Петолъчната звезда над София
На 4 октомври 1990 година към 9 ч. сутринта алената звезда над Партийния дом в центъра на София е демонтирана, закачена на стоманени въжета и отнесена с хеликоптер.
Всичко завършва единствено за 3 минути, откакто повече от 30 години петолъчката е доминирала не просто над сърцето на българската столица, а като че ли върху живота на цялото общество.
„ Ние си спомняме за сърпа и чука, за развятото алено знаме, за свития пестник. Но по този начин може би най-знаковият и най-разпознаваем знак на социализма това е алената петолъчна звезда ", споделя Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство – филиал на Националната художествена изложба.
Години по-късно любознанието на младите генерации, ползата на непознатите туристи и евентуално носталгията на някои съвременници водят към Музея на социалистическото изкуство в София, където са събрани артефакти от едно отминало време.
Сред скулптури на комунистически вождове и застинали свидетелства от оня тоталитарен режим, сякаш няма по-подходящо място за нея – петолъчката от Партийния дом.
Тук стартира нова история. Защото това не е звездата, свалена през 1990 година, а нейната предшественица. Всъщност музеят съхранява първата петолъчка на Партийния дом – надалеч по-стара и употребена доста по-дълго време – цели 30 години.
Тя е инсталирана още след построяването на постройката през 1954 година и би трябвало да прилича тази, която болшевиките слагат на Кремълската кула в Москва през 30-те години.
Макар да я назовават рубинена, звездата е направена от алено стъкло. Нощем свети, само че с отразена светлина, тъй като е осветявана с прожектори от прилежащите здания.
„ Символиката на петолъчката в исторически проект е доста по-стара, в сравнение с зараждането на социалистическото придвижване. Да си напомним единствено за витрувианския човек на Леонардо да Винчи. В християнството пентаграма символизира петте рани на Христос. Във разновидността си на знак на социализма с нейните пет лъча в действителност символизира петте международни континента, на които би трябвалo социалистическото придвижване да бъде публикувано “, споделя още Ущавалийски.
През 1984 година Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение да я смени с такава, която сияе от вътрешната страна.
Българската част на плана е под управлението на арх. Иван Иванчев. Технологията, производството и оборудванията към звездата, поръчана в Съветския съюз, както и транспортните и монтажните разноски са към 590 хиляди преводни рубли или близо половин милион $, съгласно тогавашния курс.
Новата петолъчка е 3 метра в диаметър и тежи 1200 кг. Във вътрешноста й е инсталиран източник на светлина и обемен рефрактор от огледала, който разпределя светлинния поток отмерено през всички „ фасети “ при мощ от 5 квт.
Предвидена е система за вентилация и такава срещу обледеняване.
През 1985 година след 30 годишна работа остарялата петолъчка е свалена от пилона над Партийния дом, безшумно, без камери и овации. По-късно става част от инвентара на Музея на София, само че заради липса на място прекарва години наред в двора на някогашната Централна баня. Истинският й втори живот стартира с отварянето на Музея на социалистическото изкуство.
Това е тъжният завършек на сияещият комунистически знак, с цел да припомня на всички, че въпреки всичко е имало такава история.
dariknews.bg,архив
Вижте още:
Всичко завършва единствено за 3 минути, откакто повече от 30 години петолъчката е доминирала не просто над сърцето на българската столица, а като че ли върху живота на цялото общество.
„ Ние си спомняме за сърпа и чука, за развятото алено знаме, за свития пестник. Но по този начин може би най-знаковият и най-разпознаваем знак на социализма това е алената петолъчна звезда ", споделя Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство – филиал на Националната художествена изложба.
Години по-късно любознанието на младите генерации, ползата на непознатите туристи и евентуално носталгията на някои съвременници водят към Музея на социалистическото изкуство в София, където са събрани артефакти от едно отминало време.
Сред скулптури на комунистически вождове и застинали свидетелства от оня тоталитарен режим, сякаш няма по-подходящо място за нея – петолъчката от Партийния дом.
Тук стартира нова история. Защото това не е звездата, свалена през 1990 година, а нейната предшественица. Всъщност музеят съхранява първата петолъчка на Партийния дом – надалеч по-стара и употребена доста по-дълго време – цели 30 години.
Тя е инсталирана още след построяването на постройката през 1954 година и би трябвало да прилича тази, която болшевиките слагат на Кремълската кула в Москва през 30-те години.
Макар да я назовават рубинена, звездата е направена от алено стъкло. Нощем свети, само че с отразена светлина, тъй като е осветявана с прожектори от прилежащите здания.
„ Символиката на петолъчката в исторически проект е доста по-стара, в сравнение с зараждането на социалистическото придвижване. Да си напомним единствено за витрувианския човек на Леонардо да Винчи. В християнството пентаграма символизира петте рани на Христос. Във разновидността си на знак на социализма с нейните пет лъча в действителност символизира петте международни континента, на които би трябвалo социалистическото придвижване да бъде публикувано “, споделя още Ущавалийски.
През 1984 година Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение да я смени с такава, която сияе от вътрешната страна.
Българската част на плана е под управлението на арх. Иван Иванчев. Технологията, производството и оборудванията към звездата, поръчана в Съветския съюз, както и транспортните и монтажните разноски са към 590 хиляди преводни рубли или близо половин милион $, съгласно тогавашния курс.
Новата петолъчка е 3 метра в диаметър и тежи 1200 кг. Във вътрешноста й е инсталиран източник на светлина и обемен рефрактор от огледала, който разпределя светлинния поток отмерено през всички „ фасети “ при мощ от 5 квт.
Предвидена е система за вентилация и такава срещу обледеняване.
През 1985 година след 30 годишна работа остарялата петолъчка е свалена от пилона над Партийния дом, безшумно, без камери и овации. По-късно става част от инвентара на Музея на София, само че заради липса на място прекарва години наред в двора на някогашната Централна баня. Истинският й втори живот стартира с отварянето на Музея на социалистическото изкуство.
Това е тъжният завършек на сияещият комунистически знак, с цел да припомня на всички, че въпреки всичко е имало такава история.
dariknews.bg,архив Вижте още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ