопредаватели за предаване на известия. През 20-те години на ХХ век радиоприемниците стартират да навлизат в домовете, въпреки и с забавна административна добавка – за всеки уред е било належащо особено позволение от пощенските и телеграфните станции.
Радиото бързо се утвърждава като най-бързото, най-достъпното и най-гъвкавото средство за връзка. То няма потребност от образен канал, не се въздейства от часова зона, механически прищявки или граматика.
Радиото просто звучи. И това, че звучи – без значение дали в панелка, в селска къща, в автомобил или в ухо посредством безжични слушалки – го прави непреходно. Днес, в ерата на стрийминги и цифрова шумотевица, радиото остава оня непретенциозен, само че постоянно правилен глас, който ни буди, осведоми, разсмива, утешава или просто пуска песента, от която тъкмо имаме потребност.
Независимо дали го слушаме заран преди работа, до момента в който пътуваме, онлайн или по старомодния метод през малко транзисторче – радиото е тук. И ще остане. Защото човечеството постоянно ще има потребност да бъде чуто – и да чуе.
Телевизията – прозорец към света
Ако радиото е гласът, който доближи до всяко кътче на планетата, то малкия екран е обликът, който направи света по-близък, забележим и понятен. Макар 7 май в началото да е обвързван с радиото, през днешния ден той се отбелязва и като празник на малкия екран – другият популярен медиен пробив на XX век. Телевизията не просто осведоми – тя демонстрира, споделя, претърпява с нас. Първите ѝ стъпки в България са през 1959 година, когато е излъчено първото телевизионно предаване. Оттогава до през днешния ден тя е освен неизменима част от вкъщи, само че и главен инструмент за просвета, обучение и гражданска позиция.
Честит празник на всички, които вършат магията на радиото и малкия екран допустима!
И въпреки Никола Тесла и Гулиелмо Маркони също да имат своите (и юридически признати) приноси в развиването на радиокомуникацията, точно демонстрацията на Попов остава историческият маркер, признат от доста страни – в това число и България – за рождена дата на радиото. По-късно тази дата е призната и за алегорично начало на малкия екран – наследникът, роден от същата концепция: транспорт на информация през ефира.
България е измежду първите страни, в които радиото стартира да се развива интензивно. Още по време на Балканската война се употребяват радиопредаватели за предаване на известия. През 20-те години на ХХ век радиоприемниците стартират да навлизат в домовете, въпреки и с забавна административна добавка – за всеки уред е било належащо особено позволение от пощенските и телеграфните станции.
Радиото бързо се утвърждава като най-бързото, най-достъпното и най-гъвкавото средство за връзка. То няма потребност от образен канал, не се въздейства от часова зона, механически прищявки или граматика.
Радиото просто звучи. И това, че звучи – без значение дали в панелка, в селска къща, в автомобил или в ухо посредством безжични слушалки – го прави непреходно. Днес, в ерата на стрийминги и цифрова шумотевица, радиото остава оня непретенциозен, само че постоянно правилен глас, който ни буди, осведоми, разсмива, утешава или просто пуска песента, от която тъкмо имаме потребност.
Независимо дали го слушаме заран преди работа, до момента в който пътуваме, онлайн или по старомодния метод през малко транзисторче – радиото е тук. И ще остане. Защото човечеството постоянно ще има потребност да бъде чуто – и да чуе.
Телевизията – прозорец към света
Ако радиото е гласът, който доближи до всяко кътче на планетата, то малкия екран е обликът, който направи света по-близък, забележим и понятен. Макар 7 май в началото да е обвързван с радиото, през днешния ден той се отбелязва и като празник на малкия екран – другият популярен медиен пробив на XX век. Телевизията не просто осведоми – тя демонстрира, споделя, претърпява с нас. Първите ѝ стъпки в България са през 1959 година, когато е излъчено първото телевизионно предаване. Оттогава до през днешния ден тя е освен неизменима част от вкъщи, само че и главен инструмент за просвета, обучение и гражданска позиция.
Честит празник на всички, които вършат магията на радиото и малкия екран допустима!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ