Празнуваме Гергьовден
На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е един от най-почитаните светци, страдалец за Христовата религия в Източноправославната черква.
Според преданията той е римски боец, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската войска, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с дребния си наследник. Младият Георги следва пътя на татко си и постъпва на работа в армията, където се демонстрира като добър боец и бързо се издига във военната подчиненост. По това време е разпределен в Никомедия и служи в персоналната армия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично гонене на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той се открива като християнин и подлага на критика решението на императора. Разяреният Диоклециан подрежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като изменник. Тялото на свети Георги е заровено в Лида. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Едно от най-известните чудеса осъществено от св. Георги и поради което е постоянно изобразяван на иконите, убиващ дракон, е чудото станало покрай град Вирит, сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон, той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял тези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф. Така един ден те решили да помолят техния държател за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така да се спасят останалите. Когато пристигнал ред на шефа и той завел детето си.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя като му обяснила за какво е там викала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от боязън, само че св. Георги им заговорил, да не се опасяват, тъй като Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, с цел да повярват в Него. Подир тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди с изключение на дамите и децата.
Гергьовден, дружно с Великден той се счита за най-големия пролетен празник, само че за разлика от Великден, постоянно е при хубаво време. Затова се назовава Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника стартира още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се назовава на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които авансово се дава на агнето, с цел да има задоволеност, изобилие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, с цел да ражда земята повече. Всички се събират на обща софра, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: " Св. Георги обикаля нивите ", " Здравец за Гергьовден ", " Венец за агънцата ". На трапезата с изключение на печено агнешко би трябвало да има свеж лук и чесън, салата, пиле, самун и вино.
Следобеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял казан с мълчана вода авансово оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и назовават коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има бит събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на площада с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) смъкват ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават елементарни и ги забраждат с забрадка. Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и други, като посрещат посетители в домовете си. Под християнската същина на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с който фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и претекстовете на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възвръща хармонията на битието.
Според преданията той е римски боец, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската войска, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с дребния си наследник. Младият Георги следва пътя на татко си и постъпва на работа в армията, където се демонстрира като добър боец и бързо се издига във военната подчиненост. По това време е разпределен в Никомедия и служи в персоналната армия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично гонене на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той се открива като християнин и подлага на критика решението на императора. Разяреният Диоклециан подрежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като изменник. Тялото на свети Георги е заровено в Лида. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Едно от най-известните чудеса осъществено от св. Георги и поради което е постоянно изобразяван на иконите, убиващ дракон, е чудото станало покрай град Вирит, сегашен Бейрут, близо до град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон, той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял тези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф. Така един ден те решили да помолят техния държател за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и така да се спасят останалите. Когато пристигнал ред на шефа и той завел детето си.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя като му обяснила за какво е там викала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от боязън, само че св. Георги им заговорил, да не се опасяват, тъй като Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, с цел да повярват в Него. Подир тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди с изключение на дамите и децата.
Гергьовден, дружно с Великден той се счита за най-големия пролетен празник, само че за разлика от Великден, постоянно е при хубаво време. Затова се назовава Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника стартира още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се назовава на Св. Георги. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които авансово се дава на агнето, с цел да има задоволеност, изобилие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, с цел да ражда земята повече. Всички се събират на обща софра, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: " Св. Георги обикаля нивите ", " Здравец за Гергьовден ", " Венец за агънцата ". На трапезата с изключение на печено агнешко би трябвало да има свеж лук и чесън, салата, пиле, самун и вино.
Следобеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял казан с мълчана вода авансово оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и назовават коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има бит събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на площада с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) смъкват ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават елементарни и ги забраждат с забрадка. Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и други, като посрещат посетители в домовете си. Под християнската същина на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят-мъченик, с който фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и претекстовете на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възвръща хармонията на битието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ