Острица – селото със странното име, скрито в Родопите
На 5 км преди Чепеларе отбивка на пътя води към три българо-мохамедански села, сгушени в пазвите на Родопите – Богутево, Острица и Лилеково. Случайно попадналият тук остава покорен от прелестната гледка, девствената природа и гостоприемните поданици.
В Острица, където съгласно броене през 1910 година е имало 213 непрекъснато живеещи, в този момент са останали двайсетина души на напреднала възраст.
„ Ех, какво село беше Острица в предишното! Отглеждахме доста животни, обработвахме ниви, имахме шивашки завод, та даже детска градина, само че всичко замря. Хората се разпръснаха по други краища “, описват две пенсионерки, които са седнали на масичка край пътя. Те карат старините си в Острица, тъй като целият им живот е минал в селото.
„ Не гледаме нито животни, нито зеленчуци. Каквото и да посадиш, идват диви свине и изравят всичко. Дори кокошки нямаме, тъй като е цялостно с лисици. Купуваме си всички артикули “, изясняват дамите. Болката на шепата останали поданици на Острица е, че нямат магазин. В прилежащото село Лилеково има, само че то е на към километър и за старците от Острица дистанцията е мъчно преодолимо пешком. Затова вършат поръчки на съдържателя на магазина в Лилеково, който ги извършва.
„ Донася ни две касетки самун и други храни и се юрваме като пчелички да си вземем “, разправят жителите на Острица. Дори и най-възрастните не знаят от кое място идва името на селото.
„ Сигурно нашите прародители са били „ остри, строг хора “, разсъждава 83-годишната Албена Кехайова. Други пък се майтапят, че може селото да е кръстено на тези червейчета, наречени „ острици “, които паратизират в червата на индивида.
На въпроса, за какво Острица е навръх това място, Албена споделя история, която е чула от баба си. Навремето селото било по-нависоко в планината. Заради страшния мраз жителите му решили да се реалокират по-долу. Пуснали един вол и зачакали да видят къде ще легне да пренощува. Там, където се спрял, решили да се заселят. И не сбъркали, тъй като Острица е като кътче от парадайса на 1211 м надморска височина.
„ Не могат да ме мръднат отсам. Имам две дъщери, внуци и правнуци, при които мога да отида, само че не желая. В Острица ми е най-добре “, споделя Албена. Тя е удовлетворена от живота си, макар че не е бил лек. Занимавала се е с тежък труд в локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство до ликвидирането му, била е предачка и камериерка на Пампорово. Преди години се хванала да майстори мартенички, с цел да си докара някой лев към пенсията.
„ Сега обаче и това към този момент не върша – очи нямам, а и пръстите ме болят. Убивам си времето с вести и филмчета. Телевизията е хубавото нещо на цивилизацията “, смее се Албена. И тя, както и другите поданици на Острица, се радва, когато някой непознат пристигна в селото да се полюбува на природата.
„ Не се опасяваме от непознати, в планината неприятни хора няма “, настояват в Острица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В Острица, където съгласно броене през 1910 година е имало 213 непрекъснато живеещи, в този момент са останали двайсетина души на напреднала възраст.
„ Ех, какво село беше Острица в предишното! Отглеждахме доста животни, обработвахме ниви, имахме шивашки завод, та даже детска градина, само че всичко замря. Хората се разпръснаха по други краища “, описват две пенсионерки, които са седнали на масичка край пътя. Те карат старините си в Острица, тъй като целият им живот е минал в селото.
„ Не гледаме нито животни, нито зеленчуци. Каквото и да посадиш, идват диви свине и изравят всичко. Дори кокошки нямаме, тъй като е цялостно с лисици. Купуваме си всички артикули “, изясняват дамите. Болката на шепата останали поданици на Острица е, че нямат магазин. В прилежащото село Лилеково има, само че то е на към километър и за старците от Острица дистанцията е мъчно преодолимо пешком. Затова вършат поръчки на съдържателя на магазина в Лилеково, който ги извършва.
„ Донася ни две касетки самун и други храни и се юрваме като пчелички да си вземем “, разправят жителите на Острица. Дори и най-възрастните не знаят от кое място идва името на селото.
„ Сигурно нашите прародители са били „ остри, строг хора “, разсъждава 83-годишната Албена Кехайова. Други пък се майтапят, че може селото да е кръстено на тези червейчета, наречени „ острици “, които паратизират в червата на индивида.
На въпроса, за какво Острица е навръх това място, Албена споделя история, която е чула от баба си. Навремето селото било по-нависоко в планината. Заради страшния мраз жителите му решили да се реалокират по-долу. Пуснали един вол и зачакали да видят къде ще легне да пренощува. Там, където се спрял, решили да се заселят. И не сбъркали, тъй като Острица е като кътче от парадайса на 1211 м надморска височина.
„ Не могат да ме мръднат отсам. Имам две дъщери, внуци и правнуци, при които мога да отида, само че не желая. В Острица ми е най-добре “, споделя Албена. Тя е удовлетворена от живота си, макар че не е бил лек. Занимавала се е с тежък труд в локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство до ликвидирането му, била е предачка и камериерка на Пампорово. Преди години се хванала да майстори мартенички, с цел да си докара някой лев към пенсията.
„ Сега обаче и това към този момент не върша – очи нямам, а и пръстите ме болят. Убивам си времето с вести и филмчета. Телевизията е хубавото нещо на цивилизацията “, смее се Албена. И тя, както и другите поданици на Острица, се радва, когато някой непознат пристигна в селото да се полюбува на природата.
„ Не се опасяваме от непознати, в планината неприятни хора няма “, настояват в Острица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ