4 юни 1880 г. Ражда се левът в Царство България
На 4 юни 1880 година Второто Обикновено Народно заседание на Княжество България приема закон, с който се основава националната валута лев, която е равна на 100 стотинки и на 1 френски франк.
Левът е паричната единица на България, издадена от Българската национална банка. Името му произлиза от левъ - остаряла форма на думата „ лъв”, използвана през XIX в.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато през 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
В първите години след Освобождението в послание на територията на България се намират основно сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени.
Основната част от тях са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната, само че има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които към този момент не се употребяват и в страните, в които са издадени.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. Това довежда до спомагателен прилив на сребърни монети от прилежащите страни, засилен и от възбраната за потребление на непознати сребърни монети в Османската империя през 1883 година До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
Българска народна банка стартира да емитира банкноти през 1885 година Първата емисия е относително дребна (213 000 лева) и е зле призната от хората. Основна цел на Българска народна банка през идващите години е да усили каузи на банкнотната емисия и последователно да наложи в страната в действителност златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде понижено сензитивно.
Левът е паричната единица на България, издадена от Българската национална банка. Името му произлиза от левъ - остаряла форма на думата „ лъв”, използвана през XIX в.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато през 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
В първите години след Освобождението в послание на територията на България се намират основно сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени.
Основната част от тях са сребърни съветски рубли, навлезли всеобщо в страната по време на войната, само че има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които към този момент не се употребяват и в страните, в които са издадени.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като страната изкуствено поддържа повишен курс на сребърните монети, с цел да не обезцени спестяванията. Това довежда до спомагателен прилив на сребърни монети от прилежащите страни, засилен и от възбраната за потребление на непознати сребърни монети в Османската империя през 1883 година До 1887 година непознатите сребърни монети се употребяват необятно в България, наред с българския лев.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
Българска народна банка стартира да емитира банкноти през 1885 година Първата емисия е относително дребна (213 000 лева) и е зле призната от хората. Основна цел на Българска народна банка през идващите години е да усили каузи на банкнотната емисия и последователно да наложи в страната в действителност златен стандарт, като количеството на сребърните монети бъде понижено сензитивно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ