Съюзът Бенелюкс очертава рамките на европейското обединение
На 5 септември 1944 година е подписан договорът сред Белгия, Нидерландия и Люксембург за основаване на Бенелюкс, само че е конкретизирано, че той ще влезе в действие от 1 януари 1948 година. Името му най-вероятно е въведено през 1946 година и идва от първите букви на страните членки. Официалните езици са нидерландски (заради Нидерландия и Фландрия) и френски (заради Белгия и Люксембург).
В контракта се планува основаването на митнически съюз, като заложената последна цел е постигането на цялостен стопански съюз - свободно придвижване на артикули, услуги, капитали и хора в границите на съюза. След края на Втората международна война, на 16 март 1948 година, се подписва Брюкселският контракт сред страните от Бенелюкс, Франция и Англия. С него те взимат общо решение да се пазят взаимно от Съюз на съветските социалистически републики, който при започване на 1948 година спомага за реализирането на комунистически прелом в Чехословакия, което развързва ръцете на новата американска външна политика, като през април 1949 година се подписва Северноатлантическият контракт (НАТО).
Съюзът Бенелюкс е употребен по-късно като модел за сключването на трите европейските общности с икономическа устременост – Европейска общественост за въглища и стомана, Европейската икономическа общественост и ЕВРАТОМ. Главните цели на контракта са продължение и разширение на съдействието сред страните от Бенелюкс в необятния европейски подтекст. Освен това се планува усилване на съдействието на Бенелюкс с други европейски страни или районни структури на тези страни. Основните тематики, върху които се концентрира съюзът, са стопански съюз и вътрешен пазар, правораздаване и вътрешни работи, и стабилно развиване.
Договорът за стопански съюз сред страните от Бенелюкс се подписва на 3 февруари 1958 година.
От 27-милионното население на Бенелюкс: 83% са нидерландско говорещите, или 22.5 милиона души, разпределени - 16.5 милиона в Нидерландия и 6 милиона фламандци в Белгия. Освен това 17% са франкофоните, или 4.7 милиона души, разпределени - 4.2 милиона в Белгия и 0.5 милиона в Люксембург.
Държавите от Бенелюкс са тясно свързани - имат близки културни, географски и обществени връзки от стотици години. Те са и монархии. Териториите им са били поредно под испанско и австрийско притежание. Историческите връзки обуславят и последвалото икономическо съдействие. През ХХ век Белгия и Люксембург получават своята самостоятелност и бързо схващат, че имат потребност да бъдат стопански съдружници. На 25 юли 1921 година е подписано Белгийско-Люксембургското икономическо обединяване. То се смята за предвестител на Бенелюкс.
Географското разположение на Белгия, Холандия и Люксембург се оказва неподходящо за страните по време на Първата и Втората международни войни. Заради следствията от войните: опустошения, икономическа застоялост и голям брой човешки жертви, през септември 1944 година трите държавни управления в заточение стартират да приготвят проект за икономическо съдействие и взаимопомощ: те се съгласяват да отстранен митниците по общите си граници и да разгласят обща цена за стоките, влизащи от страни не членки на Бенелюкс.
Договорът сред страните от Бенелюкс е възобновен на 17 юни 2008 година и в него представляващите институции са редуцирани до пет: Комитет на министрите, Съвет на Бенелюкс, Парламент на Бенелюкс, Съд, Главен секретариат и Агенция за интелектуалната благосъстоятелност.
В контракта се планува основаването на митнически съюз, като заложената последна цел е постигането на цялостен стопански съюз - свободно придвижване на артикули, услуги, капитали и хора в границите на съюза. След края на Втората международна война, на 16 март 1948 година, се подписва Брюкселският контракт сред страните от Бенелюкс, Франция и Англия. С него те взимат общо решение да се пазят взаимно от Съюз на съветските социалистически републики, който при започване на 1948 година спомага за реализирането на комунистически прелом в Чехословакия, което развързва ръцете на новата американска външна политика, като през април 1949 година се подписва Северноатлантическият контракт (НАТО).
Съюзът Бенелюкс е употребен по-късно като модел за сключването на трите европейските общности с икономическа устременост – Европейска общественост за въглища и стомана, Европейската икономическа общественост и ЕВРАТОМ. Главните цели на контракта са продължение и разширение на съдействието сред страните от Бенелюкс в необятния европейски подтекст. Освен това се планува усилване на съдействието на Бенелюкс с други европейски страни или районни структури на тези страни. Основните тематики, върху които се концентрира съюзът, са стопански съюз и вътрешен пазар, правораздаване и вътрешни работи, и стабилно развиване.
Договорът за стопански съюз сред страните от Бенелюкс се подписва на 3 февруари 1958 година.
От 27-милионното население на Бенелюкс: 83% са нидерландско говорещите, или 22.5 милиона души, разпределени - 16.5 милиона в Нидерландия и 6 милиона фламандци в Белгия. Освен това 17% са франкофоните, или 4.7 милиона души, разпределени - 4.2 милиона в Белгия и 0.5 милиона в Люксембург.
Държавите от Бенелюкс са тясно свързани - имат близки културни, географски и обществени връзки от стотици години. Те са и монархии. Териториите им са били поредно под испанско и австрийско притежание. Историческите връзки обуславят и последвалото икономическо съдействие. През ХХ век Белгия и Люксембург получават своята самостоятелност и бързо схващат, че имат потребност да бъдат стопански съдружници. На 25 юли 1921 година е подписано Белгийско-Люксембургското икономическо обединяване. То се смята за предвестител на Бенелюкс.
Географското разположение на Белгия, Холандия и Люксембург се оказва неподходящо за страните по време на Първата и Втората международни войни. Заради следствията от войните: опустошения, икономическа застоялост и голям брой човешки жертви, през септември 1944 година трите държавни управления в заточение стартират да приготвят проект за икономическо съдействие и взаимопомощ: те се съгласяват да отстранен митниците по общите си граници и да разгласят обща цена за стоките, влизащи от страни не членки на Бенелюкс.
Договорът сред страните от Бенелюкс е възобновен на 17 юни 2008 година и в него представляващите институции са редуцирани до пет: Комитет на министрите, Съвет на Бенелюкс, Парламент на Бенелюкс, Съд, Главен секретариат и Агенция за интелектуалната благосъстоятелност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ




