Ще има ли ренесанс за българската наука?
На 6.01. на Портала за публични съвещания при Министерския съвет Проект на Програма за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна 2021-2027 година На база на протоколите от 3-те съвещания (първото съвещание на 10.12.2020 година, и третото –последно на 6.12.2021 г.) може да се направи извода, че тази стратегия е направена от 64 членове на Тематичната работна група под управлението и координацията на Държавната организация за научни проучвания и нововъведения ( ДАНИИ), а оповестеният трети вид e координиран с 19 организации и структури като МОН, Българска академия на науките, Съвета на ректорите, Национален статистически институт, Министерство на стопанската система, БСК, Патентното ведомство, Министерство на вътрешните работи, Селскостопанската академия и други, някои от които са я приели без забележки като „ Агенция за хората с увреждания “ ДА „ Безопасност на придвижването по пътищата “.
Няма мнение, бележки от ВУЗ, от настоящите Центрове за върхови достижения (ЦВП), Центрове за компетентност(ЦК) и звена за софтуерен трансфер (ЗТТ). Не е отразено кои организации не са взели отношение по плана на програмата, с цел да се установи тяхната заинтересованост/незаинтересованост за развиването на българската просвета.
Следва да се означи упоритостта, положителното равнище при разписването на програмата и нейното структуриране. Приведени са данни за оценка на развиването на иновационната активност в България от годишните отчети на Фондация „ Приложни проучвания и комуникации” и позицията на страната в реномирани ранглисти в тази област. Същевременно проличава неналичието на на практика опит в иновационната активност и научните проучвания, което може да попречи за нейното сполучливо осъществяване. Някои от основанията за това могат да се обобщават както следва:
Основание първо:
През 2021 година България e в групата на „ прохождащите “ иноватори ( emerging innovators ) с систематизиран иновационен показател 50,1 % съпоставен със междинния за Е С. Подобрението е почти 7% спрямо базовата 2014 година, само че към момента надалеч от иновационния капацитет на европейските стопански системи, който се е подобрил приблизително с 12,5% за същия интервал.
Цветните колони демонстрират положението на страните членки през 2021 година въз основа на най-новите данни за 27-те индикатора на Европейското иновационно табло по отношение на междинните за Европейски Съюз през 2014 година Позициите с черен цвят върху тях подхождат на същия индикатор, само че за миналата година. Сивите колони демонстрират положението на страните членки през 2014 година по отношение на междинните за Европейски Съюз през 2014 година Пунктирните линии демонстрират праговите стойности от 70%, 100% и 125% сред групите страни за 2021 година и ги разделят в следните категории: водещи иноватори – над 125% от междинното за ЕС; мощни иноватори – сред 100% и 125% от междинното за ЕС; умерени иноватори – сред 75% и 100% от междинното за ЕС; нововъзникващи иноватори – под 750% от междинното за Европейски Съюз . 2 В тази група попада и България.
Същевременно се усилва „ ножицата “ при националния иновационен показател – от „ 0 “ през 2014 до „ 6 “ пункта през 2021г (почти няма изменение за интервала 2014-2021 година, а точно към 43-44, най-голям през 2017 година - 46) по отношение на междинния за Европейски Съюз.
Делът на продуктовите иноватори нараства с 134%, а при иноваторите в бизнес процеси с 64%. По отношение учене през целия живот и образование по ИКТ има понижение с 39%.
България има над междинния дял неиноватори без податливост към нововъведения и демонстрира под междинните резултати за знаци, свързани с изменението на климата .3
Същевременно България е „ непретенциозен “(modest) иноватор (най-ниската степен) за целия интервал от 2002 до 2011 година според Regional Innovation Scoreboard на EK, в това число и за 2014 г.4
Ситуацията е в резултат на един нескончаем и хронично нездравословен развой, а анализът е фиктивен, количествен, а не първокласен (повтарят се едни и същи аргументи от разнообразни разбори и отчети върху тази тема), без да се загатва кои са грешките на Правителствата довели до това положение. Без подобен разбор е допустимо да се повторят грешките. А се възнамерява до 2027 година да влезем в групата на „ умерените “ иноватори (60% от междинното равнище за ЕС).
Основание второ:
През 2020 година разноските за НИРД означават страхливо нарастване от 2% на годишна основа (на фона на минималния спад на БВП), което е съвсем напълно резултат от напъните на частния бранш. Така разноските за НИРД като дял от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2020 година възлизат на едвам 0,85% – доста под заложените в стратегическата и програмна рамка на страната за седемгодишния интервал 1,5%. Това е наклонност още от 2002 година когато финансирането е било 0,545% от Брутният вътрешен продукт като се е възнамерявало да стане 1, 15% през 2013 година Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България (НСРНИРБ) планува нарастване на обществените разноски за НИРД на 0.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1 % през 2025 година, а на общите разноски – надлежно 2.4 % и 3 %, като към този момент сме надалеч и от тези заложени стойности.
Разходи на бизнес бранша за НИРД бележат релативно по-бърз растеж, като е налице нарастване с 15% в границите на проучвания интервал. През 2019 година те резервират и даже леко усилват своя условен дял - 0,56% от Брутният вътрешен продукт, само че остават надалеч от междинните нива за Европейски Съюз 27 от 1,46%.
Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България (НСРНИРБ) планува нарастване на обществените разноски за НИРД на 0.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1 % през 2025 година, а на общите разходи–съответно 2.4%.
Рисковото финансиране е едвам 0,018% от Брутният вътрешен продукт при междинни нива за Европейски Съюз 27 от 0,141% и спад по индикатора от 58,2% по отношение на 2014 година Въпреки, на пръв взор, наситената с благоприятни условия за елементарен достъп до капитал среда, те са съсредоточени в териториално (София) и секторно (ИКТ и обвързваните дейности) отношение и остават недостъпни за останалата част от бизнеса.
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ (НИРД) Пожарна охрана СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕЛИ, 30.06.2021
Социално-икономически цели
(Хиляди левове) 20
Общо
283 804
Проучване и употреба на земната повърхнина, водите и атмосферата
12 190
Опазване на околната среда
1 315
Граждански галактически проучвания
2 979
Развитие на превоза, телекомуникациите и друга инфраструктура
12 323
Производство, предпазване, систематизиране и потребление на силата
2 435
Усъвършенстване на промишленото произвеждане и технологиите
19 561
Развитие на опазването на здравето
5 978
Развитие на селското и горското стопанство и риболова
49 721
Развитие на образованието
3 200
Културни, развлекателни и религиозни действия
3 119
Изследване на политически и обществени системи, структури и процеси
4 905
Общо развиване на знанието: НИРД финансирана от обществени академични фондове
34 710
Общо развиване на знанието: НИРД финансирана от други източници
129 014
Отбрана
2 354
Източник: Национален статистически институт
Извод: Държавата няма политика за новаторско развиване на браншове, които имат директно отношение към основаване на национална и самостоятелна промишленост, респ. устойчива стопанска система в това число в направление „ зелена/кръгова “ и „ синя “ стопанска система ( маркираните с курсив ), а разноските в бранш „ Селско стопанство “ будят подозрение за тяхната успеваемост при към 2/3 импорт на храни. Това прави задачата за изпреварващо развиване на иновационния капацитет на страната през идващите години извънредно сложна, още повече на фона на новите още по-амбициозни проекти на иновационните водачи в Европейски Съюз.
Основание трето:
Индексът за човешки запаси в Сравнителния отчет за европейските нововъведения за 2021 година демонстрира спад за 11 от страните членки на Европейска комисия, като максимален е той за две от страните–Гърция (-12,9%) и България (-9,7%) при междинен спад за Европейски Съюз от 2,6% сред 2020 и 2021г.
В рамките на седемте съществени области, обхванати в Глобалния иновационен показател 2021 година (пет групи фактори, покриващи така наречен иновационен вход, и две групи фактори, съответстващи на така наречен иновационен изход), България е с най-нисък резултат точно в региона „ Човешки капитал и изследователска дейност” със сумарна оценка от 31,7, което носи на страната и една от най-ниските позиции (65-то място) в подреждането сред включените в проучването 132 страни.
Глобалният показател на конкурентоспособност в региона на гениите прави интернационално съпоставяне на положението на 132 стопански системи във връзка с факторите, които в най-голяма степен способстват за развиването на човешкия капитал, а отсам и на националната конкурентоспособност. В класацията за 2020 година България се подрежда на 55-о място в света и на 30-о място в Европа (включени са 38 страни на континента), с показател от 45,76, което е и най-хубавото достижение за страната от 2013 година насам . От страните - членки на Европейски Съюз, само Хърватия (59 място) и Румъния (64 място) остават след България. В същото време във връзка с:
- „ Развитие на гении (Grow) “, което обгръща както системата на официално обучение, по този начин и всички форми за струпване и развиване на познания и умения посредством неофициално и независимо образование – 63-о място за България в света и 31-о място в Европа, преди Румъния и Унгария.
- Задържане на гении (Retain) – мери способността за обезпечаване на резистентност в провеждането на политики и дейности за развиване на гении, в това число посредством нивото на качество на живот – 43-о място за България в света и 25-о място в Европа, преди Полша, Литва, Унгария, Румъния и Хърватия;
Сходни са резултатите от проучването World Talent Ranking на Института за управническо развиване (IMD, Швейцария). Според изданието за 2021 година България заема 58-а позиция в компанията на 64 страни 5 .
По отношение на възрастовата конструкция на университетския личен състав през 2020 година в изследователските звена на държавна прехрана се записва спад на откривателите във възрастовата група от 25-34 години – 8,6%. Във висшите учебни заведения е налице спад (22,1%) при най-младите научни служащи до 25 години и при тези над 55 години, който обаче е съпроводен от нарастване в останалите възрастови категории. Според ръководителят на Българска академия на науките учен Юлиян Ревалски всяка година научният капацитет на Българска академия на науките понижава с 50 до 70 души поради ниското възнаграждение. " Началните заплати на асистентите и основните асистенти са с повече от 30% по-ниски в Българска академия на науките, в сравнение с във висшите учебни заведения. Хората не желаят да идват да работят при нас, тъй като не виждат вероятност " 6.
Следва изводът, че българите са надарен народ по рождение, само че гениите са неоценени, не им се дава опция за развиване и те оказват помощ за просперитета на други страни и общества при присъединяване си в интернационалните планове или осъществят своите познания в други страни и институции. А основаването на учени не може да се възнамерява, то изисква вродени заложби, податливост, предпочитание и всеотдаденост .
Основание четвърто:
Налице е едва развиване в области, които са директно свързани с иновационната активност на бизнеса и резултатите от нея за 2018 г:
МСП с продуктови нововъведения –17,7%. при приблизително 28,7% за Европейски Съюз 27 ;
МСП с бизнес процесни нововъведения – 19,2% при приблизително за Европейски Съюз 27 от 40%;
продажба на нови за пазара и нови за компанията артикули като дял от оборота
– 6,34% при близо двойно по-високо приблизително ниво за Европейски Съюз 27 (11,6 %), което отчасти показва ниската конкурентоспособност на българските предприятия.
Интересен вид директни задгранични вложения са старт-ъпите и задграничното (имигрантското) предприемачество. През 2019 година към този момент цели 17% от притежателите на нови компании в България (регистрирани през 2019 г.) са чужденци . България към този момент е привлекателна страна за хора и от Западна Европа, а освен от Близкия изток, от Китай или Русия. Над половината от новите компании са със притежатели от страните в Европейския съюз – на първо и второ място са гърците (15%) и италианците (13%). След тях са бизнесмени от трети страни – турците (9%), руснаците (8%) и украинците и македонците по 6%5.
БРОЙ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Пожарна охрана ГРУПИ СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ЛИЦА И СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, 30.11.2021 Г.
Общо
Групи предприятия съгласно броя на заетите лица , Брой
до 9
10 - 49
50 - 249
250+
Общо за страната
411 564
383 013
23 489
4 344
718
Северна и Югоизточна България
174 084
162 234
9 862
1 722
266
Северозападен
28 674
26 660
1 662
312
40
Северен централен
36 294
33 563
2 227
438
66
Североизточен
52 661
49 078
3 010
494
79
Югоизточен
56 455
52 933
2 963
478
81
Югозападна и Южна централна България
237 480
220 779
13 627
2 622
452
Югозападен
164 797
153 298
9 371
1 785
343
Южен централен
72 683
67 481
4 256
837
109
ДЯЛ НА ИНОВАЦИОННО АКТИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ ПРЕДПРИЯТИЯ, %
Година
2012
2014
2016
2018
Основни действия в региона на нововъведенията (Регламент (ЕС) 995/2012 на Комисията)
Общо
27,4
26,1
27,2
30,1
10 - 49
22,7
20,6
20,5
24,2
50 - 249
40,4
38,8
44,3
46,8
250 +
59,0
78,3
81,9
76,1
Индустрия (с изкл. на строителството)
Общо
31,0
29,7
31,6
35,3
ДЯЛ НА ПРЕДПРИЯТИЯTA, РЕАЛИЗИРАЛИ НОВИ ИЛИ УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ПРОДУКТИ, НОВИ ЗА ПАЗАРА, ОТ ОБЩИЯ БРОЙ ПРЕДПРИЯТИЯ , %
Година
2012
2014
2016
2018
Основни действия в региона на нововъведенията (Регламент (ЕС) 995/2012 на Комисията)
Общо
5,3
5,7
8,3
9,5
10 - 49
4,0
4,4
6,4
8,2
50 - 249
7,9
8,7
13,1
12,8
250 +
18,2
18,4
25,8
21,0
Индустрия (с изкл. на строителството)
Общо
6,0
6,4
9,3
10,2
Източник: Национален статистически институт
Изводи:
От показаните данни следва, че 98,77% от всички предприятия в са с
личен състав до 50 заети лица, което не разрешава да се занимават, респ. да отделят личен състав, съоръжение и финансов запас за НИРД. Обект на иновационна активност мога да се преглеждат към 5062 предприятия с личен състав над 50 заети лица, тъй като:
те биха могли да заделят личен състав, който да се занимава с НИРД;
да оборудват отделите и пробни сектори за НИРД;
да водят поредна и непрекъсната НИРД, тъй като единствено с една
иновация е рисковано да се възнамерява развиване, защото:
тя има своя витален цикъл и засищане на пазара;
става притежание на конкуренцията, която или може да я заобиколи,
като сътвори собствен вариант;
Едва 10% от предприятията в 2018 година, които осъществили нови или
усъвършенствани артикули са в бранш “Индустрия “. А точно бранш „ Индустрия “ е гръбнакът на модерна и устойчива икономика;
Не е ясно какъв ще бъде методът към бюджетно финансиране на
нововъведения в 100% български предприятия по отношение на тези с непознат капитал. Да не станат тези компании канал за приключване на българско ноу-хау и разработки към чужбина с поддръжката на българското държавно управление?
Основание пето:
Един от главните измерители за равнището на развиване на иновационната система в една страна и съществуващия капацитет за стимулиране на прехвърлянето на технологии е патентната интензивност. В България самостоятелните притежатели на патенти остават водачи в институционалната конструкция на патентната активност. Броят на задграничните патенти възлиза на 2624, като съвсем всички (99,63%) са издадени от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и имат деяние в България. В рамките на проучвания интервал, с дребни изключения, физическите лица - притежатели на патенти, остават водещи в институционалната конструкция на патентната активност в България. През 2019 година техният дял е 40%, а за последните 20 години - 57% . Въпреки повишаването на броя на патентите, издадени в интерес на предприятията и на Българска академия на науките, ролята на физическите лица остава основна и тя нараства през последните четири години.
През интервала 2015-2019 година единствено 63 обекта на интелектуална благосъстоятелност, предпазени в Патентното ведомство на Република България, са били обект на лицензиране, в това число 18 патента, 38 потребни модела, 6 ноу-хау и 1 вид. От тях 46 са еднократно лицензирани.
Не изяснено в програмата:
Как ще се употребява фонд " Индустриална благосъстоятелност " към Патентното ведомство,
според член 80 от Закона за патентите и регистрация на потребните модели – за попълване на бюджета на страната както до момента или за осъществяване на държавна политика по:
Оказване на подпомагане за необятното осъществяване в страната и чужбина
на значими за българската стопанска система и за престижа на страната изобретения. Защо страната може да стопира публикуването на значими за националната сигурност патенти (секретни патенти), а да не оказва помощ на иноваторите/изобретателите за тяхната реализация в техен и в държавен интерес?
За осъществяване на опити и възстановяване на софтуерната
склонност на изобретения за по-бързото им внедряване и реализация;
Как ще се ползват и управляват условията към служебните изобретения с
цел прекратяване нечиста сделка с тях;
Как ще се ползва „ насилствената лицензия “ при трансферна на технологии и
в активността на плануваните за създаване районни иновационни центрове, при плануваната „ единна осведомителна платформа за научни проучвания и нововъведения “ ;
Не се загатва нищо има ли предпазени патенти от присъединяване на наши учени в
интернационалните планове, в 7-та рамкова стратегия за научни проучвания и софтуерно развиване, от присъединяване в програмата „ Хоризонт 2020 “, респ. има ли внедрени, осъществени разработки/патенти и приносът от това за самите учени(освен тяхното заплащане за участие) в българската стопанска система? Този въпрос поражда от изнесената в програмата информация:
Потенциалът на българските научни организации за присъединяване в европейски и световни партньорства, планове, мрежи и вериги на цената остава незадоволително употребен.
Нетното европейско финансиране, получено от българските бенефициенти по районна прокуратура „ Хоризонт 2020 “, възлиза на 0,26% ( 155.9 млн. евро) от общия бюджет на рамковата стратегия. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз.
Броят на подписаните от български бенефициенти грантови съглашения са 645 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС). Българските организации вземат участие в подаването на 6681 планови оферти (0,76% от общия брой за ЕС), от които 5191 броя са възможни (1,99% от общия за ЕС). По схемите присъединяване вземат 29 организации (0,32% от общото за ЕС), а „ Печат за високи достижения “ получават 86 планови оферти. Съгласно данните българските организации имат общо 966 участия (0,63% от общото за ЕС), като в Седма рамкова стратегия този брой възлиза на 716. По отношение на присъединяване България е на 20 място в Европейски Съюз. Водещо е българското присъединяване в направленията „ Енергетика “, „ Сигурни общества “, „ Информационни и информационни технологии “и „ Храни, земеделие, горско стопанство, водни запаси “ и „ Иновации в дребни и междинни предприятия (МСП) “
Основание шесто:
Специално и справедливо внимание се отделя на прехвърлянето на технологии, познания, ноу-хау посредством Приоритетно направление 2: Трансфер на технологии и познания
Основната цел на интервенциите в тази предпочитана област е да се обезпечи поддръжка за създаване на функционираща система за трансфер на познания и технологии, която да подкрепи процеса на пазарна реализация на резултатите от научните проучвания и нововъведенията в промишлеността. Основните видове действия са:
Развитие на народен модел за трансфер на познания и технологии.
Програми за съдействие за трансфер на технологии .
Програми за подвижност сред промишлеността и проучвателен организации и
Висши учебни заведения.
Развитие на иновационни клъстери.
Подкрепа на софтуерни и интензивни на познания спин-оф компании. Ще бъде
предоставяно подкрепяне на ЦВП, Централен комитет и други научноизследователски организации посредством финансов инструмент за трансфер и комерсиализация на технологии, който ще включва артикули както за ранния стадии на развиване на спин-оф фирмите, по този начин също и артикули за подкрепяне на техните проекти за комерсиализация на създадените технологии.
Подкрепа за основаването и развиването на индустриални старт-ъп системи,
ориентирани към разрастване високи равнища на научни проучвания и нововъведения.
Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) и отбягване на рисковете от
припокриване с другите интервенции, планувани в границите на интегрирания метод.
Добре планувани мероприятия, само че:
Липсва информация какъв е икономическият резултат от " Иновационна
тактика за умна специализация на Република България 2014 - 2020 година ". От междинната й оценка излиза наяве, че „ осъществяването на стратегическата и оперативните цели на ИСИС се характеризират с мудни темпове на прогрес. Все още е налице едва осъществяване на част от знаците, а при някои от тях е налице спад по отношение на 2011 година “; Няма разбор кои са аргументите за тази оценка и по какъв начин проблемите ще бъдат отстранени в новия интервал 2021-2027 г7.
Липсва информация и разбор за успеваемостта от действието на основаните
Центрове за върхови достижения и центрове за подготвеност. А те ще продължат да вземат участие в новата стратегия.
Липсва информация и разбор на успеваемостта на активността на офисите за
Трансфер на технологии , които започнаха да се построяват още от 2002 година Само към фондацията „ Географска информационна система Трансфер център “ има 31структури в страната;
Отново се залага да се изградят Регионални иновационни центрове , клъстери, без
да се изясни за какво процедурата за построяването на такива структури беше прекратена през 2019 г.;
Няма разбор какво количество от иноватори и способени експерти ще са
нужни , с цел да се осъществят набелязаните мероприятия и по какъв начин те ще се ситуират в обособените райони. В плана на програмата се установи, че „ Опитът по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ демонстрира, че забавянията в основаването на ЦВП и Централен комитет в множеството случаи се дължат на незадоволителния потенциал за ръководство на такива планове , за осъществяване на публични поръчки, за използване и съблюдаване на разпоредбите на програмата и контракта “.
Няма и разбор по какъв начин тази стратегия кореспондира с икономическото, демографско
и интелектуално положение на обособените райони, с регионалните тактики за развиване и така нататък ;
Основание седмо:
Относно финансирането на програмата се възнамерява потреблението на финансови принадлежности (ФИ), с което да се усили размера на вложенията посредством използване на нови модели на финансиране в региона на научните проучвания и нововъведенията. Особено значима в тази тенденция е поддръжката посредством ФИ за трансфер на познания и технологии, дейна комерсиализация на резултатите от научни проучвания, интелектуалната благосъстоятелност и нейното ръководство като главен инструмент за трансфер на познания и генериране на доходи .
Отделя се внимание на интегрираните териториални вложения (ИТИ), според член 22 (а) от Регламента за общоприложими разпореждания за интервала 2021-2027 г.(РОР), които би трябвало да дават отговор на задачите и целите за развиване, избрани в съответните интегрирани териториални тактики за развиване на районите NUTS 2 (подход изпод нагоре) и картографирането на потребностите, осъществени на национално равнище за развиването на научноизследователската и иновационна екосистема (подход от горната страна надолу ). В рамките на метода ИТИ ще бъде подкрепено използването на концепции за ИТИ. Концепциите включват набор от взаимно свързани и допълващи се (интегрирани) планови хрумвания, ориентирани към територии с общи характерности и или капацитет за развиване и включващи най-подходящата композиция от запаси и дейности, които да се употребяват за реализиране на съответна цел или приоритет на локално равнище. Концепциите за ИТИ ще се ползват посредством партньорства, включващи необятен кръг заинтригувани страни и участници в социално-икономическия живот на съответната територия . Източниците на финансиране за обособените планове, включени в концепциите за ИТИ, са разнообразни и включват стратегии, съфинансирани от ЕФРР, Европейски структурни фондове +, ЕЗФРСР, финансови принадлежности, държавни и общински бюджети, лични средства и други .
Вярно и вярно написано, само че видно от Справката за отразяване на постъпили мнения и бележки :
Не е включена в програмата (взета по принцип) забележката на Фонд
Мениджър на финансовите принадлежности в България „ Прилагането на финансови принадлежности ще бъде съобразено с рекомендациите от осъществена предварителна оценка на използване на финансови принадлежности по Програма НИИДИТ, в сходство с условията на чл.58(3) от Регламент (ЕС) № 1060 от 24 юни 2021 година. “
Отхвърлени са предложенията на Съвета на ректорите както следва:
„ Да се следват положителните практики на европейските стратегии като „ Хоризонт
Европа “ и „ Цифрова Европа “ и изключително предложеното от Европейска комисия създаването на система от Договорни публично-частни партньорства, която би била основна за сполучливия преход от фундаментални научни проучвания към техния по-приложен темперамент в интерес на индустрията и обществото. “ с аргумента „ Наред с задачата за финансова жизненост е значимо да не забравяме, че задачата на вложенията в ЦВП е построяването на потенциал и качество за научноизследователска и развойна активност “
„ Създаване на Публични-частни партньорства като инструмент за
повишение на взаимоотношението просвета и бизнес, за по-добро консолидиране на дейностите сред двата целта на програмата “ с аргумента " Програма НИИДИТ планува основаване на пространства от данни на национално равнище, които ще са налични както за научните среди, по този начин и за бизнеса. Програма НИИДИТ не попречва основаване на публично-частни партньорства за взаимоотношения сред просвета и бизнес . “
В същото време се подминават постановките на Регламент ЕС) 2021/1060 на
Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година 8 , който регламентира установяването на общоприложимите разпореждания за Европейския фонд за районно развиване и другите фондове на Европейски Съюз както следва:
В алинея 46 на Преамбюла е записано „ За да се обезпечи нужната
еластичност за реализиране на публично-частни партньорства (ПЧП), в съглашението за ПЧП следва да бъде конкретизирано по кое време даден разход се смята за позволен, по-специално при какви условия той е изработен от бенефициера или от частния сътрудник в ПЧП, без значение от това кой прави заплащанията при осъществяване на интервенция на ПЧП . “
- В член 117 е записано, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки различен акт,
използван за Програмния интервал 2014—2020 година, продължава да се ползва единствено за оперативните стратегии и интервенциите, подкрепяни от ЕФРР , Европейския обществен фонд, Кохезионния фонд. Следва, че Регламент 2021/1060 надгражда правилник 1303/2013 . А в правилник 1303/2013 9 във връзка с ПЧП е записано:
Член 31 Участие на Европейска инвестиционна банка, 1. По искане на държави-членки Европейска инвестиционна банка може да взе участие в
подготовката на съглашението за партньорство, както и в дейностите по отношение на подготовката на интервенции, по- особено огромни планове, финансови принадлежности и ПЧП.
Глава II, Специални правила за поддръжка от европейските структурни и
капиталови фондове за ПЧП, Член 62 Публично-частни партньорства (ПЧП)
Европейските структурни и капиталови фондове могат да се употребяват в поддръжка на интервенции на ПЧП („ интервенция на ПЧП “). Такива интервенции на ПЧП подхождат на използваното право, и по-конкретно по отношение на държавната помощ и възлагането на публични поръчки.
Член 63 Бенефициери по интервенции на ПЧП
1. По отношение на интервенция на ПЧП и посредством дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:
а) публичноправна организация , която стартира осъществяването на интервенция, или
б) частноправна организация на държава-членка („ частен сътрудник “), която е определена или ще бъде определена за осъществяването на интервенцията.
2. Публичноправната организация, която стартира осъществяването на интервенцията на ПЧП, може да предложи частният сътрудник, който ще бъде определен след одобрение на интервенцията , да бъде бенефициерът за задачите на поддръжка от европейските структурни и капиталови фондове.
Именно посредством ПЧП биха могли да се осъществят формите за партньорство сред научните структури и частния капитал като:
Spin-off – ПЧП за вложение на частен капитал в научна организация ;
Spin-out - ПЧП за вложение на частен капитал за реализация на достижения на научна организация;
Spin-in – ПЧП за краткотрайно даване на теоретичен потенция на частна организация;
Използването на инструмента на обществените предприятия не е подобаващ и даже рисков за основаване на смесена конструкция с частен капитал, защото научната организация става подвластна от корпоративни ползи. От приемането на закона за обществените предприятия през 2019 година до момента няма основано такова с присъединяване на научна организация.
Заключение:
Амбицията е присъща на младостта, само че не би трябвало да се прекалява с нея. С този разбор
се цели да се помогне в нейното усъвършенстване, прецизиране и сполучливо осъществяване:
Желателно е да се посочи кои проучвания и нововъведения ще имат приоритет – такива за
крайни артикули и/или за съоръжение и технологии. Усвояването на нови артикули изискват постоянно съоръжение с кардинално нови, модерни и перспективни технологии. Разработка на нови технологии и съоръжение за тяхното приложение и икономическо по-ефективно, тъй като:
Имат по-дълъг витален цикъл;
По-трудно може да се копират, заобиколят;
Имат по-висока добавена стойност спрямо едно единично изделие;
Намалява се софтуерната взаимозависимост от непознато съоръжение, първични материали, окомплектовка и така нататък
За задачата е належащо:
Да се даде приоритет на специалността в ТУ-София компетентност ’’Машиностроене и
уредостроене”;
Да се разшири образованието по технологии в производството, с цел да може за разработки
на софтуерна подготвеност TRL2 (ниво концепция) да се да съчетава тяхната реализация като краен артикул с целесъобразната технология и оборудване;
Паралелно с разискването на програмата и съгласуването с Европейската комисия да
се създаде Индустриален профил на българската стопанска система с небосвод 2030 година, с цел да може да има ориентировка и целеустременост при реализацията на Интелигентната специализация. В тази връзка е оправдано това се включи и в изпълнявания сега от Фондация „ Приложни проучвания и връзки “ в партньорство с Министерството на стопанската система план „ Ефективна и транспарантна политика за умна специализация на България 2021-2027 “;
С заложената нужда от създаване на нов Закон за научните проучвания да
се стартира (а към този момент има опит) с създаване на Закон за публично-частно партньорство, защото:
концесията не е използвана за научни проучвания и изключително при
нужда от по-близка връзка бизнес-наука;
може по-ефективно да се употребява финансирането на планове по оперативните
програми(особено като Интегрирани териториални инвестиции), като се даде опция за стабилно и продължително присъединяване на частния капител;
Успехът съпровожда амбициозните, само че не би трябвало упоритостта да ги отделя от действителността.
Информационни източници:
Проект на Програма за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6564
Иновации.бг , Възстановяване и резистентност посредством нововъведения, Фондация „ Приложни проучвания и комуникации” 2021. ISSN: 2815-259 Xq ISBN: 978-954-9456-31-8
Regional Innovation Scoreboard 2014, file:///D:/Users/Admin/Downloads/gp_eudor_WEB_NBBC14001ENC_002.pdf.en.pdf
European Innovation Scoreboard 2021, file:///D:/Users/Admin/Downloads/Bulgaria%20(1).pdf
file:///D:/Users/Admin/Downloads/bg.pdf
Учените в Българска академия на науките понижават с всяка минала година,
https://www.banker.bg/obshtestvo-i
politika/read/uchenite-v-ban-namaliavat-s-vsiaka-izminala-godina
8. Резюме на резултатите от междинната оценка за осъществяването на ИСИС
https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/innovations/smartstrategyresume.pdf
9. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060, EUR-Lex - 32021R1060 - EN - EUR-Lex (europa.eu)
10. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013, EUR-Lex - 32013R1303 - EN - EUR-Lex (europa.eu)
Няма мнение, бележки от ВУЗ, от настоящите Центрове за върхови достижения (ЦВП), Центрове за компетентност(ЦК) и звена за софтуерен трансфер (ЗТТ). Не е отразено кои организации не са взели отношение по плана на програмата, с цел да се установи тяхната заинтересованост/незаинтересованост за развиването на българската просвета.
Следва да се означи упоритостта, положителното равнище при разписването на програмата и нейното структуриране. Приведени са данни за оценка на развиването на иновационната активност в България от годишните отчети на Фондация „ Приложни проучвания и комуникации” и позицията на страната в реномирани ранглисти в тази област. Същевременно проличава неналичието на на практика опит в иновационната активност и научните проучвания, което може да попречи за нейното сполучливо осъществяване. Някои от основанията за това могат да се обобщават както следва:
Основание първо:
През 2021 година България e в групата на „ прохождащите “ иноватори ( emerging innovators ) с систематизиран иновационен показател 50,1 % съпоставен със междинния за Е С. Подобрението е почти 7% спрямо базовата 2014 година, само че към момента надалеч от иновационния капацитет на европейските стопански системи, който се е подобрил приблизително с 12,5% за същия интервал.
Цветните колони демонстрират положението на страните членки през 2021 година въз основа на най-новите данни за 27-те индикатора на Европейското иновационно табло по отношение на междинните за Европейски Съюз през 2014 година Позициите с черен цвят върху тях подхождат на същия индикатор, само че за миналата година. Сивите колони демонстрират положението на страните членки през 2014 година по отношение на междинните за Европейски Съюз през 2014 година Пунктирните линии демонстрират праговите стойности от 70%, 100% и 125% сред групите страни за 2021 година и ги разделят в следните категории: водещи иноватори – над 125% от междинното за ЕС; мощни иноватори – сред 100% и 125% от междинното за ЕС; умерени иноватори – сред 75% и 100% от междинното за ЕС; нововъзникващи иноватори – под 750% от междинното за Европейски Съюз . 2 В тази група попада и България.
Същевременно се усилва „ ножицата “ при националния иновационен показател – от „ 0 “ през 2014 до „ 6 “ пункта през 2021г (почти няма изменение за интервала 2014-2021 година, а точно към 43-44, най-голям през 2017 година - 46) по отношение на междинния за Европейски Съюз.
Делът на продуктовите иноватори нараства с 134%, а при иноваторите в бизнес процеси с 64%. По отношение учене през целия живот и образование по ИКТ има понижение с 39%.
България има над междинния дял неиноватори без податливост към нововъведения и демонстрира под междинните резултати за знаци, свързани с изменението на климата .3
Същевременно България е „ непретенциозен “(modest) иноватор (най-ниската степен) за целия интервал от 2002 до 2011 година според Regional Innovation Scoreboard на EK, в това число и за 2014 г.4
Ситуацията е в резултат на един нескончаем и хронично нездравословен развой, а анализът е фиктивен, количествен, а не първокласен (повтарят се едни и същи аргументи от разнообразни разбори и отчети върху тази тема), без да се загатва кои са грешките на Правителствата довели до това положение. Без подобен разбор е допустимо да се повторят грешките. А се възнамерява до 2027 година да влезем в групата на „ умерените “ иноватори (60% от междинното равнище за ЕС).
Основание второ:
През 2020 година разноските за НИРД означават страхливо нарастване от 2% на годишна основа (на фона на минималния спад на БВП), което е съвсем напълно резултат от напъните на частния бранш. Така разноските за НИРД като дял от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2020 година възлизат на едвам 0,85% – доста под заложените в стратегическата и програмна рамка на страната за седемгодишния интервал 1,5%. Това е наклонност още от 2002 година когато финансирането е било 0,545% от Брутният вътрешен продукт като се е възнамерявало да стане 1, 15% през 2013 година Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България (НСРНИРБ) планува нарастване на обществените разноски за НИРД на 0.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1 % през 2025 година, а на общите разноски – надлежно 2.4 % и 3 %, като към този момент сме надалеч и от тези заложени стойности.
Разходи на бизнес бранша за НИРД бележат релативно по-бърз растеж, като е налице нарастване с 15% в границите на проучвания интервал. През 2019 година те резервират и даже леко усилват своя условен дял - 0,56% от Брутният вътрешен продукт, само че остават надалеч от междинните нива за Европейски Съюз 27 от 1,46%.
Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България (НСРНИРБ) планува нарастване на обществените разноски за НИРД на 0.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1 % през 2025 година, а на общите разходи–съответно 2.4%.
Рисковото финансиране е едвам 0,018% от Брутният вътрешен продукт при междинни нива за Европейски Съюз 27 от 0,141% и спад по индикатора от 58,2% по отношение на 2014 година Въпреки, на пръв взор, наситената с благоприятни условия за елементарен достъп до капитал среда, те са съсредоточени в териториално (София) и секторно (ИКТ и обвързваните дейности) отношение и остават недостъпни за останалата част от бизнеса.
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ (НИРД) Пожарна охрана СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕЛИ, 30.06.2021
Социално-икономически цели
(Хиляди левове) 20
Общо
283 804
Проучване и употреба на земната повърхнина, водите и атмосферата
12 190
Опазване на околната среда
1 315
Граждански галактически проучвания
2 979
Развитие на превоза, телекомуникациите и друга инфраструктура
12 323
Производство, предпазване, систематизиране и потребление на силата
2 435
Усъвършенстване на промишленото произвеждане и технологиите
19 561
Развитие на опазването на здравето
5 978
Развитие на селското и горското стопанство и риболова
49 721
Развитие на образованието
3 200
Културни, развлекателни и религиозни действия
3 119
Изследване на политически и обществени системи, структури и процеси
4 905
Общо развиване на знанието: НИРД финансирана от обществени академични фондове
34 710
Общо развиване на знанието: НИРД финансирана от други източници
129 014
Отбрана
2 354
Източник: Национален статистически институт
Извод: Държавата няма политика за новаторско развиване на браншове, които имат директно отношение към основаване на национална и самостоятелна промишленост, респ. устойчива стопанска система в това число в направление „ зелена/кръгова “ и „ синя “ стопанска система ( маркираните с курсив ), а разноските в бранш „ Селско стопанство “ будят подозрение за тяхната успеваемост при към 2/3 импорт на храни. Това прави задачата за изпреварващо развиване на иновационния капацитет на страната през идващите години извънредно сложна, още повече на фона на новите още по-амбициозни проекти на иновационните водачи в Европейски Съюз.
Основание трето:
Индексът за човешки запаси в Сравнителния отчет за европейските нововъведения за 2021 година демонстрира спад за 11 от страните членки на Европейска комисия, като максимален е той за две от страните–Гърция (-12,9%) и България (-9,7%) при междинен спад за Европейски Съюз от 2,6% сред 2020 и 2021г.
В рамките на седемте съществени области, обхванати в Глобалния иновационен показател 2021 година (пет групи фактори, покриващи така наречен иновационен вход, и две групи фактори, съответстващи на така наречен иновационен изход), България е с най-нисък резултат точно в региона „ Човешки капитал и изследователска дейност” със сумарна оценка от 31,7, което носи на страната и една от най-ниските позиции (65-то място) в подреждането сред включените в проучването 132 страни.
Глобалният показател на конкурентоспособност в региона на гениите прави интернационално съпоставяне на положението на 132 стопански системи във връзка с факторите, които в най-голяма степен способстват за развиването на човешкия капитал, а отсам и на националната конкурентоспособност. В класацията за 2020 година България се подрежда на 55-о място в света и на 30-о място в Европа (включени са 38 страни на континента), с показател от 45,76, което е и най-хубавото достижение за страната от 2013 година насам . От страните - членки на Европейски Съюз, само Хърватия (59 място) и Румъния (64 място) остават след България. В същото време във връзка с:
- „ Развитие на гении (Grow) “, което обгръща както системата на официално обучение, по този начин и всички форми за струпване и развиване на познания и умения посредством неофициално и независимо образование – 63-о място за България в света и 31-о място в Европа, преди Румъния и Унгария.
- Задържане на гении (Retain) – мери способността за обезпечаване на резистентност в провеждането на политики и дейности за развиване на гении, в това число посредством нивото на качество на живот – 43-о място за България в света и 25-о място в Европа, преди Полша, Литва, Унгария, Румъния и Хърватия;
Сходни са резултатите от проучването World Talent Ranking на Института за управническо развиване (IMD, Швейцария). Според изданието за 2021 година България заема 58-а позиция в компанията на 64 страни 5 .
По отношение на възрастовата конструкция на университетския личен състав през 2020 година в изследователските звена на държавна прехрана се записва спад на откривателите във възрастовата група от 25-34 години – 8,6%. Във висшите учебни заведения е налице спад (22,1%) при най-младите научни служащи до 25 години и при тези над 55 години, който обаче е съпроводен от нарастване в останалите възрастови категории. Според ръководителят на Българска академия на науките учен Юлиян Ревалски всяка година научният капацитет на Българска академия на науките понижава с 50 до 70 души поради ниското възнаграждение. " Началните заплати на асистентите и основните асистенти са с повече от 30% по-ниски в Българска академия на науките, в сравнение с във висшите учебни заведения. Хората не желаят да идват да работят при нас, тъй като не виждат вероятност " 6.
Следва изводът, че българите са надарен народ по рождение, само че гениите са неоценени, не им се дава опция за развиване и те оказват помощ за просперитета на други страни и общества при присъединяване си в интернационалните планове или осъществят своите познания в други страни и институции. А основаването на учени не може да се възнамерява, то изисква вродени заложби, податливост, предпочитание и всеотдаденост .
Основание четвърто:
Налице е едва развиване в области, които са директно свързани с иновационната активност на бизнеса и резултатите от нея за 2018 г:
МСП с продуктови нововъведения –17,7%. при приблизително 28,7% за Европейски Съюз 27 ;
МСП с бизнес процесни нововъведения – 19,2% при приблизително за Европейски Съюз 27 от 40%;
продажба на нови за пазара и нови за компанията артикули като дял от оборота
– 6,34% при близо двойно по-високо приблизително ниво за Европейски Съюз 27 (11,6 %), което отчасти показва ниската конкурентоспособност на българските предприятия.
Интересен вид директни задгранични вложения са старт-ъпите и задграничното (имигрантското) предприемачество. През 2019 година към този момент цели 17% от притежателите на нови компании в България (регистрирани през 2019 г.) са чужденци . България към този момент е привлекателна страна за хора и от Западна Европа, а освен от Близкия изток, от Китай или Русия. Над половината от новите компании са със притежатели от страните в Европейския съюз – на първо и второ място са гърците (15%) и италианците (13%). След тях са бизнесмени от трети страни – турците (9%), руснаците (8%) и украинците и македонците по 6%5.
БРОЙ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Пожарна охрана ГРУПИ СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ В ТЯХ ЛИЦА И СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, 30.11.2021 Г.
Общо
Групи предприятия съгласно броя на заетите лица , Брой
до 9
10 - 49
50 - 249
250+
Общо за страната
411 564
383 013
23 489
4 344
718
Северна и Югоизточна България
174 084
162 234
9 862
1 722
266
Северозападен
28 674
26 660
1 662
312
40
Северен централен
36 294
33 563
2 227
438
66
Североизточен
52 661
49 078
3 010
494
79
Югоизточен
56 455
52 933
2 963
478
81
Югозападна и Южна централна България
237 480
220 779
13 627
2 622
452
Югозападен
164 797
153 298
9 371
1 785
343
Южен централен
72 683
67 481
4 256
837
109
ДЯЛ НА ИНОВАЦИОННО АКТИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ ПРЕДПРИЯТИЯ, %
Година
2012
2014
2016
2018
Основни действия в региона на нововъведенията (Регламент (ЕС) 995/2012 на Комисията)
Общо
27,4
26,1
27,2
30,1
10 - 49
22,7
20,6
20,5
24,2
50 - 249
40,4
38,8
44,3
46,8
250 +
59,0
78,3
81,9
76,1
Индустрия (с изкл. на строителството)
Общо
31,0
29,7
31,6
35,3
ДЯЛ НА ПРЕДПРИЯТИЯTA, РЕАЛИЗИРАЛИ НОВИ ИЛИ УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ПРОДУКТИ, НОВИ ЗА ПАЗАРА, ОТ ОБЩИЯ БРОЙ ПРЕДПРИЯТИЯ , %
Година
2012
2014
2016
2018
Основни действия в региона на нововъведенията (Регламент (ЕС) 995/2012 на Комисията)
Общо
5,3
5,7
8,3
9,5
10 - 49
4,0
4,4
6,4
8,2
50 - 249
7,9
8,7
13,1
12,8
250 +
18,2
18,4
25,8
21,0
Индустрия (с изкл. на строителството)
Общо
6,0
6,4
9,3
10,2
Източник: Национален статистически институт
Изводи:
От показаните данни следва, че 98,77% от всички предприятия в са с
личен състав до 50 заети лица, което не разрешава да се занимават, респ. да отделят личен състав, съоръжение и финансов запас за НИРД. Обект на иновационна активност мога да се преглеждат към 5062 предприятия с личен състав над 50 заети лица, тъй като:
те биха могли да заделят личен състав, който да се занимава с НИРД;
да оборудват отделите и пробни сектори за НИРД;
да водят поредна и непрекъсната НИРД, тъй като единствено с една
иновация е рисковано да се възнамерява развиване, защото:
тя има своя витален цикъл и засищане на пазара;
става притежание на конкуренцията, която или може да я заобиколи,
като сътвори собствен вариант;
Едва 10% от предприятията в 2018 година, които осъществили нови или
усъвършенствани артикули са в бранш “Индустрия “. А точно бранш „ Индустрия “ е гръбнакът на модерна и устойчива икономика;
Не е ясно какъв ще бъде методът към бюджетно финансиране на
нововъведения в 100% български предприятия по отношение на тези с непознат капитал. Да не станат тези компании канал за приключване на българско ноу-хау и разработки към чужбина с поддръжката на българското държавно управление?
Основание пето:
Един от главните измерители за равнището на развиване на иновационната система в една страна и съществуващия капацитет за стимулиране на прехвърлянето на технологии е патентната интензивност. В България самостоятелните притежатели на патенти остават водачи в институционалната конструкция на патентната активност. Броят на задграничните патенти възлиза на 2624, като съвсем всички (99,63%) са издадени от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и имат деяние в България. В рамките на проучвания интервал, с дребни изключения, физическите лица - притежатели на патенти, остават водещи в институционалната конструкция на патентната активност в България. През 2019 година техният дял е 40%, а за последните 20 години - 57% . Въпреки повишаването на броя на патентите, издадени в интерес на предприятията и на Българска академия на науките, ролята на физическите лица остава основна и тя нараства през последните четири години.
През интервала 2015-2019 година единствено 63 обекта на интелектуална благосъстоятелност, предпазени в Патентното ведомство на Република България, са били обект на лицензиране, в това число 18 патента, 38 потребни модела, 6 ноу-хау и 1 вид. От тях 46 са еднократно лицензирани.
Не изяснено в програмата:
Как ще се употребява фонд " Индустриална благосъстоятелност " към Патентното ведомство,
според член 80 от Закона за патентите и регистрация на потребните модели – за попълване на бюджета на страната както до момента или за осъществяване на държавна политика по:
Оказване на подпомагане за необятното осъществяване в страната и чужбина
на значими за българската стопанска система и за престижа на страната изобретения. Защо страната може да стопира публикуването на значими за националната сигурност патенти (секретни патенти), а да не оказва помощ на иноваторите/изобретателите за тяхната реализация в техен и в държавен интерес?
За осъществяване на опити и възстановяване на софтуерната
склонност на изобретения за по-бързото им внедряване и реализация;
Как ще се ползват и управляват условията към служебните изобретения с
цел прекратяване нечиста сделка с тях;
Как ще се ползва „ насилствената лицензия “ при трансферна на технологии и
в активността на плануваните за създаване районни иновационни центрове, при плануваната „ единна осведомителна платформа за научни проучвания и нововъведения “ ;
Не се загатва нищо има ли предпазени патенти от присъединяване на наши учени в
интернационалните планове, в 7-та рамкова стратегия за научни проучвания и софтуерно развиване, от присъединяване в програмата „ Хоризонт 2020 “, респ. има ли внедрени, осъществени разработки/патенти и приносът от това за самите учени(освен тяхното заплащане за участие) в българската стопанска система? Този въпрос поражда от изнесената в програмата информация:
Потенциалът на българските научни организации за присъединяване в европейски и световни партньорства, планове, мрежи и вериги на цената остава незадоволително употребен.
Нетното европейско финансиране, получено от българските бенефициенти по районна прокуратура „ Хоризонт 2020 “, възлиза на 0,26% ( 155.9 млн. евро) от общия бюджет на рамковата стратегия. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз.
Броят на подписаните от български бенефициенти грантови съглашения са 645 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС). Българските организации вземат участие в подаването на 6681 планови оферти (0,76% от общия брой за ЕС), от които 5191 броя са възможни (1,99% от общия за ЕС). По схемите присъединяване вземат 29 организации (0,32% от общото за ЕС), а „ Печат за високи достижения “ получават 86 планови оферти. Съгласно данните българските организации имат общо 966 участия (0,63% от общото за ЕС), като в Седма рамкова стратегия този брой възлиза на 716. По отношение на присъединяване България е на 20 място в Европейски Съюз. Водещо е българското присъединяване в направленията „ Енергетика “, „ Сигурни общества “, „ Информационни и информационни технологии “и „ Храни, земеделие, горско стопанство, водни запаси “ и „ Иновации в дребни и междинни предприятия (МСП) “
Основание шесто:
Специално и справедливо внимание се отделя на прехвърлянето на технологии, познания, ноу-хау посредством Приоритетно направление 2: Трансфер на технологии и познания
Основната цел на интервенциите в тази предпочитана област е да се обезпечи поддръжка за създаване на функционираща система за трансфер на познания и технологии, която да подкрепи процеса на пазарна реализация на резултатите от научните проучвания и нововъведенията в промишлеността. Основните видове действия са:
Развитие на народен модел за трансфер на познания и технологии.
Програми за съдействие за трансфер на технологии .
Програми за подвижност сред промишлеността и проучвателен организации и
Висши учебни заведения.
Развитие на иновационни клъстери.
Подкрепа на софтуерни и интензивни на познания спин-оф компании. Ще бъде
предоставяно подкрепяне на ЦВП, Централен комитет и други научноизследователски организации посредством финансов инструмент за трансфер и комерсиализация на технологии, който ще включва артикули както за ранния стадии на развиване на спин-оф фирмите, по този начин също и артикули за подкрепяне на техните проекти за комерсиализация на създадените технологии.
Подкрепа за основаването и развиването на индустриални старт-ъп системи,
ориентирани към разрастване високи равнища на научни проучвания и нововъведения.
Европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ) и отбягване на рисковете от
припокриване с другите интервенции, планувани в границите на интегрирания метод.
Добре планувани мероприятия, само че:
Липсва информация какъв е икономическият резултат от " Иновационна
тактика за умна специализация на Република България 2014 - 2020 година ". От междинната й оценка излиза наяве, че „ осъществяването на стратегическата и оперативните цели на ИСИС се характеризират с мудни темпове на прогрес. Все още е налице едва осъществяване на част от знаците, а при някои от тях е налице спад по отношение на 2011 година “; Няма разбор кои са аргументите за тази оценка и по какъв начин проблемите ще бъдат отстранени в новия интервал 2021-2027 г7.
Липсва информация и разбор за успеваемостта от действието на основаните
Центрове за върхови достижения и центрове за подготвеност. А те ще продължат да вземат участие в новата стратегия.
Липсва информация и разбор на успеваемостта на активността на офисите за
Трансфер на технологии , които започнаха да се построяват още от 2002 година Само към фондацията „ Географска информационна система Трансфер център “ има 31структури в страната;
Отново се залага да се изградят Регионални иновационни центрове , клъстери, без
да се изясни за какво процедурата за построяването на такива структури беше прекратена през 2019 г.;
Няма разбор какво количество от иноватори и способени експерти ще са
нужни , с цел да се осъществят набелязаните мероприятия и по какъв начин те ще се ситуират в обособените райони. В плана на програмата се установи, че „ Опитът по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ демонстрира, че забавянията в основаването на ЦВП и Централен комитет в множеството случаи се дължат на незадоволителния потенциал за ръководство на такива планове , за осъществяване на публични поръчки, за използване и съблюдаване на разпоредбите на програмата и контракта “.
Няма и разбор по какъв начин тази стратегия кореспондира с икономическото, демографско
и интелектуално положение на обособените райони, с регионалните тактики за развиване и така нататък ;
Основание седмо:
Относно финансирането на програмата се възнамерява потреблението на финансови принадлежности (ФИ), с което да се усили размера на вложенията посредством използване на нови модели на финансиране в региона на научните проучвания и нововъведенията. Особено значима в тази тенденция е поддръжката посредством ФИ за трансфер на познания и технологии, дейна комерсиализация на резултатите от научни проучвания, интелектуалната благосъстоятелност и нейното ръководство като главен инструмент за трансфер на познания и генериране на доходи .
Отделя се внимание на интегрираните териториални вложения (ИТИ), според член 22 (а) от Регламента за общоприложими разпореждания за интервала 2021-2027 г.(РОР), които би трябвало да дават отговор на задачите и целите за развиване, избрани в съответните интегрирани териториални тактики за развиване на районите NUTS 2 (подход изпод нагоре) и картографирането на потребностите, осъществени на национално равнище за развиването на научноизследователската и иновационна екосистема (подход от горната страна надолу ). В рамките на метода ИТИ ще бъде подкрепено използването на концепции за ИТИ. Концепциите включват набор от взаимно свързани и допълващи се (интегрирани) планови хрумвания, ориентирани към територии с общи характерности и или капацитет за развиване и включващи най-подходящата композиция от запаси и дейности, които да се употребяват за реализиране на съответна цел или приоритет на локално равнище. Концепциите за ИТИ ще се ползват посредством партньорства, включващи необятен кръг заинтригувани страни и участници в социално-икономическия живот на съответната територия . Източниците на финансиране за обособените планове, включени в концепциите за ИТИ, са разнообразни и включват стратегии, съфинансирани от ЕФРР, Европейски структурни фондове +, ЕЗФРСР, финансови принадлежности, държавни и общински бюджети, лични средства и други .
Вярно и вярно написано, само че видно от Справката за отразяване на постъпили мнения и бележки :
Не е включена в програмата (взета по принцип) забележката на Фонд
Мениджър на финансовите принадлежности в България „ Прилагането на финансови принадлежности ще бъде съобразено с рекомендациите от осъществена предварителна оценка на използване на финансови принадлежности по Програма НИИДИТ, в сходство с условията на чл.58(3) от Регламент (ЕС) № 1060 от 24 юни 2021 година. “
Отхвърлени са предложенията на Съвета на ректорите както следва:
„ Да се следват положителните практики на европейските стратегии като „ Хоризонт
Европа “ и „ Цифрова Европа “ и изключително предложеното от Европейска комисия създаването на система от Договорни публично-частни партньорства, която би била основна за сполучливия преход от фундаментални научни проучвания към техния по-приложен темперамент в интерес на индустрията и обществото. “ с аргумента „ Наред с задачата за финансова жизненост е значимо да не забравяме, че задачата на вложенията в ЦВП е построяването на потенциал и качество за научноизследователска и развойна активност “
„ Създаване на Публични-частни партньорства като инструмент за
повишение на взаимоотношението просвета и бизнес, за по-добро консолидиране на дейностите сред двата целта на програмата “ с аргумента " Програма НИИДИТ планува основаване на пространства от данни на национално равнище, които ще са налични както за научните среди, по този начин и за бизнеса. Програма НИИДИТ не попречва основаване на публично-частни партньорства за взаимоотношения сред просвета и бизнес . “
В същото време се подминават постановките на Регламент ЕС) 2021/1060 на
Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година 8 , който регламентира установяването на общоприложимите разпореждания за Европейския фонд за районно развиване и другите фондове на Европейски Съюз както следва:
В алинея 46 на Преамбюла е записано „ За да се обезпечи нужната
еластичност за реализиране на публично-частни партньорства (ПЧП), в съглашението за ПЧП следва да бъде конкретизирано по кое време даден разход се смята за позволен, по-специално при какви условия той е изработен от бенефициера или от частния сътрудник в ПЧП, без значение от това кой прави заплащанията при осъществяване на интервенция на ПЧП . “
- В член 117 е записано, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки различен акт,
използван за Програмния интервал 2014—2020 година, продължава да се ползва единствено за оперативните стратегии и интервенциите, подкрепяни от ЕФРР , Европейския обществен фонд, Кохезионния фонд. Следва, че Регламент 2021/1060 надгражда правилник 1303/2013 . А в правилник 1303/2013 9 във връзка с ПЧП е записано:
Член 31 Участие на Европейска инвестиционна банка, 1. По искане на държави-членки Европейска инвестиционна банка може да взе участие в
подготовката на съглашението за партньорство, както и в дейностите по отношение на подготовката на интервенции, по- особено огромни планове, финансови принадлежности и ПЧП.
Глава II, Специални правила за поддръжка от европейските структурни и
капиталови фондове за ПЧП, Член 62 Публично-частни партньорства (ПЧП)
Европейските структурни и капиталови фондове могат да се употребяват в поддръжка на интервенции на ПЧП („ интервенция на ПЧП “). Такива интервенции на ПЧП подхождат на използваното право, и по-конкретно по отношение на държавната помощ и възлагането на публични поръчки.
Член 63 Бенефициери по интервенции на ПЧП
1. По отношение на интервенция на ПЧП и посредством дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:
а) публичноправна организация , която стартира осъществяването на интервенция, или
б) частноправна организация на държава-членка („ частен сътрудник “), която е определена или ще бъде определена за осъществяването на интервенцията.
2. Публичноправната организация, която стартира осъществяването на интервенцията на ПЧП, може да предложи частният сътрудник, който ще бъде определен след одобрение на интервенцията , да бъде бенефициерът за задачите на поддръжка от европейските структурни и капиталови фондове.
Именно посредством ПЧП биха могли да се осъществят формите за партньорство сред научните структури и частния капитал като:
Spin-off – ПЧП за вложение на частен капитал в научна организация ;
Spin-out - ПЧП за вложение на частен капитал за реализация на достижения на научна организация;
Spin-in – ПЧП за краткотрайно даване на теоретичен потенция на частна организация;
Използването на инструмента на обществените предприятия не е подобаващ и даже рисков за основаване на смесена конструкция с частен капитал, защото научната организация става подвластна от корпоративни ползи. От приемането на закона за обществените предприятия през 2019 година до момента няма основано такова с присъединяване на научна организация.
Заключение:
Амбицията е присъща на младостта, само че не би трябвало да се прекалява с нея. С този разбор
се цели да се помогне в нейното усъвършенстване, прецизиране и сполучливо осъществяване:
Желателно е да се посочи кои проучвания и нововъведения ще имат приоритет – такива за
крайни артикули и/или за съоръжение и технологии. Усвояването на нови артикули изискват постоянно съоръжение с кардинално нови, модерни и перспективни технологии. Разработка на нови технологии и съоръжение за тяхното приложение и икономическо по-ефективно, тъй като:
Имат по-дълъг витален цикъл;
По-трудно може да се копират, заобиколят;
Имат по-висока добавена стойност спрямо едно единично изделие;
Намалява се софтуерната взаимозависимост от непознато съоръжение, първични материали, окомплектовка и така нататък
За задачата е належащо:
Да се даде приоритет на специалността в ТУ-София компетентност ’’Машиностроене и
уредостроене”;
Да се разшири образованието по технологии в производството, с цел да може за разработки
на софтуерна подготвеност TRL2 (ниво концепция) да се да съчетава тяхната реализация като краен артикул с целесъобразната технология и оборудване;
Паралелно с разискването на програмата и съгласуването с Европейската комисия да
се създаде Индустриален профил на българската стопанска система с небосвод 2030 година, с цел да може да има ориентировка и целеустременост при реализацията на Интелигентната специализация. В тази връзка е оправдано това се включи и в изпълнявания сега от Фондация „ Приложни проучвания и връзки “ в партньорство с Министерството на стопанската система план „ Ефективна и транспарантна политика за умна специализация на България 2021-2027 “;
С заложената нужда от създаване на нов Закон за научните проучвания да
се стартира (а към този момент има опит) с създаване на Закон за публично-частно партньорство, защото:
концесията не е използвана за научни проучвания и изключително при
нужда от по-близка връзка бизнес-наука;
може по-ефективно да се употребява финансирането на планове по оперативните
програми(особено като Интегрирани териториални инвестиции), като се даде опция за стабилно и продължително присъединяване на частния капител;
Успехът съпровожда амбициозните, само че не би трябвало упоритостта да ги отделя от действителността.
Информационни източници:
Проект на Програма за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6564
Иновации.бг , Възстановяване и резистентност посредством нововъведения, Фондация „ Приложни проучвания и комуникации” 2021. ISSN: 2815-259 Xq ISBN: 978-954-9456-31-8
Regional Innovation Scoreboard 2014, file:///D:/Users/Admin/Downloads/gp_eudor_WEB_NBBC14001ENC_002.pdf.en.pdf
European Innovation Scoreboard 2021, file:///D:/Users/Admin/Downloads/Bulgaria%20(1).pdf
file:///D:/Users/Admin/Downloads/bg.pdf
Учените в Българска академия на науките понижават с всяка минала година,
https://www.banker.bg/obshtestvo-i
politika/read/uchenite-v-ban-namaliavat-s-vsiaka-izminala-godina
8. Резюме на резултатите от междинната оценка за осъществяването на ИСИС
https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/innovations/smartstrategyresume.pdf
9. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060, EUR-Lex - 32021R1060 - EN - EUR-Lex (europa.eu)
10. РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013, EUR-Lex - 32013R1303 - EN - EUR-Lex (europa.eu)
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ