На 5 май преди девет години нелепо загина любимият на

На 5 май преди девет години неуместно почина обичаният на всички ни български артист Чочо Попйорданов.

Заради рухване от високо той изпадна в кома, само че 15-часовите старания на лекарите не съумяха да го спасят.

Той е роден на 11 юни 1964 година в София . Син е на Иван Попйорданов - дълготраен шеф на Киноцентър "Бояна ", общоприет шеф на Българска национална телевизия през 1998 година, шеф на Сатиричния спектакъл, и лекарят доктор Катя Попйорданова.

Родът по бащина линия произлиза от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкия му брат Йордан Попйорданов-Орце, лидера на солунските атентатори.

BGNES

През 1989 година Петър Попйорданов приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов " в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев . Играе в трупите на Театър "София ", Малък градски спектакъл "Зад канала ", а от 1994 година и в Народен спектакъл "Иван Вазов ".

Най-известните му театрални функции са в постановките "Сън в лятна нощ ", "В полите на Витоша ", "Бурята ", "Човекът, който прави дъжд ", "Кимоно ", "Декамерон ", "Хъшове ", "Призраци в Неапол ", "Хеда Габлер ".

Чочо Попйорданов има доста функции във кино продукции, измежду които "Вчера " (1988), "А в този момент накъде " (1988), "Адио, Рио " (1989), "Аз, Графинята " (1989), "Любовното лято на един безделник " (1990), "Вампири, таласъми " (1992), "Сезонът на канарчетата " (1993), "Граница " (1994) "Испанска муха " (1998), "След края на света " (1998), "Сомбреро блус " (1999), телевизионните сериали "Дунав мост ", "Хайка за вълци ", "Хъшове ", "Врабците през октомври " и "Под прикритие " и други

Популярност му носи и присъединяване в телевизионното шоу "Клуб НЛО " на Българска национална телевизия.

Носител е на голям брой награди, измежду които за мъжка роля на фестивала "Златна роза " през 1994 година (за "Граница ", "Онова нещо ", Кладенецът ", "Козият рог ", "Вампири, таласъми " и "Сезонът на канарчетата "), Аскеер през 1997 година за ролята на Джим Къри в спектакъла "Човекът, който прави дъжд " и премия "Златен Баяр " в Белгия за "Граница ".

„ Гордея се единствено с едно – че мога да обичам извънредно доста “, споделя той. „ Любовта не е проект – първо да се срещнем, след това да илизаме няколко месеца, по-късно да срещнем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, с изключение на ти и индивида против теб. “

Ето и още от обичаните ни негови цитати:

Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.

Възпитан съм да изрека нещо, в случай че ми е пристигнало до гуша. Не претърпявам несправедливостта и постоянно отвръщам.

Нашето, следващото потомство, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя потрес и в този потрес моралът се срина като небостъргач.

Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се приказва единствено на британски. Ще се занимаваме единствено с компютри. Децата всеобщо ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се избавят поединично. Това е.

Най-грешната визия за мен е, че съм един алкохолик, който преди време е бил доста симпатично момче.

Аз съм набожен човек и знам, че мен има кой да ме пази. Същите думи ми сподели и Андрей Баташов. Разговорът ни се случи броени седмици преди той да си отиде от този свят. Попитах го има ли нещо, от което се тормози, а отговорът му беше: „ Не. Мен има кой да пази”, и уточни с пръст нагоре, към Бог. Каквото е писано, писано е… Той беше набожен човек, мой другар, добър експерт, популярен артист. В тази безусловно селска и нецивилизована страна към момента хората си потеглят афектирани. И той е бил един от тези хора без значение от духа и от волята си. Това е.

Човек в никакъв случай не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.