На 5 май се навършват 10 години от смъртта на

На 5 май се навършват 10 години от гибелта на огромния българския артист Петър Попйорданов - Чочо.

Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1989 година, компетентност е актьорско майсторство. Той е възпитаник на Крикор Азарян и Тодор Колев.

Играе в спектакъл " София ", Малък градски спектакъл, а от 1994 година и в Народния спектакъл " Иван Вазов ". Най-известните му театрални функции са в постановките " Сън в лятна нощ ", " В полите на Витоша ", " Бурята ", " Човекът, който прави дъжд ", " Кимоно " и други



Чочо Попйорданов се снима и в редица филми - " Вчера " (1988), " Адио Рио " (1989), " Любовното лято на един безделник " (1990), " Вампири, таласъми " (1992), " Сезонът на канарчетата " (1993), " Граница " (1994) " Испанска муха " (1998), " След края на света " (1998), " Дунав мост " (1999) и други



Звездата му изгрява във кино лентата " Вчера ", където си партнира с Георги Стайков. Още с първите си функции в киното Чочо Попйорданов единомислещо е разгласен за новия секссимвол в родното кино.

На дребния екран е прочут с присъединяване си в телевизионното шоу " Клуб НЛО " и последното му присъединяване в сериала " Под Прикритие ".

Петър Попйорданов напусна този свят на 5 май 2013 година, на 48 години. Въпреки напъните на лекарите, той издъхва от тежка черепно-мозъчна контузия, откакто е паднал от необезопасена тераса. Трагичният случай се случил, до момента в който артистът и приятелката му Даниела са садели цветя на гроба на майка му.

" Искам да го помнят с обичта му към хората, към елементарните хора. Той не можеше да гледа печален човек. Ако видеше тъмно лице на улицата, спираше, опитваше се да го развесели, да помогне. Не можеше да гледа тъгата в очите на хората. А в случай че ставаше дума за сътрудник, пръв протягаше ръка ", сподели преди време приятелката му Даниела.

Осиновената им щерка - Екатерина, която е към този момент ученичка, е освен негово копие, само че върви и по неговия път. Още в напълно ранна детска възраст тя се появява на сцената на Народния спектакъл в постановката „ Хъшове “, в която баща й бе измежду огромните звезди. Тя се води гостуващ артист и към най-голямата натрупа у нас, а фантазиите й са свързани точно със сцената.

„ Не артист, а същинска буря от сила и страсти, той остави незабравима диря в историята на театъра и в сърцата на публиката. Десетки паметни функции, белязали със златни букви летописа на първата ни сцена, и мемоари, които топлят душите на всеки, докоснал се до него през годините ”, пишат сътрудниците му от Народен спектакъл „ Иван Вазов “.



В памет на огромния артист на 17 май там ще бъде открита галерия с незабравимите му функции. Тя ще означи и рождения му ден, който беше на 11 юни. Тази година той трябваше да навърши 59 години. Изложбата ще бъде ситуирана в партерното предверие на Голяма сцена.



На Чочо Попйорданов ще бъде отдадено и представлението “Хъшове “ на режисьора Александър Морфов на 23 май. В него артистът дълги години игра паметната роля на Македонски.

" Най-грешната визия за мен е, че съм един алкохолик, който преди време е бил доста симпатично момче. "

" Няма човек без пороци или без привързаност към някои неща. "

" Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се приказва единствено на британски. Ще се занимаваме единствено с компютри. Децата всеобщо ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се избавят поединично. Това е. "

" Матрицата съществува и мъчно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е самостоятелно, всеки самичък се „ дематериализира “. Превръща се в поредност от нули и се надява някъде измежду тях да откри своята единичка. Да откри себе си. "

" Зодия Близнаци съм и в мен живеят доста повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да схвана кой съм сега. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да обезумявам, все едно сърцето ми ще изскочи, не зная кой тъкмо съм сега. "

" Нашето, следващото потомство, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя потрес и в този потрес моралът се срина като небостъргач. "

" В тази страна съм схванал едно-единствено нещо – раждаш се афектиран и си отиваш афектиран. И печален. И в никакъв случай не получаваш това, за което в действителност работиш. "

" Аз съм набожен човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми сподели и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се тормози, а отговорът му беше: „ Не. Мен има кой да пази ”, и уточни с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше набожен човек, мой другар, добър експерт, популярен артист. В тази безусловно селска и нецивилизована страна към момента хората си потеглят афектирани. И той е бил един от тези хора, без значение от духа и от волята си. Това е. "

" Човек в никакъв случай не си отива от този свят, все нещо от него остава тук. "