На 5 юли българският народ отбелязва летен Атанасовден, който е

5 юли – летен Атанасовден

На 5 юли българският народ отбелязва летен Атанасовден, който е обвързван с началото на жътвата. Вярвало се е, че на този ден лятото се преполовява и св. Атанас, облечен в топъл кожух отива при Бог да моли за зима. Празникът е придружен от ритуали и магични дейности. В Родопско се колят общоселски курбани, раздават се погачи за благодат и дъжд. В западните региони на страната св. Атанас е настойник на орачите а в източните на празника се извършват обичаите Герман и Пеперуда.

Обичаи за летен Атанасовден:

Празникът на св. Атанас Летни е прочут и като „ среди лято ” и бележи прехода към нов, летен аграрни цикъл. В планинските региони, където житата узряват по-късно, назовават празника Жетвар, тъй като в този завършек на него стартира жътвата. Това е съпроводено с осъществяването на обредни вълшебен дейности. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „ лека ръка ”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „ Бог напред, ние след него! ” Първият вързоп се връзва с червен конец и се изправя с благословията:

„ Хайде, таз година те подвигам, но следващата година никак да не мога да те изправя! ” Върху него постилат нова, чиста забрадка и от горната страна й поставят пари – подарък на жетварите за първия вързоп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

„ Царят ” или „ майката ” на равнищата, т.е. двойните житни класове, се резервират. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „ Богова брада ”, „ брада на равнищата ”, „ нивнина ” или „ коса ” и я резервират до идната година. Когато стартира сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, с цел да е богата реколтата. В южните региони на страната брадата оставят в средата на равнищата с благопожелание „ да остане там берекетът ”.

В Тракия по време на летен Атанасовден и деня след него назовават Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според националните показа Баба Черна се криела, сходно на чумата, във вълната. Ако дамите не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „ черната болест ” и „ Света Черна ще почерни къщата им ”. Затова на този ден стопанките колят на къщния предел черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се назовава „ Кокоша черква ”.

После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с благопожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от заболявания! ” Перата от жертвената птица се резервират за лек и с тях бабите кадят заболели и урочасани деца.

За разлика от, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му адаш си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.Наричат го още Средзима.

Старите хора споделят: “Атанас пристигна и лятото пристигна! ”Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са настойници на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.
Летен празник, обвързван с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и върви при бога да моли за зима, защото лятото към този момент се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически дейности.

Всяка стопанка на този ден коли черна кокошка. Обичаят се назовава кокоша черква.

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и благодат.

Ритуалът Пеперуда и Герман

Днешният празник- летен Атанасовден се свързва с преполовяването на лятото и летните жеги и засушавания. Провеждат се ритуали за приканване на дъжд.

Първият е по този начин наречената „ пеперуда ”. В типичния му за България вид в селото се избира малко момиче, нормално сираче и за предпочитане първо или последно дете. Обличат го в дреха от зелени билки и треви. После то обикаля селото, придружавано от група девойки, като стопаните на всяка къща го пръскат с вода. Момичетата с него пък пеят песни за дъжд.

Често след „ пеперуда ” се извършва още по-странен обред за дъжд – „ Герман ”. Той включва изработването на антропоморфна мъжка фигура от тиня или глина, която се украсява с цветя и ритуално се погребва. В другите региони на страната я назовават с разнообразни имена – Герман, Гечо, Дюрманджо, Драганчо, Скалоян и така нататък

Според традицията фигурата би трябвало да се направи от девствени девойки под управлението на старици. Характерен подробност е ясно изразеният фалос. Жените я оплакват като същински умрял. Прави се погребална върволица. А самото погребение става наоколо до водоизточник.

В крайдунавските села фигурата „ Герман ” се хвърля от брега в реката. На мястото се слага дребен дървен кръст и дамите вървят там и вършат помени в продължение на три, девет или четиринадесет дни. Вярва се, че по-късно стартира да вали дъжд. На някои места в глинената фигура се слага жаба. Другаде „ Герман ”-ът се създава от сухи клончета и треви.

Детайли за празника:

Празникът летен Атанасовден е прочут и като „ среди лято ” и бележи прехода към нов, летен аграрни цикъл.

В планинските региони, където житата узряват по-късно, назовават празника Жетвар, тъй като в този завършек на него стартира жътвата. Това е съпроводено с осъществяването на обредни вълшебен дейности.

Свети Атанасий Атонски

На 5-ти юли християнската черква уважава свети Атанасий Атонски, в българската национална религия този ден е наименуван Летен свети Атанас, който „ облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима “.

Светецът пеел ария:

Иди, зимо, отиди си, лято,
и закарай вакли овце
да зимуват, да нощуват,
да изпъди щъркелите.
Щъркелите с ластовички!
Дойди, зимо, та донеси,
та донеси дълги нощи,
със седенки, с преденки!

Изследователите означават, че Свети Атанас Летни носи чертите на античните слънчеви божества – повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието. Затова и има редица забрани за типове работа и ритуали за помиряване на стихиите, гадания за изобилие. Устройвали се едно време общоселски сборове, полската работа била неразрешена, нареждали се празнични трапези, месели се обредни питки за благодат и за дъжд. Този празник летен Атанасовден е извънредно забавен.

Кой чества имен ден на летен Атанасовден?

На 5 юли по време на празника летен Атанасовден църквата уважава и паметта на един от най-големите съветски светии – Сергий Радонежки.

Имен ден през днешния ден честват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайка.

Описание на именния ден:

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наименуван Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се срещнал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години дребния Аврамий мощно желаел да служи на Бога посредством иночески писания. Той станал възпитаник на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.След време отишъл в Света гора, където се отдал на сложен аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ерудиция, и великите си дарования. Но това се оказало невероятно. Разчули се както огромните му познания, по този начин и неговия свет и благодетелен отшелнически живот. Мнозина почнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за това време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той обилно подпомагал Атанасия в построяването и разширението на светогорските манастири и изключително в построяването на учредения от Атанасия манастир, именуван в този момент Великата лавра св. Атанасий Атонски.Благочестивият духовник Атанасий получил от Бога подарък да прави чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И до момента този извор се назовава на неговото име.

Преподобният Атанасий освен бил добър нравствен дъртак на монасите в обителта, само че и поради огромното си благочестие получил от Бога подарък да прави доста чудеса. С усърдна и гореща молитва той извел изобилна вода до своята лавра. И до момента този извор се назовава на неговото име.

Благодатният дъртак приключил земния си път в края на Х век и скоро по-късно почнали да го почитат като светец.В някои селища в деня на св.Атанас правили лечебна магия. В навечерието на Жетвар доста заболели посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й мощ. Колели курбан в памет на св.Атанас, с цел да измолят благословията му.Св. Атанасий Атонски приключил земния си път в края на Х век.

В някои елементи на страната на този ден- летен Атанасовден се дават обредни курбани, раздават се погачи за благоденствие и благодат.На този ден постоянно се посещават църкви и манастири, носещи името на светеца, и се палят свещи за здраве.

В някои региони на България съществуват вярвания, че на този ден не би трябвало да се работи, изключително полска работа, с цел да се избегнат естествени бедствия и градушки.Обикновено се подготвят специфични обредни хлябове и други обичайни ястия, които се раздават на близки и съседи за здраве и благоденствие.Летен Атанасовден е мотив за събиране на родственици и другари, а също по този начин и за празнични веселби и национални събори.