Клер Стрид с книга в подкрепа на различните деца
На 5 януари 2024 година излиза от щемпел „ Неуправляеми или атипични? “ - книга, която оказва неоценима поддръжка на другите деца и облекчава напъните на техните родители.
Деца аутисти, „ странни птици “, свръхчувствителни, с „ дис “ разстройства, с висок капацитет, атипични или просто разнообразни – тази действителност се дефинира с термина „ невроразнообразие “ и визира 20% от популацията. Как да отгледаш дете, което не се вписва в общоприетите рамки, а системата желае безусловно да го вкара в тях? Как да изградиш личността си, когато те третират като проблем? Когато погледнем листата на фамозните персони, за които се знае или се допуска, че са невроатипични, виждаме какъв брой доста са съдействали те за международния прогрес в една или друга област. Достатъчно е да споменем Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Уинстън Чърчил, Мария Кюри, Боб Дилън, Луи Пастьор, Боби Фишер, Хенри Форд, Ърнест Хемингуей, Марк Твен, Пабло Пикасо, Стив Джобс, Уди Алън, Едгар Алън По, Винсент ван Гог, Киану Рийвс…
Диспраксията да вземем за пример съставлява дисфункция на моториката. Обикновено лицата с диспраксия се възприемат като непохватни, неспокойни, нестабилни, невъзпитани. Дискалкулията се показва в усложнения при боравенето с цифри – едно дете с дискалкулия навлиза със сериозен пасив в просветителната система, в която предпочитано е застъпено логическо-математическото мислене. Дефицит на вниманието, с или без хиперактивност, е разстройство на положителното държание в обществена среда, в случай че можем по този начин да се изразим. А какво значи да си свръхнадарен? Нещата не се изчерпват с равнището на просветеност, по този начин както дислексията не се изчерпва с проблемите при четене. (Освен това не всички присъщи черти на надареността се демонстрират с позитивен знак.) Свръхчувствителността в детството се изживява като тежест, като затруднение, което пречи да си „ като другите “. Възприемаш всеки взор, всеки коментар като удар с нож, тъй като, както добре го е изразил Флобер: „ Аз съм талантлив с неуместна сензитивност – това, което за другите е драскотина, за мен е разкъсваща рана “. Всъщност да си свръхчувствителен, е невероятна заложба, стига да съумееш да живееш добре с нея.
Клер Стрид, авторката на „ Неуправляеми или атипични? “, е извървяла пътя на „ странните птици “ като дете, а през днешния ден оказва помощ на фамилиите и възпитателите да се оправят по-добре. Самата тя е с дислексия, дискалкулия и висок капацитет. Изучавала е невронауки, неагресивни модели на връзка, работи като съветник, учител и персонален коуч по прочувствена и междуличностна просветеност. В тази книга тя ни изяснява по какъв начин действат тези не-обикновени деца, споделя верния метод и практическите средства, с които да им оказваме помощ без възприятие за виновност и непрекъснати борби:
„ Всеки човек е неповторим. Дете, родено с обучителни разстройства, част от когнитивното многообразие, е на първо място дете, на което би трябвало да осигурим нужните средства, с цел да построи личността си, да развие самоуважение и приемливост. Когато си невроатипичен и свръхчувствителен, все едно приказваш непознат език. Семейството научава този език, научава се да превежда и да трансферира мостове сред другите светове на своите членове. Фобията от учебно заведение е постоянно събитие при другите деца и от време на време се постанова детето да се спре от навестяване на образователното заведение, с цел да се постави завършек на всекидневното мъчение за него. Не забравяйте да казвате на детето си, че ви удивлява! Време е да престанем да тормозим децата си, да ги принуждаваме да влязат в общоприетите рамки, да се преценяват с болшинството, да се трансфорат в неясно копие на невротипичните. Време е да опознаем техния свят, техните кодове, с цел да разберем душевния им дискомфорт и страданието, отключено от първите обществени контакти. “
Деца аутисти, „ странни птици “, свръхчувствителни, с „ дис “ разстройства, с висок капацитет, атипични или просто разнообразни – тази действителност се дефинира с термина „ невроразнообразие “ и визира 20% от популацията. Как да отгледаш дете, което не се вписва в общоприетите рамки, а системата желае безусловно да го вкара в тях? Как да изградиш личността си, когато те третират като проблем? Когато погледнем листата на фамозните персони, за които се знае или се допуска, че са невроатипични, виждаме какъв брой доста са съдействали те за международния прогрес в една или друга област. Достатъчно е да споменем Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Уинстън Чърчил, Мария Кюри, Боб Дилън, Луи Пастьор, Боби Фишер, Хенри Форд, Ърнест Хемингуей, Марк Твен, Пабло Пикасо, Стив Джобс, Уди Алън, Едгар Алън По, Винсент ван Гог, Киану Рийвс…
Диспраксията да вземем за пример съставлява дисфункция на моториката. Обикновено лицата с диспраксия се възприемат като непохватни, неспокойни, нестабилни, невъзпитани. Дискалкулията се показва в усложнения при боравенето с цифри – едно дете с дискалкулия навлиза със сериозен пасив в просветителната система, в която предпочитано е застъпено логическо-математическото мислене. Дефицит на вниманието, с или без хиперактивност, е разстройство на положителното държание в обществена среда, в случай че можем по този начин да се изразим. А какво значи да си свръхнадарен? Нещата не се изчерпват с равнището на просветеност, по този начин както дислексията не се изчерпва с проблемите при четене. (Освен това не всички присъщи черти на надареността се демонстрират с позитивен знак.) Свръхчувствителността в детството се изживява като тежест, като затруднение, което пречи да си „ като другите “. Възприемаш всеки взор, всеки коментар като удар с нож, тъй като, както добре го е изразил Флобер: „ Аз съм талантлив с неуместна сензитивност – това, което за другите е драскотина, за мен е разкъсваща рана “. Всъщност да си свръхчувствителен, е невероятна заложба, стига да съумееш да живееш добре с нея.
Клер Стрид, авторката на „ Неуправляеми или атипични? “, е извървяла пътя на „ странните птици “ като дете, а през днешния ден оказва помощ на фамилиите и възпитателите да се оправят по-добре. Самата тя е с дислексия, дискалкулия и висок капацитет. Изучавала е невронауки, неагресивни модели на връзка, работи като съветник, учител и персонален коуч по прочувствена и междуличностна просветеност. В тази книга тя ни изяснява по какъв начин действат тези не-обикновени деца, споделя верния метод и практическите средства, с които да им оказваме помощ без възприятие за виновност и непрекъснати борби:
„ Всеки човек е неповторим. Дете, родено с обучителни разстройства, част от когнитивното многообразие, е на първо място дете, на което би трябвало да осигурим нужните средства, с цел да построи личността си, да развие самоуважение и приемливост. Когато си невроатипичен и свръхчувствителен, все едно приказваш непознат език. Семейството научава този език, научава се да превежда и да трансферира мостове сред другите светове на своите членове. Фобията от учебно заведение е постоянно събитие при другите деца и от време на време се постанова детето да се спре от навестяване на образователното заведение, с цел да се постави завършек на всекидневното мъчение за него. Не забравяйте да казвате на детето си, че ви удивлява! Време е да престанем да тормозим децата си, да ги принуждаваме да влязат в общоприетите рамки, да се преценяват с болшинството, да се трансфорат в неясно копие на невротипичните. Време е да опознаем техния свят, техните кодове, с цел да разберем душевния им дискомфорт и страданието, отключено от първите обществени контакти. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ