На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от успешното кацане

На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от сполучливото кацане на автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Марс Патфайндър ” на повърхността на Червената планета. Юбилеят е доста по-съществен, в сравнение с мнозина биха предположили – с кацането на “Патфайндър ” е положено началото на непрекъснато роботизирано наличие на Марс. Считано от 4-ти юли 1997 година до ден сегашен, в околомарсианска орбита или на повърхността постоянно е имало най-малко един работещ роботизиран уред. При това НАСА не е единствената организация, която през днешния ден учи Марс – автоматизирани станции на Индия, Европейската галактическа организация (ЕКА) и Русия събират неповторими данни от орбитата й. Нека да не забравяме и българската диря в марсианските проучвания – дребният уред “Люлин-МО ” дойде сполучливо към Марс в края на 2016-та година на борда на руско-европейската задача “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”.

Но да се върнем на “Патфайндър ”, тъй като всичко стартира с него. След 1992 година с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Студената война настроението в Съединени американски щати е да стартират поетапни съкращения на държавните разноски. Космическата сфера също попада под финансовата брадва. Взето е решение идната спускаема задача до Марс да не надвишава $150 милиона. Това на пръв взор наподобява непостижима задача – предходните проучвателен задачи до Марс “Вайкинг ” през 70-те години са възлизали на $953 милиона, което, приравнено за 1997 година, е еквивалентно на стойност от $3.5 милиарда. Може ли НАСА да извърши кацане на Марс за толкоз малко пари?

За да реализира задачата си, екипът на “Марс Патфайндър ” подхваща смели промени спрямо метода на инженерите от 60-те и 70-те години, когато е зората на галактическата ера. Взето е решение да се извърши непосредствено нахлуване в атмосферата, за разлика от “Вайкинг ”, когато спускаемите апарати са освободени едвам след навлизането в орбита. За първичното закъснение на спускаемия уред в атмосферата се разчита на топлинен щит и парашут. На височина 355 метра над повърхността се разпростират въздушни възглавници – още една оригиналност за американската космонавтика. Макар че в Съюз на съветските социалистически републики се е разчитало на спирачни възглавници при някои от ранните спускаеми апарати на Луната, технологията до този миг не е възприета от НАСА. За в допълнение омекотяване съприкосновението с повърхността на Марс е планувано три твърдогоривни мотора да се възпламенят на 98 метра височина.

“Марс Патфайндър ” е изстрелян сполучливо на 4-ти декември 1996 година с ракета-носител “Делта 2 ” и прави кацане по проект на 4-ти юли 1997 година в региона на Ares Vallis, не доста надалеч от мястото, където “Вайкинг 1 ” е кацнал през 1976 година. Към момента на кацането “Патфайндър ” бележи и различен триумф – това е първата спускаема задача на Марс, при която вести в действително време се предават на уеб страницата на НАСА. Тогава World Wide Web е извънредно млад, съществува едвам от няколко години, само че уебсайтът на Патфайндър (който продължава да бъде поддържан от НАСА в неизменен тип и до през днешния ден: https://mars.nasa.gov/MPF/ ) записва 200 милиона визити в интервала сред 4-ти и 8-ми юли! Това е безспорен връх за времето си. Не уебсайт на политик, не на рок звезда, не на телевизионно шоу водят до подобен пробив в уеб посеащемостта. Постигнато е от уебсайт на НАСА.

След кацането си “Марс Патфайндър ” доставя на повърхността дребен марсоход – “Съджърнър ” (първият в историята на проучването на Марс, без да броим несполучливите самоходи “ПРОП-М ” от руските проучвателен програми), а спускаемата станция е преименувана на “Мемориална станция Карл Сейгън ”, в чест на без време отишлия си от този свят популяризатор на науката Карл Сейгън. Той умира след двугодишна битка с миелодисплазия на 20-ти декември 1996 година, броени дни след изстрелването на задачата. Уви, сладкодумният Сейгън не доживява да види невероятния триумф на “Патфайндър ” и последвалите го експедиции…

Въпреки че “Марс Патфайндър ” е демонстрационна задача и управлението на НАСА чака да работи сред една седмица и месец, спускаемият уред и марсоходът изпращат информация в продължение на близо три месеца. Последните научни сведения от задачата идват на Земята на 27-ми септември 1997 година. До този миг учените са съумели да получат общо 2.3 милиарда бита данни от повърхността на Марс, измежду които 17 000 фотоси. Въпреки ограничавания набор от принадлежности, инсталирани на спускаемия уред и марсохода, за пръв път е загатнато, че повърхността на Марс е била топла в далечното минало и заради това е била подобаваща за живот.

Научното проучване на “Марс Патфайндър ” е продължено от редица орбитални и спускаеми апарати. На 12-ти септември 1997 година към Марс идва “Марс Глобъл Сървеър ”, през 2001 година – “Марс Одисей ”, а през 2004 година на повърхността кацат марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ” ( “Опортюнити ” работи и до днес). През 2006 година “Марс Риконисънс Орбитър ” доставя най-мощната орбитална камера в орбита към Марс, която може да разграничава обособени скали на повърхността. През 2008 година в полярните области се спуска “Феникс ” и извършва няколкомесечна задача, през 2012 година мощният марсоход “Кюриосити ” стартира своето проучване на кратера Гейл, продължаващо до през днешния ден, а от 2014 година насам в орбита работи и задача “Мейвън ”. Това са американските задачи.

В края на 2003 година “Марс Експрес ” се трансформира в първата задача на Европейската галактическа организация (ЕКА), достигнала Червената планета. През 2014 година индийската “Марсианска Орбитална Мисия ” се открива в орбита и с това Индия се трансформира в първата азиатска страна, изучила Марс. И най-после през 2016 година Русия и Европа взаимно доближават Марс с мощната станция “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, а на борда е и издигнатият в България уред “Люлин-МО ”. Понастоящем “ЕкзоМарс ” поправя орбитата си чрез търкане в атмосферата и се чака да стартира своята научна работа през 2018 година.

А ето какво ни чака в бъдеще – през 2018 година се обрисува да излети новата спускаема задача на НАСА “ИнСайт ”, която ще учи вътрешната конструкция на Червената планета. След 2020 година Индия, Китай, Европа, Русия, Обединените арабски емирства и Япония възнамеряват лични роботизирани задачи, а частни компании като СпейсЕкс желаят да изпратят свои кораби. Ако предишните времена са били вълнуващи, бъдещите имат капацитет да са още по-обещаващи! Какво ще открият новите задачи? Дали най-сетне ще бъде доказано съществуването на живот на Марс? Предстои да разберем!