Маркес: За света ти си един човек, но за един човек може да си целия свят
На 6 март през 1927 година се ражда един от най-емблематичните и обичани писатели на предишния век – Габриел Гарсия Маркес. Няма по какъв начин да не отдадем дължимата респект и почитание към неговото вълнуващо, неувяхващо и толкоз обичано на генерации читатели творчество. Продажбите на творбите му са в десетки милиони. Няма човек, който да не е чувал за романите му „ Сто години самотност ” и „ Любов по време на холера ”. А тези, които са прелистили страниците им, остават вечно покорени от гения на Маркес.
Онова може би, което прави Маркес безподобен, е висшото му достижение в изкуството да се споделя. Изобилие от публицистични или метафизичен отстъпления; стремглаво развиване на действието или последна мудност; плътност на повествованието със събития или тяхното цялостно неявяване. Толкова диаметрално противоположни способи и в това време – толкоз вълнуващи картини. Сцени, докосващи сърцето, белязващи съзнанието.
Каквото и да се каже за Маркес обаче, ще бъде малко. Цветове, звуци, багри, вградени в езика на движимостите, в линиите на заобикалящата ни среда основават неповторимото чувство за допиране до безконечното, до непреходното, " просто би трябвало да се вгледаш, да видиш капчиците роса по полското цвете, да усетиш трагичния усет на последния залез или да докоснеш опаловите часове на изгрева на вярата ".
Епохата, в която живее и твори Маркес, войните, диктатурите и произлизащите от тях бедност и апетит, незнание и обезсърчение, само че и бунтарство и неотстъпчивост попадат в самата вътрешност на креативното му полезрение. Затова и такива екзистенциални феномени като самотата и отчуждението няма по какъв начин да не бъдат застъпени като съществени идейни претекстове в творбите му.
Маркес нееднократно е повтарял, че в страна като Колумбия един човек на изкуството, било то публицист, стихотворец или художник, от която и да било част на Латинска Америка, не може да остане безразличен към политическите събития, тъй като точно властта там се оказва онази мощ, спъваща десетилетия наред развиването на латиноамериканските страни.
В книгите му приказва самият Живот. Образите на неговите герои са толкоз пълнокръвни, потресаващи, провокиращи, толкоз действителни и в същото време по този начин омайващи! Те са надарени с виталността освен на една ера с нейното време и събития, само че са съумели да запазят в себе си и оня нюх към безконечното и непреходното, по този начин належащо за днешното размирно и забързано към нищото време.
Едната, по-малката част от тях, е презадоволена от материални богатства. Другите обаче тънат в блатото на мизерията. Едно лишено от правдивост съществуване, в което предубеждения, расова дискриминация, духовна незаинтересованост и незнание са властвали постоянно, господстват и до през днешния ден.
Макар и с цената на изстрадана болежка, илюзия или истина обаче, постоянно най-после героите на Маркес като в остаряла гръцка покруса стигат до прозрението и мъдростта на живота. В " Сто години самотност ” да вземем за пример, героите се оказват пленници на един затворен кръг, в който всеки живее в собствен личен свят самичък със себе си, заседнал в мрака на отчаянието, на потискани очаквания, на несбъднати фантазии. Сто години, в които няколко генерации от един жанр се сменят, оставайки такива, каквито са били постоянно.
Главният воин в творчеството на Маркес, движещата мощ на неговите произведения обаче си остава Любовта. Без нея не може. Всичко като че ли се върти към нея. Тя е низ от тествания, разочарования, непревъзмогнати трудности. Любовта е мъдрост, тя съдържа опита на поколенията, тя е изстраданият път към себе си и другите. Тя може да носи крах и съсипия, само че може да носи и избавление.
За край ще ви издадем някои любопитни и забавни обстоятелства от живота и творчеството на Маркес:
Идеята за „ Сто години самотност ” се ражда, до момента в който двамата с майка му отиват на село, с цел да продадат къщата. Пътувайки във влака, през един шубрак Маркес вижда Макондо – митичното градче, където се развива действието в романа.
Притежавал е 7 къщи в 4 страни по света.
По времето, когато към момента не бил прочут и в годините на най-голяма беднотия Маркес живеел в коптор, именуван „ Небостъргачът ”, който бил висок цели 4 етажа – голяма постройка за дребен град като Баранкила.
Книгата „ Сто години самотност ” е продадена в над 30 милиона копия по целия свят.
Габриел Гарсия Маркес учел право в университета в Колумбия, само че прекъснал, с цел да стартира да се занимава с публицистика.
Запознава се със брачната половинка си Мерседес, когато тя била едвам на 9 години. Оженили се 17 години по-късно. Маркес и Мерседес Барга изживяват съвсем целия си живот дружно. А по темперамент били изцяло разнообразни - той, като писател-мистик - невъздържан и мистериозен, а тя - спокойна и хармонична персона.
Маркес и Мерседес
Не желал „ Сто години самотност ” да бъде сниман на лента, тъй като не вярвал, че киното може да претвори същинския сюжет и да долови смисъла на романа.
Колумбийският създател бил толкоз религиозен, че отказвал да носи злато.
Неговите идоли в литературата били Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър.
Докато пишел „ Сто години самотност ”, пушел по 6 кутии цигари дневно.
На работното си бюро постоянно имал жълта роза или лале.
Нека да си напомним и някои от мъдрите му мисли за живота любовта:
" За света ти може да си един човек, само че за един човек може да си целия свят. "
" Само тъй като някой не те обича, както на теб ти се желае, не значи, че не те обича от все сърце. "
" Най-много ти липсва този, който е до теб, само че ти знаеш, че в никакъв случай няма да е твой. "
" Никога не се разделяй с усмивката си, даже и когато ти е тъжно, … от кое място да знаеш, може някой в този миг да се влюби в нея. "
" Mъдростта идва, когато към този момент не служи за нищо. "
Онова може би, което прави Маркес безподобен, е висшото му достижение в изкуството да се споделя. Изобилие от публицистични или метафизичен отстъпления; стремглаво развиване на действието или последна мудност; плътност на повествованието със събития или тяхното цялостно неявяване. Толкова диаметрално противоположни способи и в това време – толкоз вълнуващи картини. Сцени, докосващи сърцето, белязващи съзнанието.
Каквото и да се каже за Маркес обаче, ще бъде малко. Цветове, звуци, багри, вградени в езика на движимостите, в линиите на заобикалящата ни среда основават неповторимото чувство за допиране до безконечното, до непреходното, " просто би трябвало да се вгледаш, да видиш капчиците роса по полското цвете, да усетиш трагичния усет на последния залез или да докоснеш опаловите часове на изгрева на вярата ".
Епохата, в която живее и твори Маркес, войните, диктатурите и произлизащите от тях бедност и апетит, незнание и обезсърчение, само че и бунтарство и неотстъпчивост попадат в самата вътрешност на креативното му полезрение. Затова и такива екзистенциални феномени като самотата и отчуждението няма по какъв начин да не бъдат застъпени като съществени идейни претекстове в творбите му.
Маркес нееднократно е повтарял, че в страна като Колумбия един човек на изкуството, било то публицист, стихотворец или художник, от която и да било част на Латинска Америка, не може да остане безразличен към политическите събития, тъй като точно властта там се оказва онази мощ, спъваща десетилетия наред развиването на латиноамериканските страни.
В книгите му приказва самият Живот. Образите на неговите герои са толкоз пълнокръвни, потресаващи, провокиращи, толкоз действителни и в същото време по този начин омайващи! Те са надарени с виталността освен на една ера с нейното време и събития, само че са съумели да запазят в себе си и оня нюх към безконечното и непреходното, по този начин належащо за днешното размирно и забързано към нищото време.
Едната, по-малката част от тях, е презадоволена от материални богатства. Другите обаче тънат в блатото на мизерията. Едно лишено от правдивост съществуване, в което предубеждения, расова дискриминация, духовна незаинтересованост и незнание са властвали постоянно, господстват и до през днешния ден.
Макар и с цената на изстрадана болежка, илюзия или истина обаче, постоянно най-после героите на Маркес като в остаряла гръцка покруса стигат до прозрението и мъдростта на живота. В " Сто години самотност ” да вземем за пример, героите се оказват пленници на един затворен кръг, в който всеки живее в собствен личен свят самичък със себе си, заседнал в мрака на отчаянието, на потискани очаквания, на несбъднати фантазии. Сто години, в които няколко генерации от един жанр се сменят, оставайки такива, каквито са били постоянно.
Главният воин в творчеството на Маркес, движещата мощ на неговите произведения обаче си остава Любовта. Без нея не може. Всичко като че ли се върти към нея. Тя е низ от тествания, разочарования, непревъзмогнати трудности. Любовта е мъдрост, тя съдържа опита на поколенията, тя е изстраданият път към себе си и другите. Тя може да носи крах и съсипия, само че може да носи и избавление.
За край ще ви издадем някои любопитни и забавни обстоятелства от живота и творчеството на Маркес:
Идеята за „ Сто години самотност ” се ражда, до момента в който двамата с майка му отиват на село, с цел да продадат къщата. Пътувайки във влака, през един шубрак Маркес вижда Макондо – митичното градче, където се развива действието в романа.
Притежавал е 7 къщи в 4 страни по света.
По времето, когато към момента не бил прочут и в годините на най-голяма беднотия Маркес живеел в коптор, именуван „ Небостъргачът ”, който бил висок цели 4 етажа – голяма постройка за дребен град като Баранкила.
Книгата „ Сто години самотност ” е продадена в над 30 милиона копия по целия свят.
Габриел Гарсия Маркес учел право в университета в Колумбия, само че прекъснал, с цел да стартира да се занимава с публицистика.
Запознава се със брачната половинка си Мерседес, когато тя била едвам на 9 години. Оженили се 17 години по-късно. Маркес и Мерседес Барга изживяват съвсем целия си живот дружно. А по темперамент били изцяло разнообразни - той, като писател-мистик - невъздържан и мистериозен, а тя - спокойна и хармонична персона.
Маркес и Мерседес
Не желал „ Сто години самотност ” да бъде сниман на лента, тъй като не вярвал, че киното може да претвори същинския сюжет и да долови смисъла на романа.
Колумбийският създател бил толкоз религиозен, че отказвал да носи злато.
Неговите идоли в литературата били Ърнест Хемингуей и Уилям Фокнър.
Докато пишел „ Сто години самотност ”, пушел по 6 кутии цигари дневно.
На работното си бюро постоянно имал жълта роза или лале.
Нека да си напомним и някои от мъдрите му мисли за живота любовта:
" За света ти може да си един човек, само че за един човек може да си целия свят. "
" Само тъй като някой не те обича, както на теб ти се желае, не значи, че не те обича от все сърце. "
" Най-много ти липсва този, който е до теб, само че ти знаеш, че в никакъв случай няма да е твой. "
" Никога не се разделяй с усмивката си, даже и когато ти е тъжно, … от кое място да знаеш, може някой в този миг да се влюби в нея. "
" Mъдростта идва, когато към този момент не служи за нищо. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ