На 5 септември 2020 г. малка група хора с маски

На 5 септември 2020 година дребна група хора с маски влизат в църквата Свети Бурчарди в дребното немско градче Халберстадт. Те се събират, с цел да чуят един от най-красивите концерти на орган. За мнозина това е единствено едно малко и всекидневно събитие, църквата постоянно е приемала някои от най-големите класици, които  да покажат своята музика, само че за огромна част от посетителите в този  миг, това е един голям скок напред, който стартира преди доста години.

Според историята, това ще е концертът, който може да се счита за един от най-дългите в света – началото му е обещано на 5 септември 2001 година Точно тук стартира историята на Джон Кейдж, който не би трябвало да се бърка с известния кънтри артист – Джони Кейдж. Джон умира на 12 август 1992 година и по този начин и не съумява да чуе по какъв начин неговият концерт стартира.

Никой не подозира какво тъкмо завещава той на музиката, само че роднините откриват записките и ги дават, с цел да може да продължат историята на класика. Джон е роден през 1912 година и учи музика при някои от най-влиятелните фигури по това време. Един от доста персоналните му ментори е Хенри Коуел, само че малко откакто програмата разкрива цялостния си капацитет, Джон взема решение да промени малко концепцията и да опитва с най-различни други принадлежности. Избира си пианото, като едно от доста плодородните за основаване на музика, а по-късно стартира да слага най-различни обекти върху струните, с цел да може да промени напълно мелодията и звуците. Понякога поставял по-тежки предмети,  различен път непосредствено слагай диктофона в самия музикален инструмент, с цел да улавя най-чистото вибриране на струните. За мнозина това може да бъде много странна и дори  луда концепция, само че не и за самия Джон.

За него в следствие ще споделят, че е музикант и преподавател, който има най-различни влечения, само че в никакъв случай не може да се ограничи в един съответен жанр, може да основава танцова музика, само че също по този начин би употребявал алеотирята във всеки един комфортен случай – това е музика, която изисква прочут късмет, с цел да се случи по време на самото композиране. Въпросният жанр в действителност наподобява малко друг и чудноват, само че съгласно професорите, това е придвижване в музиката,  което приема най-различни принадлежности и включва тези паузи на тишината, както някой би ги нарекъл, само че на практика са рамка от звуци, които въздействат на ситуацията и не разрешават на отекващите звукови талази да продължат да въздействат в пространството.

Най-вероятно това ни се коства много необичайно и даже невероятно, само че дано го разбираем по този начин – това е звукова вълна,  която ще обезврежда другите, с цел да разреши по-бързо и внезапно прекосяване на мелодията. Използването на такива в музиката може да сложи под въпрос и наличието на самия композитор, откакто той самият няма особена позиция в протичащата се музика. Ето за какво и малко след гибелта на този занаятчия на музиката, сътрудниците му основават фондация „ Джон Кейдж и музикален орган “. Познатите на Кейдж си спомнят, че макар написаното на нотните листа, той забелязвал всеки един тон като еднакъв на предходния, само че постоянно се вълнувал от появяването на нови такива, които биха могли по един или различен начин  да накарат аудиторията не просто да се наслаждения на чутото, само че и да усети по какъв начин музиката се управлява и подчинява.

Представете си човек, който взема решение просто да излезе от границата на музиката, а да търси по този начин наречените фантомни акомпанименти, с които всичко да бъде по-различно и по-красиво. Като човек, който придава доста благоприятни условия на света на музиката, незабавно ще открием и съществуването на най-различни приятни и красиви опити, които биха предиздвикали аудиторията да изпита нещо ново и явно нечувано до този миг. Не си мислете, че това е написано предписание, няма никаква формула, която да показва тъкмо по какъв начин се извличат такива акомпанименти и тонове от един музикален инструмент, всичко остава в ръцете на безкрайните опити.

И откакто един човек се профилира точно върху този тип музика, можем единствено да подозираме какво тъкмо съставлява неговото творчество, изключително откакто приказваме за музика и един от най-дългите концерти,  които в миналото са се провеждали. През 1981 година композиторът споделя, че е обожател повече на свободата и тъкмо затова не вижда по какъв начин е допустимо музиката да живее в някакви рамки. За мъжът, тишината е неналичието на умишлени звуци, които на практика съумяват да основат безспорната естетика. И по този начин доближаваме до идващия значим въпрос – какво в действителност може да бъде така  наречения 639-годишен концерт.

Всичко стартира доста години обратно, както се досещаме, само че приносът на Джон е основаването на колкото се може по-бавен звук за пиано. Немският органист Герд Закер желае въпросният звук да бъде пренаписан за желания музикален инструмент и в следствие в действителност получава тази независимост. Първият концерт по концепция на Кейдж е изсвирен през 1985 година в Метз и се счита, че е единствено 29 минути. Никой обаче не се замисля за какво се употребява орган. След като посочихме главната концепция на музикалния инструмент и на тихите тонове, за какво е толкоз значимо за аудиторията да обърне внимание на органа като музикален инструмент? Причината се крие във обстоятелството, че нормално струните могат да затихнат вероятно, до момента в който органът продължава да се счита за духов инструмент, чийто тонове се случват посредством завихряне на тон.

След като Джон Кейдж умира и не може да чуе нищо от това, което е сътворил, учените доста дълго време разсъждават върху неговия толкоз забавен и контролиращ звук. Най-накрая се стига до концепцията, че това са 639 години. Защо философите дават тъкмо подобен времеви период? Отговорът ни връща обратно във времето и по-точно към историята на Майкъл Протариус, който написа, че първият съвременен орган е конфигуриран в катедралата през далечната 1361 година Като музикален инструмент, той би трябвало ръчно да се настройва и да показва диапазоните на всички 12 ноти. Ето за какво и някои критици считат, че музиката или по-скоро модерната такава е дала своя старт точно със основаването на самия орган. И откакто наближава новото хилядолетие за музиката, множеството реализатори вземат решение да създадат един поклон към музикалната история и всичките 639 години в работа и активност.

Впрочем идващият подобен концерт на Джон Кейдж се чака да се случи през 2640 година и даже самата катедрала е към този момент резервирана за задачата. Трябва да отбележим и още една детайлност – музиката към този момент не е строго самостоятелно деяние и благодарение на електрониката се трансформира контролът над звуковата вълна. Като обожател на тишината, Джон оставя след себе си и някои доста специфични писания като „ Тишина: Лекции и мемоари “, както и някои други наблюдения върху източните философии, които включват музиката и натуралните процеси по основаването ѝ. Нека не забравяме, че когато вероятно потърсите неговите осъществявания, може да си спомните и мнението на Кант по отношение на музиката – в света има две неща, които може да не разполагат с никакъв смисъл: музиката и смехът.

Всичко останало може да се подчинява на порядки и правила, само че това изкуство остава изцяло без значение. И по този начин би трябвало да запомните, че най-дългият концерт в историята на музиката се е случил на 5 септември 2020 година и в случай че имаме вяра на музикалните критици и философи, с него се маркира краят на към момента трептящите звукови талази от предишните осъществявания, а това е повече от прелестната вест.

 Снимки: Wikipedia